Изминаха десет години откакто Групата на седемте извхърли Русия. Сега воденият от Съединените щати клуб представлява 44% от световната икономика и едновременно признава своите ограничения и приветства своята устойчивост.
И Китай, и Русия успешно ухажват нововъзникващите икономики в не особено строго дефинирания Глобален юг и гледат на САЩ и техните съюзници като на агресори, които подклаждат войни и използват санкции, за да постигнат геополитическите си цели. Г-7 ухажва същите страни и на срещата на върха тази седмица в Южна Италия намери творческо решение как да използва лихвите от замразените руски активи в подкрепа на Украйна.
Проблемът е, че няколко от лидерите, които кацнаха в Апулия, са затънали в сериозни проблеми на вътрешнополитическата сцена. Президентът на САЩ Джо Байдън изостава от Доналд Тръмп в много социологически проучвания преди изборите през ноември. Министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак върви към поражение през юли. Френският президент Еманюел Макрон отхвърля слуховете, че ще се откаже от участие в предсрочните парламентарни избори, които не е трябвало да свиква следващия месец.
Изправени пред две жестоки войни, могат ли страните от Г-7 да съберат достатъчно икономическа, военна и дипломатическа сила, за да предотвратят най-големите заплахи за ръководения от демокрацията световен ред след Втората световна война? Военните линии в новата ера на геоикономическа фрагментация са очертани.
Разходи за отбрана
Никой друг въпрос не илюстрира по-добре изолацията на Г-7 от Украйна. Групата и Европейският съюз предоставиха по-голямата част от помощта и чуждестранната военна подкрепа, докато почти всички останали държави избягват битката или дори се съюзяват с Русия.
Конфликтът в Украйна, съчетан с увеличаването на военните сили на Китай, породи съмнения относно военното господство на Г-7, включително дали САЩ биха били в състояние едновременно да помагат за защитата на Украйна, като същевременно реагира на евентуално нахлуване в Тайван.
Докато руските разходи за отбрана са се увеличили, тези на Г-7 остават относително непроменени - включително няколко държави, които са под целта от 2% от БВП, определена за членовете на НАТО, което е основен източник на недоволство за Доналд Тръмп.
Разбира се, по-малкият размер на руската икономика на Русия означава, че дори удвояването на разходите ѝ като дял от БВП вследствие на войната значи, че тя ги увеличава приблизително същата сума в парично изражение като много по-скромното увеличение, което Германия е планирала, според Bloomberg Economics.
Разходи за отбрана: Военните разходи като процент от БВП на страната: Русия ги увеличава, а САЩ ги запазват на същото ниво
За Г-7 защитата на Украйна е въпрос на принцип и на защита на самата демокрация. За много други държави това е просто още един знак за многополюсния свят и разхлабването на влиянието на Запада.
Първоначално санкциите обединиха Г-7 около прекъсването на двустранната им търговия с Русия, но пренасочването на стоки през трети страни все още позволява на Москва да води война. Износът на Германия за Казахстан, например, е скочил след нахлуването на Русия през февруари 2022 г. Освен това Китай запълни недостига, от който се нуждае Русия, като увеличи двустранната им търговия. Тази седмица САЩ предприеха мерки за ограничаване на препродажбата на стоки за Русия, разширявайки прилагането на законодателството по отношение на чипове, произведени и продадени в чужбина.
Търговията заобикаля санкциите на Г-7 и отива в Русия | Германските доставки за Казахстан се изпращат в Русия, твърдят анализатори
"И в двата случая - Китай и пренасочването на търговията през трети страни - имаме голям проблем", казва Робин Брукс, старши научен сътрудник в Института Brookings във Вашингтон. "Русия не е икономически изолирана."
Икономическа жизненост
През последните 10 години центърът на икономическата тежест в света се измества все повече от Запада и вероятно ще се обърне преди края на следващото десетилетие. Според анализ на Bloomberg на данни на Световната банка до 2030 г. икономиките на Г-7 може да бъдат засенчени от останалите държави от Г-20 по отношение на брутния вътрешен продукт.
