Ердоган привлича чуждестранни инвеститори, но турците плащат висока цена

През последните години Турция преживя една от най-високите в света равнища на инфлация, тъй като президентът Реджеп Тайип Ердоган изостави икономическата ортодоксалност, преследвайки растеж на всяка цена. Малко повече от година след като затвърди властта си с поредната си изборна победа, сега обратът в политиката му помага да привлече обратно част от чуждестранните инвеститори, които избягаха, след като валутата - лирата - рязко спадна.

Всеки голям обрат в развиващите се пазари обаче неизбежно има и обратна страна. Въпреки обещанията на официалните лица, че най-лошото е отминало, много турски домакинства смятат, че инфлацията ще продължи да се ускорява, докато те са обременени с по-високи разходи по заемите.

За повече от две десетилетия Ердоган и неговите последователни правителства измъкнаха милиони турци от бедността и ги превърнаха в средна класа. Рискът сега е гражданите, които се възползваха от кредитния бум, да бъдат притиснати дотолкова, че икономиката, която е на стойност 1 трилион долара, да понесе удар в критичен момент.

Инфлацията се ускори до почти 76% през май спрямо година по-рано. Централната банка очаква, че до края на годината темпът на нарастване на цените ще бъде наполовина по-нисък, но турците не споделят оптимизма. От началото на 2022 г. цените на хранителните продукти нарастват с над 50% на годишна база.

Турците се борят с повишаването на цените. Снимка: Никол Тунг/Bloomberg

Елиф Булут е една от милионите турци, на които е разрешено да се пенсионират по-рано като предизборен подарък за повишаване на популярността на Ердоган. 54-годишната жена, която допълва доходите си като секретарка във фирма за декорация, сега нарича себе си "съпътстваща щета". Тя работи по 10 часа на ден, за да изкарва малко над минималната заплата и да се опитва да се справи с нарастващите цени.

"Ние сме тези, които са принудени да преглътнат горчивото хапче", казва Булут, която живее в столицата Анкара. "Не вярвам на лъжите за така наречения обрат в икономиката. Не го усещам по никакъв начин. Може би чуждестранните инвеститори го усещат." 

Турция е с един от най-високите проценти на инфлация в света 

По-строгите парични и фискални политики са от решаващо значение за поддържане на ренесанса на турските акции и облигации. Откакто Ердоган спечели преизбирането си през май миналата година, бенчмаркът на фондовия индекс се възвърна с повече от 40% в доларово изражение, което е сред най-добрите резултати в света. През миналия месец облигациите в лира погълнаха рекорден приток на чуждестранни инвестиции в размер на 6,5 млрд. долара.

Вземането на заеми в долари и инвестирането в турската валута също се превърна в предпочитан ход за чуждестранните инвеститори. Това беше най-печелившата т.нар. carry trades на развиващите се пазари през миналия месец.

Bloomberg Economics изчислява, че от края на март досега в страната са се влели почти 20 млрд. долара в carry trade - когато инвеститорите заемат средства там, където лихвите са ниски, и инвестират на места, където те са високи. 

"Инвеститорите са по-убедени от средностатистическия гражданин на страната, тъй като са изправени пред тежестта на инфлацията, която е нормална", каза Дейвид Остервейл, заместник портфолио мениджър за развиващите се пазари във Van Eck Associates Corp. "Отнема много повече време, за да може населението на дадена страна да си възвърне доверието. Сега инфлацията изглежда по-скоро като политически въпрос."

Чуждестранните инвеститори се връщат в Турция. Парите потекоха, след като Ердоган промени икономическата си политика

Миналата година МВФ съобщи, че от началото на 2000 г. почти 30% от населението е излязло от бедността.

За да поддържа напредъка на икономиката, 70-годишният Ердоган се отказа от общоприетите схващания с петгодишен натиск за ултрахлабава парична политика, която насърчаваше растежа чрез стимулиране на евтини пари.

Инфлацията се повиши, а валутата падна до рекордно ниски нива, но турската средна класа се възползва от ниските разходи по заемите, за да купува имоти и автомобили или да натрупва твърда валута. Много от тях все още не са изплатили тези заеми, а тегленето на нови вече е много по-скъпо.

