Русия е изпратила толкова много мъже, за да се включат във войната в Украйна, че нивото на престъпността в страната е спаднало скоро след началото на инвазията. Сега завръщането им започва да отприщва вълна от престъпления.
Престъпленията, извършени от военнослужещи, които не са свързани с войната, са се увеличили с повече от 20% през миналата година, според данни на Върховния съд на Русия. Въпреки че общият брой е все още малък и много от завърналите се военнослужещи не извършват престъпления, се наблюдава скок в случаите на насилие и провинения свързани с кражби и наркотици.
Данните не включват закононарушения, свързани с десетки хиляди осъдени, освободени от затвора, за да се включат във войната по програма, създадена от покойния лидер на наемническата групировка "Вагнер" Евгений Пригожин. Тези, които са оцелели шест месеца на фронта, са получили помилване от президента Владимир Путин и са се върнали в Русия като свободни хора.
В затвора "с тях се отнасят като с "нищожества", а след това на самия фронт ситуацията става още по-лоша", казва социологът от Казан Искендер Ясавеев. "Опитът, с който се връщат, е травма, която ще се проявява в продължение на десетилетия".
Социолозите отдавна отбелязват, че след края на военните конфликти нивото на престъпността често се покачва, и изследователите разглеждат много възможни причини за това - от социални сътресения до травми, с които се сблъскват войниците. Малко вероятно е Русия да се справи с тази тенденция, след като Путин нареди инвазията през февруари 2022 г., която предизвика най-големия конфликт в Европа след Втората световна война. Завръщането на затворници, които са се сражавали за "Вагнер", дава ранен сигнал за това какво може да се случи, след като стотиците хиляди мъже, жестоко пострадали от боевете, се върнат към цивилния живот.
Въпреки че престъпленията от по-нисък ранг намаляват, броят на убийствата и сексуалните престъпления, особено срещу деца, не е намалял през последните две години. Непристойните посегателства срещу непълнолетни са нараснали с 62% в сравнение с периода преди войната, според изчисления на Bloomberg, базирани на данни от Върховния съд.
Завръщането на вербуваните от "Вагнер" в Русия се оказва шок за жителите на градове и села, които откриват, че сред тях живеят мъже, за които са смятали, че излежават дълги присъди в затвора. Сред помилваните са хора, осъдени за убийства и дори за канибализъм.
Преди да загине в самолетна катастрофа, след като през юни миналата година ръководи неуспешен бунт срещу ръководството на Министерството на отбраната, Пригожин твърди, че 32 000 осъдени, които е вербувал, са се върнали в Русия от войната.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отговори на широко разпространеното обществено недоволство, като заяви пред репортери през ноември, че помилваните от Путин престъпници "изкупуват с кръвта си престъпленията на бойното поле".
Все пак закон, влязъл в сила през март, тихомълком премахна правото на помилване след шест месеца служба, принуждавайки престъпниците, които постъпват на служба, да останат в армията до края на войната, подобно на другите, призовани в армията.
Въпреки това те се връщат, често като дезертират. Престъпленията, свързани с военните, са се увеличили четири пъти до 4409 през 2023 г. в сравнение с 2021 г., сочат данните на Върховния съд.
Един от дезертьорите, Артьом, заяви, че е избягал, след като половината от неговия отряд щурмоваци са били убити по време на четиримесечна операция в Украйна. 34-годишният Артьом, който помолил да не бъде идентифициран с фамилията си, се присъединил към армията, за да избегне суровото отношение в затворническата колония, където излежавал присъда за трафик на наркотици. Никой не му е казал, че службата е безсрочна, казва той.
Законът, който сложи край на помилванията, също така позволява на Министерството на отбраната да зачислява в армията не само осъдени, но и хора, задържани в следствения арест. По данни на групата за защита на правата на затворниците "Русия зад решетките" общо 175 000 бивши затворници са били взети да се бият на бойното поле.
Следвоенният ръст на престъпността може да струва на Русия до 0,6% от брутния ѝ вътрешен продукт, казва Алекс Исаков, икономист за Русия в Bloomberg Economics. Наред с преките разходи за живота и собствеността, държавата ще бъде изправена пред по-високи разходи за социални грижи и сигурност, особено за полицията, каза той.
"От Френско-пруската война до Глобалната война срещу тероризма, равнището на престъпността спада в началото на войната и рязко се повишава след нея. Малко вероятно е Русия да намери изход от този модел. Следвоенните разходи за престъпност могат да бъдат от 0,2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, ако конфликтът бъде разрешен през 2024 г., до 0,6 % от БВП, ако той продължи още пет години и около 3 млн. руснаци бъдат изложени на бойни действия. Пълната цена на следвоенното нарастване на престъпността вероятно ще се окаже значително по-висока", коментира Алекс Исаков, Bloomberg Economics Русия.
Притеснен да избегне повторение на наборната служба от 300 000 резервисти през септември 2022 г., която предизвика рязък скок на общественото безпокойство от войната, Кремъл разчита вместо това на щедри плащания, за да убеди мъжете да се присъединят към армията. На договорните войници се предлагат месечни плащания от 204 000 рубли (2 300 долара) в допълнение към бонусите при подписване на договор, които могат да достигнат до 1 милион рубли.
Това е допринесло за краткосрочен спад на престъпността, особено в руските провинции. Според оценките на Bloomberg Economics спадът на регистрираните престъпления е три пъти по-голям в областите с висока степен на набиране на войници в армията в сравнение с регионите с умерени нива.
"Икономическите престъпления като кражби и грабежи, които са свързани с бедността, са намалели, защото войната е наляла пари в най-бедните региони и най-бедните слоеве от населението", казва социологът и изследовател на престъпността Екатерина Ходжаева.
През миналата година руските съдилища са разгледали почти 62 000 дела по-малко, отколкото през 2021 г., а броят на осъдените е намалял с 2%. Броят на полицаите също е намалял в много региони, което предполага, че са били по-малко на разположение за разкриване на престъпления, тъй като хората са изоставили зле платената работа заради по-доходоносната военна служба.
Министърът на вътрешните работи Владимир Колоколцев заяви през май, че в цяла Русия има недостиг на 152 000 служители, като в някои региони всяка четвърта позиция е свободна.
Това вероятно ще увеличи предизвикателствата пред властите при ограничаването на престъпността, тъй като все повече осъдени се завръщат от войната към цивилния живот.
"Както всеки друг ветеран, те вероятно ще имат посттравматично стресово разстройство", казва Анна Кулешова, социолог в Social Foresight Group. "Това е съчетано с предишен опит в затвора, като всичко това се комбинира и може да доведе до трудности при интегрирането в обществото."