Според оценки на европейски служители Кремъл е принудил хиляди мигранти и чуждестранни студенти да се бият заедно с руските войски във войната му срещу Украйна, добавяйки допълнителна работна сила за офанзивата си в Харковска област.
Използвайки тактиката, приложена за първи път от наемническата групировка „Вагнер“, руските служители все по-често заплашват да не удължават визите на африкански студенти и млади работници, ако не се съгласят да се присъединят към армията, твърдят запознати с въпроса служители.
Москва също така набира осъдени от своите затвори, докато някои африканци, които са в Русия с работни визи, са задържани и принудени да избират между депортиране и воюване, казва един от европейските служители. Някои от тези хора са успели да подкупят длъжностни лица, за да останат в страната и все пак да избегнат военната служба, каза служителят, който, както и други цитирани лица, говори при условие за анонимност.
Практиката на Русия да изпраща мигранти и студенти на бойното поле под принуда датира от по-ранните години на войната, каза друг европейски служител. Тези военнослужещи страдат от особено голям брой жертви, тъй като все по-често са изпращани в рисковани офанзивни маневри, за да защитават по-подготвени части, добави служителят. Говорителка на руското външно министерство не отговори на имейл с молба за коментар.
Според доклади, позоваващи се на украинското разузнаване, Русия е участвала в глобална кампания за набиране на чуждестранни наемници в най-малко 21 държави, включително няколко държави в Африка. Кампаниите за набиране на войници в армията предлагат изгодни бонуси при подписване на договор и заплати за тези, които ще се присъединят като войници на договор. Вербовчиците са се насочили и към мигранти и студенти, които преди това са търсили работа в Русия, а в някои случаи са примамвали други с обещания за доходна работа, преди да ги принудят да се обучават и да бъдат изпратени на фронта.
Способността на Русия да мобилизира много по-голям брой войници може да се превърне в значителен фактор във войната, тъй като президентът Владимир Путин се опитва да се възползва от промяната в инерцията през тази година.
Засега обаче силите му напредват бавно в Североизточна Украйна и понасят тежки загуби, въпреки недостига на войски и боеприпаси от украинска страна.
По данни на британското министерство на отбраната през май руските военни са губили по над 1200 души на ден - най-високият брой жертви в хода на войната. От началото на инвазията в Русия са загинали или са били ранени около 500 000 военнослужещи, сочат оценките на Обединеното кралство. Bloomberg не е в състояние да провери тези данни по независим начин.
На среща с чуждестранни медии в Санкт Петербург късно в сряда Путин изглежда намекна, че около 10 000 руски войници месечно биват убивани или ранявани и че украинските загуби са пет пъти по-високи.
Въпреки че Кремъл не успя да постигне пробив на бойното поле, той засили бомбардировките срещу Харков, втория по големина град в Украйна. Според западни служители тези атаки изглежда имат за цел да направят града необитаем.
Тъй като се стреми да запази обществената подкрепа в Русия, Путин досега се е противопоставял на пълномащабна мобилизация и Русия твърди, че е успяла да компенсира значителна част от загубите си - от гледна точка на броя, ако не и на стандарта на войниците - чрез кампания за доброволно набиране на войници, която е привлякла десетки хиляди души.
Правителството в Катманду заяви по-рано тази година, че знае за около 400 млади непалски мъже, които са били вербувани от Русия, но много повече вероятно са се записали, без правителството да знае. Решението на Индия да прекрати набирането на непалски гурки за своята армия, с което се слага край на 200-годишна традиция, може да е насърчило непалците да търсят работа в Русия и другаде.
Високопоставен украински служител заяви, че се наблюдава увеличение на броя на чуждестранните бойци сред пленниците, които Украйна е заловила на бойното поле. Според него африканците и непалците са особено често срещани.
Някои от съюзниците на Украйна обмислят да споделят това, което знаят, със засегнатите страни, каза друг европейски служител.
Страните от Г-7, които ще проведат среща на върха в Италия следващата седмица, се опитват да убедят държавите от т.нар. глобален юг да предложат по-голяма подкрепа на Украйна. Но много от тези държави вместо това останаха неутрални, докато населението им беше във фокуса на усилията на Москва за дезинформация.
Миналата година Reuters съобщи, че наемническата групировка „Вагнер“ е наела няколко африкански граждани като част от стремежа си да привлече осъдени от руските затвори за своите сили в Украйна. Информационната агенция проследи историята на трима мъже от Танзания, Замбия и Кот д'Ивоар.
Според Евгений Примаков, ръководител на Россотрудничество, организация, занимаваща се с разпространение на знания за Русия в чужбина, в момента в Русия има 35 000-37 000 африкански студенти.
„Всяка година записваме около 6500 студенти от Африка да учат безплатно в Русия“, каза той в четвъртък на Петербургския международен икономически форум.