Инженерите и войниците на суперсилата нагазиха във вълните, плискащи се по брега на Средиземно море, и завързаха понтоните си, за да образуват нещо като кей, който в крайна сметка да се превърне в мост. Но буря разруши кея и забави плановете на суперсилата. В крайна сметка те така или иначе се оказаха обречени.
Вероятно разпознавате началото на разказа на Херодот за персийския опит да пресекат Хелеспонта през 480 г. пр.н.е. Не можех да не си помисля за това, когато наскоро буря удари и извади от строя кея, който Съединените щати изграждаха на брега на ивицата Газа.
В рамките на седмици след този неуспех американците, подобно на персите от миналото, възстановиха своята плаваща структура. Но все още не се използва по начина, по който е предназначен. Синди Маккейн, вдовица на бившия сенатор и ръководител на Световната продоволствена програма, каза тази седмица, че не е безопасно да се разтоварват хуманитарни провизии там, след като ракети удариха близките складове и раниха персонала. Това също означава, че Агенцията за международно развитие на САЩ, която координира дейността си с WFP, спира усилията си.
Плаващият кей беше идея, която президентът Джо Байдън обяви в речта си за Състоянието на Съюза през март. Той произнесе тази реч пет месеца до деня, след като "Хамас" изби израелци в най-големия погром срещу евреи след Холокоста и почти толкова време след като Израел започна да бомбардира цялата ивица Газа в развалини, като същевременно често възпрепятстваше хуманитарната помощ, предназначена да подпомогне нейните два милиона цивилни.
През цялото това време и трите месеца след това Байдън не успя да промени ситуацията към по-добро. За негова заслуга той успя да предотврати прерастването на конфликта в регионална война между САЩ и Иран. Но той не е разгърнал цялата власт на Овалния кабинет, за да възпира или ръководи израелското правителство, нито да упражни натиск както върху "Хамас", така и върху Израел, чрез техните посредници, за да се споразумеят за прекратяване на огъня, което да освободи заложниците и да подготви евентуалната реконструкция на ивицата Газа.
Без да угоди на нито една от страните, Байдън вместо това прибягна до до голяма степен символични половинчати мерки. Когато израелците задържаха доставките на помощ на сушата, той нареди няколко товара да бъдат спуснати с парашут. Когато продължиха да бомбардират тунели, той блокира една пратка от най-експлозивните бомби, отиващи за Израел, като същевременно продължи да я снабдява с всички други оръжия, които Америка дава на Израел.
В нещо, което трябваше да мине за дипломатическа победа, Байдън най-накрая прокара резолюция, изготвена от САЩ, през Съвета за сигурност на ООН. Тя призовава "Хамас" и Израел да приемат споразумението за прекратяване на огъня, което Байдън наскоро очерта. Но езикът ѝ беше достатъчно разреден, за да задоволи малцина и да обиди мнозина, без непременно да доближи мира.
Най-осезаемият символ на американското безпомощност е този кей. Когато за първи път чух Байдън да го описва по време на речта си, се сетих за други героични американски подвизи на логистиката. По време на въздушния мост в Берлин през 1948-49 г., например, американците и техните британски съюзници изхранваха половин град в продължение на почти година, с риск да разпалят Трета световна война, докато противникът не се предаде пред лицето на такава вдъхваща страхопочитание американска решителност.
Операцията на кея на Байдън, обратно, е добронамерена и амбициозна, макар и едва ли в епичния мащаб от 1948 г. (или 480 г. пр.н.е.). Огромни количества провизии и лекарства първо отиват в Кипър, след това на офшорна платформа, където се претоварват на плавателни съдове до кея. Оттам те трябва да пътуват с камион, под наблюдението на ООН, през цялата ивица.
Това е поне теорията. На практика само няколко пратки са пристигнали във вътрешността на Газа, често за да бъдат разграбени. През краткото време, в което кейът работеше преди бурята, около 27 камиона на ден тръгваха от него, при план за 150; ивицата Газа очевидно се нуждае от поне 600 на ден, за да избегне глада. Този кей едва ли е хуманитарният еквивалент на десанта в Нормандия.
Както Херодот разказва своя анекдот за персийската неуспех, цар Ксеркс, който беше напът да завладее гърците, беше толкова високомерен, че заповяда да бият вълните на Хелеспонт с 300 удара с камщик и да попарят водата с нажежени железа като наказание. Морето не беше впечатлено и Ксеркс, както разбра публиката на Херодот, вече беше обречен.
САЩ, като суперсила от дълго време, също се поддават на високомерие от време на време, мислейки, че могат или трябва да решат всеки проблем. За разлика от Ксеркс обаче Байдън копнее да използва каквото и да е останало от властта на страната му за добро. Просто той продължава да научава, че светът и неговите многобройни омрази, като Хелеспонта, няма да бъдат опитомени нито от него, нито от някой президент.
В най-лошия случай кеят на Байдън, много преди да свърши някаква работа, се превръща в мишена за терористичните групи в региона, въвличайки САЩ по-дълбоко в битките. В най-добрия случай кеят работи още известно време с незначително въздействие, докато стане без значение, след като Израел и някаква външна коалиция от попечителски сили възстановят адекватен хуманитарен достъп по суша.
Историята на Херодот развълнува публиката му, защото те знаеха какво следва: персите загубиха и на път за вкъщи откриха, че техният възстановен мост отново е в руини. Династията на Ахеменидите започва своя упадък; век и половина по-късно Александър Велики пресича Хелеспонта в другата посока и разбива Персийската империя.
САЩ не са или все още не са застрашени от подобна съдба. Но Байдън и неговите наследници би било добре да приемат, че Вашингтон не може да реши всеки проблем и трябва да избере разумно къде и как да се намеси и след това с пълна отдаденост, а не със символични жестове. Между другото, Ксеркс изобщо не е имал основателна причина да бъде в Гърция. Когато настоящият конфликт в Близкия изток отшуми, САЩ може да направят добре да напуснат този регион и да останат надалеч.
Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.