Хибридната война на Путин открива втори фронт на източната граница на НАТО

Малко след полунощ няколко маскирани мъже в лодки предприеха премахване на оранжеви навигационни знаци на река Нарва, която разделя Естония от Русия - водно течение, което очертава обхвата на НАТО.

В края на май дори толкова късно в Северна Европа е полумрак, поради което руските граничари, които работят по вдигането на маркировката, са ясно видими за наблюдаващите естонски власти. 

От друга страна, действията на Русия в ранните часове на 23 май не бяха непременно предназначени да бъдат извършени под прикритието на тъмнината; Естония ги прие като ясен сигнал за намерения към балтийските държави и Запада в по-широк смисъл.

Инцидентът беше каталогизиран като едно от поредицата действия, целящи да провокират и дестабилизират държавите, които споделят 3550-километрова граница с Русия и нейния съюзник Беларус. Като цяло, не достигащи до конвенционални атаки, които биха могли да предизвикат колективния отговор на НАТО, тези епизоди зачестиха, откакто Русия започна пълномащабната си война срещу Украйна в началото на 2022 г. 

Тази реалност все повече превръща Балтийския регион във втори фронт в конфликта на Запада с Москва. 

"В момента Русия води две войни", заяви президентът на Финландия Александър Стуб на външнополитически форум в Хелзинки на 14 юни. "Едната е кинетична, конвенционална война в Украйна. Другата е хибридна война в Европа и на Запад с цел да повлияе на тона на обществения дискурс или по някакъв начин да разклати чувството ни за сигурност."

Източният фланг на НАТО се удвои след северното разширяване

Изпращане на групи мигранти да щурмуват границите; заглушаване на GPS сигналите; вербуване на престъпници за дребни саботажи: те са част от разширяващия се репертоар от действия, които държавите от Финландия през балтийските държави до Полша и отвъд цитират като калибрирани, за да обезпокоят гражданите на тези държави.

Всяка от страните има проблемна история в отношенията си с Москва и всички те са членове на Организацията на Северноатлантическия договор. Те отговориха с планове за укрепване и модернизиране на източната граница чрез общо 3,5 млрд. долара и поискаха хибридните атаки да бъдат включени в дневния ред на срещата на върха на НАТО във Вашингтон следващия месец.

Руското министерство на външните работи в Москва не отговори на изпратеното по електронната поща запитване за коментар на действията му в сряда.

Само през последните няколко месеца Финландия и Швеция са претърпели нарушения на въздушното пространство, множество търговски самолети са били възпрепятствани да кацнат на малки летища поради намеса в глобалната система за позициониране, а Полша е задържала хора за предполагаеми саботажи, подкрепяни от Русия, в рамките на Европейския съюз.

Поставянето под въпрос на установените граници е друга добре позната тактика, която получава съвременен облик.

Руската граница при Нарва отдавна е огнище на напрежение в отношенията с Естония - напрежение, което се засили след нахлуването на президента Владимир Путин в Украйна. Тази година Москва ограничи движението по граничния мост само за пешеходци. Естония наблюдава района за активност на безпилотни летателни апарати и постави знаци, които предупреждават пътниците за набиране на руски разузнавачи.

Според правителството в Талин то традиционно се е споразумяло с Москва за местоположението на навигационните знаци по реката, за да се гарантира, че рибарските и развлекателните лодки няма да се отклонят случайно в руска територия, но от 2023 г. насам Русия не е дала съгласието си и не е съгласна с местоположението на около половината от 250-те шамандури, планирани тази година. Естония поиска премахнатите маркери да бъдат върнати и заяви, че ще продължи да поставя още, освен ако Русия не представи доказателства, че местоположението на корабоплавателния път се е променило. Естония все още очаква отговор.

Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша имат обща граница с Русия, която се простира на повече от 2300 км; като се добавят 1250 км, които се споделят с Беларус, това е повече от границата между САЩ и Мексико.

От времето на Студената война 100-километровият коридор, разделящ Полша и Литва, известен като Сувалкинския пролом, се смята за стратегическа точка на задръстване при всеки конфликтен сценарий. Разположен между Беларус и тежко въоръжения руски ексклав Калининград, това е територия, която, ако бъде прекъсната, ще прекъсне сухопътния достъп на балтийските държави до останалата част на Европа.  

Това е уязвимост, която се използва за изнервяне на Литва. През март президентът на Беларус Александър Лукашенко разкри проект за завземане на Сувалския пролом и затварянето му до Калининград на Балтийско море. Позирайки във военна униформа с пухкаво бяло куче в скута си, Лукашенко беше показан в социалните медии да разговаря с армейските си командири за плановете за заграбване на Литва и част от Северна Полша.

За литовския министър на външните работи Габриелиус Ландсбергис това по-скоро показва, че Русия "се опитва да разпространи страх, несигурност и съмнение относно намеренията си в Балтийско море", отколкото доказателство за предстояща военна дейност. 

