Не би трябвало да е шокиращо за никого, че Яхия Синвар, командирът на "Хамас", за когото се смята, че се крие в тунели под град Рафах в Газа, смята, че печели войната си с Израел. Премиерът Бенямин Нетаняху може и да казва, че терористичната организация е близо до унищожение, но според Wall Street Journal съобщенията на Синвар до колегите му извън Газа показват, че що се отнася до него, "ние държим израелците точно там, където ги искаме".
Дали е луд? Ами, явно да - в смисъла, в който са всички фанатици. Но не и когато става въпрос за изчисленията му за по-нататъшното развитие на програмата на "Хамас", която на този етап започва и завършва с унищожаването на Израел. За тази кауза, според прегледа на WSJ на комуникациите на Синвар, мащабните цивилни палестински жертви са били "необходими жертви", а не някаква неочаквана грешка в плановете на групировката.
Това е ясно от самото начало на войната. То беше в основата на съветите на най-верните поддръжници на Израел да не се попада в капана, който Синвар заложи на еврейската държава. Като реагира по начина, по който реагира на зверствата от 7 октомври, с незабавни бомбардировки, последвани от наземна инвазия, която положи символични усилия първо да изчисти цивилните от бойното поле, израелският военен кабинет даде на Синвар желаната от него кървава баня.
По този начин палестинската кауза отново е в центъра на световното внимание. Стимулът за политическа и икономическа интеграция на Израел от страна на арабските държави спря; държавите решиха едностранно да признаят палестинска държава в границите, определени от войната между Израел и неговите съседи през 1967 г.; Израел и неговите висши ръководители са обвинени във военни престъпления; все по-малко палестинци и израелци подкрепят съжителството, което предполага решение за две държави; а по-широка регионална война, която би могла да облекчи натиска върху "Хамас", продължава да е на дневен ред.
Дори в САЩ общественото мнение се обръща срещу Израел, тъй като ежедневните ужаси на палестинската загуба погребват спомена за бруталността, която "Хамас" упражни върху невинни израелци преди осем месеца. Иначе интелигентните хора вече мислят за "Хамас" като за борци за свобода, които се опитват да освободят цивилните жители на Газа от окупацията, а не като за терористи, които умишлено са предизвикали тази катастрофа за своите палестински съграждани.
Това вредно раздвояване на възприятията само се задълбочава. За повечето израелци например неотдавнашното дръзко спасяване на четирима израелски заложници от техните похитители от "Хамас" в палестински бежански лагер беше триумф. Навсякъде другаде вниманието е насочено към човешката цена на тази операция, изразяваща се в повече от 270 палестинци, които според здравните власти в Газа са били убити при престрелката.
Разбира се, часовникът не може да бъде върнат назад и дилемата, пред която Нетаняху е изправен сега, когато Съветът за сигурност на ООН подкрепя предложението на САЩ за прекратяване на огъня, е истинска. Подобно на много други усилия за посредничество при конфликти, споразумението е изкусно неясно по най-чувствителните въпроси и за двете страни: а именно искането на "Хамас" всяко споразумение да изисква окончателно прекратяване на войната и желанието на Израел да не оставя "Хамас" непокътнат.
Затварянето на този кръг може да изисква по-амбициозна оферта, която да разкрие фундаменталния личен интерес и пренебрежението към невинните страдания, демонстрирани както от Синвар, така и от Нетаняху. Основните моменти биха включвали приемането на изгнание на военните и политическите лидери на "Хамас" в Газа и замяната им с нова палестинска власт, която признава правото на Израел да съществува. Това ще бъде придружено от освобождаване на всички заложници и в замяна - пълно изтегляне на израелските сили от Газа, подкрепено от подробни обещания за възстановяване и бъдеща палестинска държавност.
Ако това ви звучи като голяма задача, то това наистина е така. Суровата истина е, че за да може тази война да завърши с траен мир, който да не включва етническо прочистване на едната страна от другата, и двете настоящи ръководства трябва да бъдат принудени да загубят.