След като началото на пандемията от Covid-19 доведе до страх и блокирания в началото на 2020 г., много европейски държави действаха бързо, за да запазят работните места. В Германия отдавна установената система на Kurzarbeit - която буквално се превежда като "кратка работа" - позволи на работодателите в тежко засегнатите сектори да задържат работниците на заплата, като правителството пое голяма част от разходите, дори когато работата пресъхна.
Не това се случи в САЩ, където заетостта намаля с 19,3 милиона работни места от февруари до май същата година, а нивото на безработица се доближи до 15%. В Германия безработицата достигна 3,9%. В цялата еврозона, където безработицата беше много по-висока, отколкото в САЩ преди пандемията, тя достигна своя връх от 8,6%.
1:0 за просветения европейски капитализъм, нали?
Е… може би не. Ето тримесечната производителност на труда, измерена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - най-добрият източник за сравнима статистика за икономиките на нейните членове - като брутен вътрешен продукт на заето лице, в САЩ, Германия и еврозоната по време на същия период.
Ръстът на производителността е това, което направи света богат от около 1800 г. след хилядолетия на относителна стагнация и продължава да бъде най-добрият билет за подобряване на жизнения стандарт с течение на времето. Производителността на труда в САЩ е с около 6% по-висока, отколкото в началото на пандемията, докато тази в еврозоната е с половин процент по-ниска, което е значителна промяна в богатството и икономическата мощ. Измерено в долари от БВП на отработен час (по-точен измерител на производителността на труда от БВП на служител, който се предлага от ОИСР само на годишна база), Франция и Германия, двете големи икономики с най-висока производителност, с изключение на САЩ, сега изостават съответно с 15% и 11%.
Въз основа на тази диаграма могат да се разкажат множество истории. Някои се развиват в продължение на десетилетия, като голямото икономическо наваксване на Западна Европа след Втората световна война, което до средата на 90-те години на миналия век доведе до значително по-висока производителност на труда във Франция и Германия, отколкото в САЩ, и подхранваната от информационните технологии производителност в САЩ, която последва. Други изглежда отразяват по-краткосрочни политически избори, като различията по време и след Голямата рецесия, когато Европа се луташе през дълговата криза, и контраста в политиката за пазара на труда в началото на пандемията.
Пандемичните различия на пазара на труда не се сведоха до laissez-faire срещу социалната държава. Правителството на САЩ предостави трилиони долари временна помощ, за да смекчи удара на пандемията - повече като дял от БВП в сравнение с други богати страни. Голяма част от тази помощ, Програмата за защита на заплатите от 800 милиарда долара, беше специално насочена към задържане на работниците на работа, въпреки че не беше много ефективна в това отношение.
Така че това, което САЩ получиха, бяха масови съкращения, последвани от бързо икономическо възстановяване. Първоначално производителността се повиши, тъй като както потреблението, така и заетостта се изместиха от нископлатените и нископроизводителни лични услуги, които бяха най-засегнати от спирането поради пандемия. Но това се задържа дори когато американците отново започнаха да се хранят навън и да пътуват, тъй като ресторантите и хотелите не успяха да наемат толкова бързо, колкото нарастваше търсенето, което ги принуди да измислят иновации, спестяващи труд. Междувременно много уволнени работници в ресторанти и хотели намериха възможности да преминат към по-високоплатена и по-високопроизводителна работа.
„Бруталното, почти нечовешкото освобождаване на работна ръка в САЩ имаше сребърна подплата“, коментира по имейл Филип Карлсон-Шлезак, глобален главен икономист в Boston Consulting Group. Европейските страни избегнаха съкращенията, продължи той, „но изглежда, че са пропуснали поуките, дошли с тези масивни колебания (докато стимулите на САЩ също успяха да защитят населението чрез паричните стимули).“
Едно от тези „поуки“, съобщава Карлсон-Шлезак въз основа на разговор с ръководител на хотелска верига, е, че повечето гости в луксозни хотели всъщност не искат ежедневната услуга „оформяне“, при която икономките оправят спалното бельо и оставят шоколадови бонбони върху възглавниците – позволявайки намаляване на вложената работна ръка, което всъщност увеличи стойността, доставяна на клиентите. Не всички подобрения на производителността са високотехнологични! Не всички намаления на услугите в сектора на хотелиерството от 2020 г. насам се възприемат от клиентите като подобрения, разбира се. Но разходите в цялата индустрия, коригирани спрямо инфлацията, са нараснали с 8% в САЩ точно преди пандемията, докато заетостта все още не се е възстановила напълно. Това води до голямо увеличение на производителността на труда.
Междувременно производителността в германския сектор на хотелиерството, която нарастваше по-бързо, отколкото в САЩ преди пандемията, се срина рязко през 2020 г. и възстанови само част от загубените позиции през 2021 и 2022 г.
Числата за производителност, използвани тук, са изградени около БВП, показател, който пропуска много. Пътят на САЩ през пандемията със сигурност беше много по-разрушителен за живота на хората от този на Германия и беше придружен от големи увеличения на насилието, случайни смъртни случаи и свръхдози наркотици. В по-дългосрочен план растящото предимство на производителността в САЩ е придружено от нарастващо неравностойно положение по отношение на продължителността на живота в сравнение с Германия и други богати страни.
Но във връзка с програмите за помощ при пандемия, „бруталният, почти нехуманен“ подход на САЩ към съкращенията изглежда е повишил производителността и тъй като произтичащите от това увеличения на заплатите са били най-високи за хората с по-ниски доходи, това е повишило жизнения стандарт и е намалило неравенството. Печалбите в производителността вероятно не могат да се припишат само на съкращенията: анализ от миналия месец на икономистите от Goldman Sachs Джовани Пиердоменико и Джоузеф Бригс класира „разликите между страните в динамиката на пазара на труда след пандемията“ на трето място — зад съществуващите тенденции в производителността и разлики в измерването, които може да преувеличат ръста на производителността на час в САЩ – сред причините за превъзходството на производителността в САЩ от 2019 г. насам. Все пак изглежда, че небрежният американски начин за справяне с историческия шок на пазара на труда има своите предимства.
Джъстин Фокс е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ бизнеса и икономиката. Бивш редакционен директор на Harvard Business Review, той е писал за Time, Fortune и American Banker.