Франция става все по-слаба и пазарите го знаят

Докато Обединеното кралство се бори с безкрайната криза, започнала с гласуването за Brexit преди осем години, Франция изглежда е на път да се потопи с главата напред в своя собствена криза.

Предстоящите предсрочни парламентарни избори означават, че Франция е изправена пред неизследваната комбинация от проевропейски президент, който си отива, и твърдо дясно националистическо правителство, което се издига. Разбира се, социологическите проучвания трябва да се приемат с известна доза премереност, а излизането от еврозоната не е на дневен ред; Еманюел Макрон ще остане държавен глава. Но изглежда, че нито една партия няма да спечели абсолютно мнозинство, което заплашва с хаос, тъй като френските политически сили продължават да се раздробяват. Дясноцентристката партия "Републиканците" се бори с Марин Льо Пен, левицата е разделена, а партията на Макрон, която някога беше основният бенефициент на системата, създадена да не допуска крайности, сега е на път да завърши трета. Всички гледат към президентските избори през 2027 г., но за разлика от 2017 г. Льо Пен ще бъде кандидатът, който трябва да бъде победен.

Макрон призова избирателите в сряда да избегнат "треската на екстремистите" и изглежда успокои разтревожените финансови пазари, като настоя, че ще остане на поста си, за да довърши президентството си. Но френският елит се събуди късно след години на лунатизъм, може би подпомогнат от успокояващата сила на еврото, остатъците от фискалните експлозии от времето на пандемията и неустоимата вяра, че "това не може да се случи тук" - в крайна сметка реалността на бъркотията около Brexit направи евроскептицизма трудно продаваем. Акилино Морел, бивш съветник на бившия президент Франсоа Оланд, обобщи това безгрижие като "слепите водят слепите", като отбеляза, че партията на Льо Пен сега е "универсална", която привлича младите, не толкова младите, заможните и изостаналите - а партиите на истаблишмънта не могат или не искат да отговорят на гнева, свързан с имиграцията и инфлацията.

Този път е различно...  Спредът в доходността на френските и португалските 10-годишни облигации се е свил

Усещането, че "този път е различно", можеше да се усети на годишната финансова конференция Europlace в Париж във вторник, където Brexit от години се сочи като благодат за създаването на хиляди работни места във финансовия сектор и технологични стартъпи, осеяли столицата. Ораторите запазиха самообладание, цитирайки предстоящите мерки за подобряване на френската конкурентоспособност и обещанието за съюз на европейските капиталови пазари, който да привлече повече първични публични предлагания (и да предпази енергийния гигант TotalEnergies SE от излизане). Но в кулоарите се усещаше мрачна атмосфера. Финансовите пазари усещат слабост, като доходността на някои френски облигации е по-висока от тази на португалския дълг; има вероятност следващото правителство да има още по-малък успех в коригирането на слабия растеж и разтегнатите публични финанси. При бюджетен дефицит от 5,5 % от брутния вътрешен продукт през миналата година се очакват по-тежки спорове с Брюксел за наложените от ЕС съкращения на разходите. След като години наред се възползваше косвено от бъркотията в Обединеното кралство и рецесията в Германия, Франция може би ще се върне към своя тип.

Какви исторически паралели има за това, което може би ще се случи? Франция и преди е имала съвместни проекти, но нито един от тях не е бил подобен на брак между Макрон и Льо Пен (или нейния 28-годишен номер 2, Жордан Бардела).

В едната крайност се крие риск, сравним с шоковата победа на социалиста Франсоа Митеран през 1981 г., при която радикалното и скъпоструващо преструктуриране на икономиката беше доведено до край на цената на големите финансови пазари - оттук и призракът на момента "Лиз Тръс", който витае в администрацията на Макрон. По-вероятно е обаче да има нещо по-разрушително и дългосрочно, подобно на ефекта от Brexit, тъй като държавната администрация се забърква в политически битки. Каква политика ще представлява Макрон на европейската сцена, ако партията на Льо Пен управлява правителството, например? В исторически план Париж е бил готов да направи жертви в името на европейската интеграция - от кризата в еврозоната до неотдавнашните предложения за нови мегаполиси. Тези дни може би са отминали.

Оптимистите твърдят, че може да бъде намерен някакъв нов консенсус между десницата, който по същество да превърне Льо Пен в следващата Джорджия Мелони, балансираща между необходимостта да оцелее политически и да остане на страната на Брюксел в икономически план. Може би. Но всичко сочи, че Льо Пен не е Мелони. Нейната позиция по отношение на имиграцията със сигурност е вдясно от тази на Макрон, но икономическата ѝ политика исторически е била вляво от него, като например подкрепата за пенсиониране на 60 години и увеличаване на заплатите, което обяснява как тя остава предпочитан вот за работническата класа.

Ако финансовите пазари трябва да останат предпазливи, то е заради комбинацията от политическа нестабилност и икономическа стагнация в стил Brexit, която Франция избягваше толкова дълго време. Вместо да изчака до края на Олимпийските игри и филтрирането на намалението на лихвените проценти на Европейската централна банка, Макрон заложи на елемента на изненадата с предсрочен вот. Резултатът може да шокира всички ни. 

Още по темата

Макрон няма да подава оставка дори и при нов изборен провал

Макрон рискува изключително много, за да избегне унижение на есен

Роджърс: Европа е забележително място за Ledger