Големият въпрос във връзка с войната на Израел в Газа винаги е бил дали Бенямин Нетаняху има намерение да допусне политическо решение за прекратяване на сраженията - такова, за каквото настояваше администрацията на САЩ и за каквото сега настоява Съветът за сигурност на ООН. Може би скоро ще получим повече яснота.
Донякъде това се дължи на факта, че в неделя Нетаняху разпусна военния си кабинет - ход, който едва ли ще има съществено въздействие. И все пак изчезването на органа, създаден специално, за да въвлече основния му политически съперник Бени Ганц в провеждането на операцията, гарантира, че оттук нататък отговорността ще бъде изцяло и прозрачно в ръцете на министър-председателя и неговото правителство.
Ганц подаде оставка от военния кабинет миналата седмица именно защото беше загубил търпение към отказа на Нетаняху да се ангажира с планирането на операцията "ден след това" в Газа, което означава, че напускането му е по-скоро симптом за безизходица, отколкото предвестник на промяна. От гледна точка на това какво ще се случи по-нататък, по-важни ще бъдат събитията на място - където Израелските отбранителни сили оказват силен натиск върху "Хамас" в Рафах.
През последните дни генералите и говорителите на ЦАХАЛ направиха привидно противоречиви изявления относно напредъка на войната. В понеделник те заявиха, че два от оставащите четири батальона на "Хамас" в Рафах са били ефективно унищожени от началото на офанзивата на 6 май, като най-малко 550 техни бойци са убити, около 200 тунела и шахти са унищожени, а до 70 % от губернаторството Рафах вече е под израелски контрол. Според тях победата над другите два батальона може да отнеме само седмици.
В същото време израелски генерали предупреждават, че войната в Газа ще приключи най-малко до края на годината, ако не и след това. И така, какво става?
И двете, според Ави Меламед, бивш офицер от израелското разузнаване, защото операцията в Рафах всъщност е последната част от първата "гореща" фаза на войната. Втората ще се състои от това, което ЦАХАЛ отдавна описва като "косене на тревата" - специфични нахлувания, целящи да унищожат капацитета на "Хамас", когато това се наложи.
Всичко това има военен смисъл, като се има предвид, че ЦАХАЛ знае много добре, че заявената от правителството цел - да унищожи "Хамас" като бойна и управляваща сила - не може да бъде постигната на бойното поле. Подобно на тревна площ, "Хамас" ще продължи да се възстановява. Без по-широка стратегия за маргинализиране на групировката това също е рецепта за вечна война и окупация. И както Аарон Дейвид Милър и Стивън Саймън - и двамата бивши американски служители с фокус върху Близкия изток - писаха наскоро във Foreign Policy, вероятно нито Нетаняху, нито лидерът на "Хамас" Яхия Синвар имат проблем с това.
За Синвар вечната полуокупация на Газа от страна на Израел би гарантирала, че "Хамас" ще се превърне в основен представител на палестинската кауза, загърбвайки по-умерения си съперник "Фатах". Тя също така ще подкопае икономиката и международната подкрепа на Израел, като същевременно ще увеличи вероятността от по-широка регионална война, целяща унищожаването на еврейската държава.
Междувременно критиците на Нетаняху смятат, че той никога не е имал и най-малкото намерение да сключи такава сделка, каквато сега е на масата, защото правителството му би се сринало, тъй като партиите, членуващи в него, са ултранационалистически настроени, биха го напуснали. Тогава той ще бъде изправен не само пред публична разплата за пропуските в сигурността на 7 октомври, които позволиха на "Хамас" да извърши най-тежкото нападение срещу евреи след Холокоста, но и пред съдебни процеси по обвинения в измама и потенциално лишаване от свобода. Така че удължаването на конфликта работи и за него.
Премиерът казва, че прави това, което е най-добро за Израел, и не се заблуждава, че има силна обществена подкрепа за това, че настоява за унищожаването на "Хамас". В същото време той държи отворена вратата за воденото от САЩ посредничество за сключване на споразумение за прекратяване на огъня, като одобрява последното предложение и същевременно заявява, че Израел си запазва правото да се върне към войната. Изглежда, че и "Хамас" се е противопоставил на някои от условията.
Тази двусмисленост не бива да се задържа още дълго. Протестите в Израел, които изискват от Нетаняху да осигури освобождаването на всички останали заложници и да свика предсрочни избори, стават все по-големи. Извън Израел също се засилва ответната реакция на високите нива на смъртност и страдание на цивилните палестинци. Междувременно краят на "горещата" фаза на войната неизбежно ще повдигне въпроси относно бъдещото управление и възстановяване на Газа, на които при липсата на съществен план "за деня след това" Нетаняху ще се затрудни да отговори.
Това не е завидно решение, което трябва да вземе който и да е израелски лидер, но реалността е такава, че изборът не е между унищожаването на "Хамас" и слабия компромис. Както пише професорът по сигурност и технологии на Карнеги Мелън Одри Курт Кронин в една от последните си статии, много малко терористични организации се елиминират само с военна сила. Много повече от тях в нейната база данни от 457 случая са изчезнали, тъй като по-добрите възможности или собствените им ексцесии са накарали базите за подкрепа да ги отхвърлят. Постигането на това в случая с "Хамас" ще изисква време, международна помощ и много по-широка стратегия. Също така би било изключително трудно, но би имало по-голям шанс за успех от сегашния политически вакуум.
Ако Израел наистина иска да се отърве от "Хамас", Нетаняху трябва да разясни намеренията си за бъдещето на Газа. Той също така трябва да се откаже от стратегията, основана само на войната, която влоши военната сила на терористичната организация с риск от много по-големи стратегически загуби за Израел.