Опасният опит на Макрон да разобличи Льо Пен

Френският президент Еманюел Макрон, унизен от удара, който крайнодясната му съперничка Марин льо Пен нанесе на европейските избори, хвърля заровете на своето правителство, на доверието към него и на наследството си. Като свиква предсрочни парламентарни избори, той разчита, че французите ще се „събудят“ и ще разберат за какво всъщност се бори Льо Пен в момент, когато напрежението с Русия и Владимир Путин нараства. Рискът обаче е това да се обърне срещу него и да доведе до още по-голяма безизходица, която нито ще е от полза за Европа, нито ще възстанови привлекателността на Макрон.

Макрон явно смята, че няма друг отговор на изборите, които сякаш потвърждават неуспешния статут на неговото проевропейско и прореформаторско движение в залеза на втория му и последен мандат. Списъкът с кандидати на Льо Пен получи 31,5% от гласовете, което е повече от два пъти повече от резултата на Макрон и резултат, невиждан от 40 години.

Да не предприема нищо би означавало да приеме по-малко централна роля на сцената на Европейския съюз - поне в неговия парламент - в допълнение към блокираното национално законодателство, където той няма мнозинство от 2022 г. насам. И неизбежното обратно броене до избора на президент на Льо Пен през 2027 г.

Още по темата

Акциите на френските банки пострадаха най-много от новината за предсрочните избори

След изборите в ЕС: Повече икономика и протекционизъм, по-малко ESG

Пренасянето на битката в крайната десница ще покаже, че Льо Пен и 28-годишният ѝ номер 2 Джордан Бардела са не просто опозиция. Трудно е да се разбере за какво се бори Националното обединение, след като години наред се отказваше от най-токсичните си политики, за да разшири привлекателността си. Те вече не искат Франция да излиза от ЕС след бъркотията с Брекзит, но все пак искат френски изключения от законите на ЕС. Също така не искат Франция да напуска

Шенгенското пространство за свободно пътуване, но искат „двойна граница“ за държавата и ЕС, включваща системни проверки. Вече не подкрепят и пенсионирането на 60 години, но не подкрепят и предложението на Макрон за увеличаване на пенсионната възраст до 64 години. Всичко това е доста противоречиво и по оценка на един мозъчен тръст ще увеличи публичните разходи с над 102 млрд. евро годишно.

Макрон може би се надява също така да създаде единен фронт от левоцентристки и десноцентристки партии, които на вота в неделя получиха съответно около 14% и 7%, и да привлече вниманието на мълчаливото мнозинство, което подкрепи Шарл дьо Гол след студентските протести през май 1968 г.

Но това е адски голям риск. Силното представяне на партията на Льо Пен на европейските избори показва подкрепа далеч отвъд антисемитското ксенофобско въплъщение на първоначалния инструмент на нейния баща, отричащ Холокоста, или антиглобалисткия популизъм на кандидатурата ѝ за президент през 2017 г. Люк Рубан, автор на книга, анализираща подкрепата за Льо Пен, установи, че тя се харесва на тези, които изпитват затруднения да плащат сметките си, а също и на онези, които изпитват глад за власт и изпълнителна сила. С други думи, както на изостаналите, така и на заможните.

Eто защо има голяма вероятност тези предсрочни избори да не приличат толкова на 1968 г., колкото на 1997 г., когато дясноцентристкият президент Жак Ширак загуби своите предсрочни избори и трябваше да работи с ляво правителство. През декември изтекла вътрешна анкета на Републиканската партия (сегашното превъплъщение на партията на Ширак) прогнозира, че групата на Льо Пен ще стане най-голямата партия, потенциално дори с абсолютно мнозинство.

Възможността за назначаване на Льо Пен или Бардела за министър-председател може и да е част от плана на Макрон да ги накара да си признаят провала в политиката или поне да маргинализират левия огнеборец Жан-Люк Меленшон, но това е по-скоро пожелателно, отколкото стратегическо; още повече, че италианката Джорджия Мелони се оказва доста умела в разпалването на културни войни, като същевременно внимава да не изплаши гласоподавателите.

Никой не бива да желае още по-голяма политическа несигурност за Франция и Европа в критичен момент за войната в Украйна, търговията с Китай или евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом. Резултатът може да накара инвеститорите да преосмислят предположението си, че Европа неизбежно напредва в кризата и че по-тясната финансова интеграция е даденост. "Макрон пита французите: „Наистина ли го мислите сериозно?“, казва Катрин Фиески от Европейския университетски институт във Флоренция. „Това е опасен въпрос.“ Подобно на британеца Риши Сунак, който също води едномесечна кампания, за да представи съперника си като дявол, който избирателите не познават, Макрон може да се окаже, че следващата предизборна борба е особено самотна.

Още по темата

Европа се изправя пред политическа несигурност след изборите

Европейски избори: популистката десница печели, но проевропейският център остава

Макрон свиква парламентарни избори във Франция след поражението на вота за ЕС

Макрон и Шолц бяха победени от крайната десница на изборите в ЕС