На фона на предупрежденията, че страната е на ръба на криза на платежния баланс, президентът назначи по-благосклонен към пазара екип от служители след победата на изборите миналата година. Той назначи бившия икономист от Merrill Lynch и дългогодишен довереник Мехмет Шимшек за министър на финансите, за да разработи икономически план.

Шимшек на Форума за глобални перспективи на IIF във Вашингтон през април. Снимка: Джулия Никинсън/Bloomberg

Кредитният бум беше спрян със затягане на правилата за кредитиране. Централната банка повиши водещия си лихвен процент от 8,5% на 50%. От май миналата година насам разходите за потребителски кредити се удвоиха до 72%. Лихвите по кредитните карти, на които турците разчитат в голяма степен, също се покачиха. В резултат на това необслужваните кредити започват да нарастват. 

Мурат Косе, офис асистент в държавен университет в Анкара, заяви, че се опитва да не претоварва кредитната си карта предвид скока на разходите по заемите, като същевременно обслужва ипотечен кредит, който е взел в ерата на евтините пари. Най-голямата промяна е, че дъщеря му се е отказала от университета, тъй като вече не може да си позволи таксите.

"Ако не бяхме купили къщата, сега вероятно щяхме да сме на улицата", казва 46-годишният Косе. "Цените на храните са най-лоши. Не можем да ядем червено месо, както трябва, може би само веднъж или два пъти месечно."

Турците не са единствените, които усещат последиците от срива на разполагаемите доходи. Навиците за харчене на пари - от аналогични страни с нововъзникващи пазари като Египет до по-развитите страни в Европа - също се променят заради инфлацията и по-високите лихвени проценти, което има политически последици.

Тъй като през следващите четири години не са планирани важни избори, чуждестранните инвеститори се възползват от прехода към по-ортодоксална икономика, съчетан с един от най-високите номинални лихвени проценти в света.

Министерството на финансите обяви серия от съкращения на разходите и сега обмисля нови данъчни мерки, за да подпомогне усилията за дезинфлация. Управителят на централната банка Фатих Карахан заяви, че ценовата стабилност в крайна сметка ще помогне за възстановяване на социалното благосъстояние.

Турция увеличи заплатите на хората, за да помогне за смекчаване на инфлацията. Минималната работна заплата се повиши с 49% до 17 000 лири (525 долара) през януари

И все пак съществува риск Ердоган да изчерпи търпението си по отношение на социалното въздействие на промяната в икономическата политика, каза Волфанго Пиколи, съпредседател на консултантската фирма Teneo. Това може да накара централната банка да намали лихвите преждевременно, за да избегне политическа реакция, каза той.

Ердоган посочи, че перспективите ще се подобрят по-късно през годината, когато страната предприеме "стъпки" по отношение на лихвените проценти. "Ще изчакаме четвъртото тримесечие", за да видим пълно облекчение от високата инфлация, цитира вестник "Сабах" думите на Ердоган от миналия уикенд. 

Друга непредвидена ситуация е какво ще направи правителството, за да помогне за смекчаване на нарастващите разходи за живот след увеличението на минималната работна заплата с 49% в началото на годината. Повече от половината от работната сила в Турция получава минималната работна заплата или малко над нея. Вниманието се насочва към това дали министрите ще осигурят още едно увеличение през юли в съответствие с предходните години.

Клиенти влизат в кафене в Истанбул. Инфлацията е засегнала разполагаемия доход. Снимка: Никол Тунг/Bloomberg

Да не се прави нищо би било още един маркер за инвеститорите - решимост за ограничаване на инфлацията, казват те. През април министърът на труда Ведат Исихан изключи възможността за повишаване на заплатата, въпреки че банките, включително Goldman Sachs Group Inc. все още виждат в това риск. 

"Ако правителството увеличи минималната работна заплата, тогава хората ще могат да харчат малко повече и да увеличат активността в икономиката", казва Мехмет Тутарли, 28 г., който помага за управлението на семейната си фабрика за пикантни колбаси и бекон. "Но това ще продължи само няколко месеца."

Още по темата

Турция подготвя нови данъци на стойност 7 млрд. долара, насочени към корпорациите

Турция ще облага трансакциите, а не печалбата от акции и крипто

Турция обмисля данъци върху печалбите от акции и криптовалута