Чували ли сте за Exxon Mobil Corp., Chevron Corp., Shell Plc, BP Plc, TotalEnergies Se, ConocoPhillips и Eni SpA?
А какво ще кажете за Tongwei Co., GCL Technology Holdings Ltd., Xinte Energy Co., Longi Green Energy Technology Co., Trina Solar Co., JA Solar Technology Co. и Jinko Solar Co.?
Ако първите имена са познати гиганти, а вторите неясни, може да искате да преосмислите как гледате на компаниите, които доставят енергия на света. При разумно отчитане на нещата, последните са също толкова значими — ако не и повече — от гигантите в петрола.
Това е забележителна промяна. Около средата на 20-ти век предшествениците на големите международни петролни компании достигнаха такава мощ, че получиха прякора "седемте сестри", група производители на енергия с такъв глобален обхват и влияние, че можеха да съставят или развалят правителства. Отне вълна от национализации и петролната криза от 1973 г., за да се сложи край на този модел. По-нататъшно смущение сега е в очакване, благодарение на неудържимия възход на сектора на слънчевата енергия в Китай.
Най-добрият начин да мислим за това е да разгледаме какво в крайна сметка осигуряват петролните компании на света. Това всъщност не е суров петрол или природен газ, а жизненоважната съставка, заключена в химическите връзки на тези въглеводороди: енергията. Производителите на слънчево оборудване, по подобен начин, в крайна сметка не ни предоставят панели от силиций и стъкло, а машини които могат да събират енергия от слънцето. Дейностите на всяка група компании осигуряват свеж поток от полезна енергия на света всяка година. И по много показатели соларните компании вече са изпреварили Big Oil.
За да разберете как, можете да започнете, като преобразувате барелите суров петрол и кубичните метри газ, преработени от големите петролни компании, в мярка за енергия — ексаджаули. Екзаджаул електричество ще може да захранва Австралия, Италия или Тайван за една година. И големите петролни компании произвеждат много от това: около 8,3 EJ годишно за ExxonMobil и 6,2 EJ за Shell.
По-голямата част от това обаче се губи. Само около една пета от химическата енергия в прясно изпомпвания суров петрол в крайна сметка се превръща в кинетична енергия, движеща автомобили и камиони, тъй като петролните рафинерии и двигателите на превозните средства изхвърлят по-голямата част от нея като безполезна топлина и шум. Газовите турбини са малко по-ефективни при превръщането на метан в енергия, но все пак в крайна сметка работят на около една трета ефективност, след като отчетете загубите от газовия кладенец до електрическия контакт. При груба оценка само около една четвърт от енергията, която излиза от кладенците на петролна компания, се превръща в полезна енергия.
Можем да направим подобна трансформация със слънчевата енергия. Компании като Tongwei, GCL или Xinte, които произвеждат полисилициевата суровина за слънчеви панели, измерват производствения си капацитет в метрични тонове годишно. Това е прост процес за преобразуване в гигавати от слънчевите клетки, произведени от Longi, Jinko и други подобни, и в крайна сметка в екзаджаулите, които ще генерират получените панели.
Поставете двете една до друга и резултатът е поразителен. Най-големите производители на полисилиций в момента могат да се изправят един срещу друг с някои от най-големите петролни компании като BP, Eni и ConocoPhillips – и производителите на панели не изостават. Ако Tongwei продължи с обявените през декември планове за изграждане на завод за полисилиций от 400 000 тона във Вътрешна Монголия, почти удвоявайки сегашното си производство, той може да изпревари дори ExxonMobil:
Това все още подценява нещата. Една петролна компания в крайна сметка разработва запаси от петрол, които могат да продължат да произвеждат около десетилетие в бъдеще. По подобен начин производител изгражда фабрика, която може да произвежда подобни обеми година след година, докато оборудването се износи или остарее.
Ако разгледате какво може да произведе всяка група компании без големи допълнителни инвестиции – сравнявайки обемите в геоложките резерви на петролните фирми с това, което слънчевите компании ще могат да произведат, преди амортизацията да износи завода им – чистата енергия се придвижва ясно към водещата позиция:
Това все още забравя още един решаващ фактор. Соларен панел, продаден от Longi през 2024 г., ще генерира електричество с десетилетия. Повечето имат 25-годишна гаранция. Нефтът и газът, продадени тази година обаче, почти всички ще бъдат изразходвани за няколко месеца. Ако погледнете дългосрочния поток на енергия в глобалната икономика, който кристализира с всяка произведена слънчева клетка, той е много пъти по-голям от това, което се осигурява от Big Oil:
Всяко сравнение между петрол и слънчева енергия може да бъде критикувано за сравняване на ябълки с портокали - но ако купувате ябълки и портокали, често ще получите етикет, който ви казва колко килоджаула съдържат, и трябва да направим същото за екзаджаулите, осигурени от петрола и соларни бизнеси. Плодовете, горивото и електричеството в крайна сметка осигуряват измерим поток от енергия.
Откакто първата индустриална революция издигна богатите на въглища Великобритания, Германия и САЩ до господство, а възходът на суровия петрол донесе сила и богатство на Русия и Близкия изток, като същевременно разшири глобалното лидерство на Америка, нациите, които контролираха изворите на тези енергийни потоци, са били хегемоните на всеки следващ век.
В момента седем китайски компании имат по-голям дял в енергийния източник на 21-ви век от "седемте сестри" на петрола, които доминираха през 20-ти. Ако искате да разберете корените на геополитическата тревога, която движи репресиите на Вашингтон срещу чистите технологии на Китай, невъзможно е да пренебрегнете този факт.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.