Държавите в непосредственото западно съседство на Русия - бивши неохотни съветски републики, членове на съветския блок или предпазливи наблюдатели - отдавна са сред най-ястребовите, когато оценяват намеренията на Москва. Чувствайки се оправдани, те реагираха на войната в Украйна, като увеличиха бюджетите си за отбрана значително над целта на НАТО за 2 % от икономическото производство и предприеха стъпки за въвеждане на военна повинност.

Русия заклейми като провокация решенията на Швеция, с която има обща морска граница, и на Финландия да прекратят десетилетията на неприсъединяване и да станат членове на НАТО. Всяка от балтийските държави е домакин на модерни бойни групи на НАТО, което значително увеличава предното присъствие на военния алианс до границата с Русия. 

"Днес няма да има война."

Всички заинтересовани страни трябва да се борят с дезинформацията и операциите за оказване на влияние на рекордно високи нива. 

Според разузнавателните им служби Москва редовно представя балтийските държави като подстрекатели към война и русофоби и е ангажирала тролове и армии от ботове, за да спамят социалните медии със злонамерено съдържание. Докато преди езиковите грешки в текстовете за дезинформация ги правеха сравнително лесни за откриване, широкото разпространение на изкуствения интелект прави предизвикателството по-трудно, предупреди водещата агенция за киберсигурност на Литва.

Кремъл се опитва да мобилизира рускоговорящите малцинства в Естония и Латвия, за да сее вътрешни разделения, в повечето случаи без успех, докато в Полша фокусът е върху подклаждането на напрежение между местните жители и големия брой украинци, потърсили убежище от войната. 

През март въоръжените сили на Литва се намесиха със съобщение в социалните медии, за да успокоят населението - "днес няма да има война" - след като към военни служители се обърнаха публично и ги попитаха кога ще започне конфликтът и как да се подготвят за него.

Това е част от по-широк модел на действия, целящи да посеят страх и тревога, заяви естонският министър-председател Кая Калас, която тази година беше включена в списъка на издирваните от Кремъл лица. "Нека не попадаме в капана на руското сплашване", каза тя пред репортери на 23 май.  

Русия премина и към ниски технологии, изпращайки мигранти в граничните зони, за да окаже натиск върху граничния контрол и потенциално да предизвика обществено недоволство. Това е стратегия, която започна през 2015 г., когато десетки хора внезапно се появиха на отдалечени гранични пунктове в Лапландия във Финландия и Норвегия в резултат на това, което финландските власти по-късно определиха като тест за оценка на готовността. 

През 2021 г. миграционната криза избухна в по-голям мащаб в Латвия, Литва и Полша, като сирийци и други националности бяха докарани от Близкия изток в Беларус. Принудени да се върнат обратно от граничната охрана, някои от тях замръзнали до смърт в горите. През есента на миналата година мигрантите отново се появиха на финландско-руската граница - групи от мъже на раздрънкани велосипеди, някои от които дори караха детски колела - което накара Хелзинки да затвори всички пътни преходи. Границата остава затворена.

Във Финландия, Латвия и Полша се издигат бариери за спиране на мигрантските потоци, а Литва завърши изграждането на над 500-километрова ограда по границата си с Беларус. Само Варшава планира да инвестира около 2,5 млрд. долара в укрепването на границата, което ще предпази страната както от конвенционално нахлуване с танкове, така и от кибервойна.

Европейските съседи на Русия - от Норвегия до Полша - обмислят създаването на "стена от дронове" за борба с руските дронове за наблюдение, проследяване на миграцията и пресичане на контрабандата. Латвия и Литва планират да инвестират в "безпилотни армии" тази година като част от усилията за стимулиране на производството на местната отбранителна индустрия, като последната вече предлага на обществеността курсове за управление на безпилотни самолети, точно както се учи да шофира.

При толкова много инвестиции държавите от фронтовата линия се оплакват, че не трябва да поемат тежестта сами.

Ограда, покрита с бодлива тел, която минава по полската граница с Беларус. Снимка: Дамян Лемански/Bloomberg

"Ние вършим работата за всички останали", заяви на 13 юни естонският външен министър Маргус Цахкна. "Това трябва да бъде въпрос на Европейския съюз."

Стремейки се да отслаби Европа и да я дестабилизира отвътре, Русия посяга към инструментариума си за хибридни операции по-активно от всякога, сочи доклад от 30 май на Европейския център за високи постижения за противодействие на хибридните заплахи в Хелзинки. Макар че мащабните експулсирания на руски разузнавателни агенти в целия регион са ограничили способността ѝ да извършва такива атаки, но официални лица признават, че те са по-скоро на една крачка зад всичко, което Москва измисля. 

Според министъра на външните работи на Финландия Елина Валтонен това прави хибридната заплаха от страна на Русия повсеместна.

"В този случай няма фронтова линия", каза тя. "Сега цяла Европа е във война."

Още по темата

Атанас Запрянов: Целта на Кремъл в момента е да повлияе директно на предстоящите избори

Путин се опитва да победи Запада чрез съзнанието на собствените му поданици

Великобритания алармира: Русия готви "хибридни" атаки в Молдова преди изборите