До 2030 г. икономиките на Г-7 ще бъдат задминати от по-бързо растящите си конкуренти | Г-7 съставлява все по-малък дял от общото производство на държавите от Г-20
Част от проблема на Г-7: проблемите след световната финансова криза, които се характеризират със застой в жизнения стандарт, едва доловимо повишаване на производителността и намаляване на темповете на растеж на фона на нарастващия публичен дълг.
В същото време населението им застарява по-бързо от това на страните от Г-20: Половината от 1,4-милиардното население на Индия е на възраст под 30 години, докато около една пета от хората в Г-7 понастоящем са на възраст над 65 години.
Застаряването на работната сила помрачава дългосрочните фискални перспективи и оставя най-богатите икономики в света с малък капацитет да поемат следващия шок. От седемте държави само Германия има по-ниско ниво на дълга, отколкото преди 10 години, и се очаква повечето от тях да продължат да трупат заеми, вместо да създават буфери през следващите години.
Г-7 е натрупала огромни дългови тежести |
Междувременно азиатските икономики се радват на бърз растеж, подхранван от нарастващото население, глобализацията и зараждащата се средна класа.
"Конкретно за Китай, а и за други големи, бързо развиващи се пазари като Индия, тази нарастваща икономическа мощ е необходимо условие за увеличаване на геополитическото им влияние", казва Бен Бланд, директор на Азиатско-тихоокеанската програма в Chatham House.
Предвижда се напредналите икономики да растат с по-слабо темпо | Растеж на реалния БВП (прогноза след 2024 г.)
Търговия
След Втората световна война свободната търговия се разглеждаше като път към просперитета. Сега фокусът е върху икономическото държавно управление. Това включва намеса на пазарите и протекционистични индустриални политики, които все повече приличат на война с други средства.
Промишлените политики - независимо дали се състоят от държавни субсидии, данъчни облекчения или други стимули - преминаха от злепоставяне от страна на Запада към превръщането им в основна тема във Вашингтон и обект на нарастващ интерес в Брюксел.
САЩ и Китай намаляват търговската си зависимост | Двете водещи икономики диверсифицират тесните си търговски отношения
Някога яростен критик на американския Закон за намаляване на инфлацията, Европейският съюз обсъжда собствена индустриална защита, защото, както се изрази тази година бившият италиански министър-председател Марио Драги, "другите региони вече не играят по правилата". Блокът планира да повиши налозите върху китайските електромобили от следващия месец, което ще доведе до по-нататъшна ескалация на търговското напрежение.
Правителствата се намесват, за да помогнат на компаниите |
Вероятно обединявайки се около подобни притеснения, финансовите ръководители на Г-7, подготвящи се за срещата на върха на лидерите тази седмица, отбелязаха промяната в стратегията, като изтъкнаха Китай в комюникето си и обещаха да обмислят мерки за осигуряване на равни условия на конкуренция.
Много стъпки вече бяха предприети едностранно, като срещата на Г-7 се проведе малко след съобщението на администрацията на Байдън за повторно налагане на мита върху стотици стоки, внасяни от Китай. Междувременно ЕС ще обяви резултатите от проучване на китайските субсидии за електромобили, което също може да доведе до въвеждане на мита.
Проследяване на отвореността към търговията | Рестриктивните търговски политики в страните от Г-7 се засилват, за да се противопоставят на съперниците от Г-20
Дори и да има известно единство в рамките на Г-7 относно използването на тези икономически инструменти срещу Китай, Пекин не е изгубил представа, че акцентът е върху наказването на конкурентите, а не върху подкрепата на приятелите. Всички са напълно наясно, че за да се привлекат страните от Глобалния юг на своя страна, ще трябва да се използват както така наречените моркови, така и тояги.
Независимо от всичките си предизвикателства блокът остава една от малкото международни групи, които могат да предприемат масирани финансови мерки, които помогнаха на Украйна да се бори с руската инвазия, или да се стремят да определят дневния ред по основните глобални въпроси.
"Няма многостранна група, която да е била ефективна като Г-7 на няколко фронта", казва Кейтлин Уелш, бивш служител на САЩ, която сега работи в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.