Истинската правителствена конспирация не е за НЛО

Преди три месеца, след изслушванията в Конгреса на САЩ за НЛО миналото лято, Службата за разрешаване на аномалии във всички области (AARO) на Пентагона издаде доклад от 63 страници, оценяващ почти 80 години доказателства. Заключението му — не съвсем изненадващо, като се има предвид името на офиса — може да се обобщи по следния начин: "Няма какво да се види. Моля, продължете по пътя си."

Сенатската комисия по разузнаването не го вярва. Законът за разрешаване на разузнаването, който беше приет миналата седмица, наред с други неща призовава за преглед на Службата за разрешаване на аномалии във всички домейни. Законопроектът също така ще ограничи изследванията на това, което сега се нарича UAP (за неидентифицирани аномални явления), освен ако Конгресът не бъде информиран, и ще добави защити за лица, подаващи сигнали за нередности, за всеки, който може да пожелае да излезе публично и да изрази мнението си.

По-малко правдоподобните твърдения за UAP постигат по-голямо разпространение отчасти поради усилията на Дейвид Груш, който свидетелства пред Конгреса миналата година за скрити извънземни тела, катастрофирали превозни средства и тайни конспирации. Тези твърдения, които основните свидетели не са потвърдили, се крайно неправдоподобни и последвалата полемика помогна опасенията относно UAP да изглеждат глупави.

Независимо от това, истината остава, че има систематични наблюдения и данни от сензори на бързо движещи се обекти, които правителството не може да обясни. Не е нужно да мислите, че са космически извънземни, за да разберете, че са заплаха за националната сигурност. Най-малкото, самият факт, че някои опитни военни пилоти се забавляват с по-спекулативните хипотези, свързани с извънземни, предполага, че военните не обработват информацията ефективно. Кара ли някой да се чувства по-добре, когато докладите на пилотите се отхвърлят като луди?

UAP ще останат проблем, докато Китай и Русия (и вероятно други нации) остават заплахи за националната сигурност, тъй като американската армия винаги ще иска да идентифицира възможните навлизащи в нейното въздушно пространство. Никакъв доклад или бюрократичен процес не могат да премахнат тези опасения. И така има един вид парализирано равновесие, където много силна сила - желанието да се знае - се е сблъскала с неподвижен обект - липса на знание.

В този смисъл разочарованието на комисията по разузнаване на Сената - изразено чрез нейния единодушен вот със 17-0 - е разбираемо. Докладът на Пентагона представя много от по-слабите твърдения за UAP и отбелязва, че няма сериозни доказателства, които да ги подкрепят. И просто отхвърля някои от по-силните загадки на UAP, като инцидентите с Nimitz или Gimbal.

Едва на страница 26 докладът признава: „Малък процент от случаите имат потенциално аномални характеристики или тревожни характеристики. AARO информира Конгреса напълно и текущо за своите констатации. Проучванията на AARO по тези случаи продължават.“ Тези изречения трябваше да бъдат на първа страница и след това докладът да представи доказателствата за тези случаи. Ако това беше курсова работа за студенти, щях да  ѝ пиша тройка.

Приказките между вътрешни хора, някои от които със сигурност достига до сенаторите, е, че някои от данните са много трудни за обяснение. Някои хора, като Джон Бренан, бивш ръководител на ЦРУ, дори спекулират, че наличните доказателства може да предполагат контакт с нечовешка цивилизация. Съгласни или не, признанието е белег за нашето невежество.

Конспирацията, доколкото има такава, не е да се скрият доказателства за различни форми на живот; това е да се избегне признаването на неудобната липса на реални отговори. Така че най-малкото комисията по разузнаването на Сената заслужава признание за повторното отваряне на въпроса.

Може да ви е трудно да мислите за такива огромни въпроси. Хората често са по-загрижени да отхвърлят възможността за извънземен живот, отколкото да признаят възможността за истинска несигурност. И тъй като дори частичното доказателство за извънземни може да изплаши обществеността твърде много, има основен стимул нещата да се пазят в тайна.

Когато мисля за всичко това, се опитвам да разделя два въпроса. Първо, има ли основна загадка, която трябва да се обясни? И второ, кое е най-доброто обяснение за този пъзел? Помага да се съсредоточим върху първия въпрос изолирано, тъй като изглежда не можем да държим главите си изправени, когато става въпрос за втория.

Признавайки, че има истински пъзел за разрешаване, комисията по разузнаването на Сената предприе решителен отговор на първия въпрос. След като изясним точно какъв е пъзелът, може би ще успеем да постигнем известен напредък в обяснението му.

Тайлър Коуен е колумнист в Bloomberg Opinion, професор по икономика в университета "Джордж Мейсън" и водещ на блога Marginal Revolution.