Всичко започна със загадъчния цитат на президента Си Дзинпин, залегнал в 172-странична книга за финансовия сектор. Три месеца по-късно плановете за потенциално най-голямата промяна от години насам в начина, по който Китай провежда паричната си политика, започват да излизат наяве.
В сряда управителят на Китайската народна банка Пан Гуншън даде най-ясното признание, че паричният орган разглежда възможността за търговия с държавни облигации на вторичния пазар като начин за регулиране на ликвидността. В момента Китайската народна банка проучва прилагането заедно с Министерството на финансите и това ще бъде постепенен процес - каза той в реч.
Това отговаря на указанието на Си за "обогатяване на инструментариума на паричната политика" и "постепенно увеличаване на покупко-продажбите на държавни облигации при операциите на централната банка на открития пазар" в реч по време на среща за финансовата политика миналата година, оповестено едва в публикуваната през март книга.
Наред с това Пан намекна и за други промени в системата на лихвените проценти. Банката може да обмисли възможността да премине към използването на единен краткосрочен лихвен процент за насочване на пазарите. Тя обмисля и стесняване на коридора, в който е позволено да се колебаят пазарните лихвени проценти, за да сигнализира за по-ясна цел на политиката.
Със сигурност всички тези стъпки имат за цел да усъвършенстват техническите инструменти, които използва банката, за да управлява лихвените проценти и парите. Те обаче не непременно ще помогнат да се отговори на някои от големите въпроси, пред които са изправени китайските политици в момента - като например дали кредитирането може да подкрепи икономиката, когато домакинствата и компаниите не са склонни да поемат повече дълг, или как да се облекчат разходите по заемите, без да се отслабва юанът. Много подробности остават неясни, както и сроковете за промяна.
Наблюдателите на дейността на Китайската народна банка разглеждат предложенията като част от дългогодишните усилия, при които централната банка в крайна сметка се стреми да направлява пазарните лихвени проценти, вместо да ги определя пряко - и като стъпка напред към отдалечаване от командната икономика, при която длъжностните лица определяха както цената, така и количеството на кредита. В сряда Пан заяви, че е време да се обръща по-малко внимание на цели като темпа на нарастване на кредитите, тъй като заемите на предприемачите в областта на недвижимите имоти и на местните власти намаляват като част от прехода в икономиката.
"Преминаването към един краткосрочен лихвен процент, който е свързан с финансовия пазар, като основен лихвен процент на политиката би било очевидна по-нататъшна стъпка в постепенната реформа на рамката на паричната политика на Китай", каза Луис Куейс, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в S&P Global Ratings. "Това би направило рамката по-опростена и по-прозрачна и би я доближило до "отрасловия стандарт", практикуван в повечето развити икономики."
Един от изводите, които много анализатори направиха от речта на Пан, е, че китайката банка се готви да омаловажи това, което беше един от водещите ѝ инструменти: едногодишните заеми по политиката, известни като средносрочно кредитно улеснение (MLF). Откакто бяха въведен преди десетилетие, тези заеми се превърнаха в основен канал, по който централната банка инжектира пари в икономиката и направлява пазарните лихвени проценти.
Но през последните месеци търсенето на тези средства от страна на банките намаля, тъй като за тях стана по-евтино да вземат заеми една от друга. Лихвеният процент по тези заеми се задържа стабилен в продължение на 10 месеца, дори когато другите разходи за заеми в икономиката се понижиха - отчасти поради опасенията на централната банка за обезценяване на валутата.
Нещо повече, средносрочното кредитно улеснение е инструмент, достъпен само за избрани банки. Като купуват и продават държавни облигации като алтернативен начин за управление на ликвидността, централните банкери могат да влияят върху финансовите условия на по-широк кръг пазарни участници. А в сравнение с MLF лихвеният процент по седемдневни обратни репо сделки - краткосрочни заеми, достъпни за банките всеки ден - предлага по-голяма гъвкавост за фино регулиране на политиката.
Според Серена Чжоу, старши икономист за Китай в Mizuho Securities Asia Ltd., Пан може да смята, че китайският пазар на лихвени проценти вече е достатъчно зрял, за да може централната банка да спре да използва множество котви, за да го направлява.
В четвъртък Financial News, вестник, управляван от Китайската народна банка, цитира неназовани експерти от бранша, според които централната банка трябва да отслаби връзката между MLF - който представлява разходите на банките за финансиране - и основния лихвен процент по кредитите ( LPR), който е референтна стойност за лихвите по кредитите за реалната икономика. Според доклада последният е по-важен, тъй като реалните разходи на кредитополучателите имат по-голямо значение за икономическия растеж.
Понастоящем LPR се основават на лихвените проценти, които 20 банки предлагат на най-добрите си клиенти. Те се котират като спред спрямо лихвения процент по MLF.
Една от вероятните цели е да се осигури по-плавен механизъм за предаване на информация от краткосрочните лихвени проценти към по-дългосрочните.
Настоящата структура на ПБНБ, която използва два основни лихвени процента - седемдневно обратно репо и MLF - намалява ефекта на сигнализиране на паричните решения, твърдят икономисти от Macquarie Group Ltd., ръководени от Лари Ху, в доклад от четвъртък.
Освен това според тях сегашният лихвен коридор, изграден от Китайската народна банка - диапазонът, в който се очаква да се движат пазарните лихвени проценти - е твърде широк, което води до силно волатилен пазар на седемдневни междубанкови заеми в сравнение с много по-стабилните лихвени проценти в САЩ и Европа.