Предстои ли още едно загубено десетилетие за Европа?

През лятото на 2020 г. европейските лидери се събраха на маратонски преговори за това как да спасят континента, поразен от пандемията и изгубеното десетилетие на икономическа стагнация. Последваха четиридневни спорове между Севера и Юга, Изтока и Запада - „към края бяхме като зомбита“, разказва ми един от официалните представители - но в крайна сметка постигнаха успех. Спасителният фонд на стойност 750 млрд. евро беше не просто голям, но и безпрецедентен „Хамилтънов скок“ към единство, който можеше да се случи само по време на криза, пише Лионел Лоран за Bloomberg.

Четири години по-късно този дух сякаш е изчезнал, тъй като 450 млн. избиратели се готвят да участват в парламентарните избори в Европейския съюз, на които може да се наблюдава рязко нарастване на подкрепата за крайната десница. Икономиката избегна рецесията, но не успява да достигне скоростта, необходима за възстановяване на доверието поради недостига на публичните финанси. Белезите от инфлационния шок, който подкопа социалния договор, са все още видими. Геополитическите рискове са многобройни - САЩ и Китай оказват икономически натиск, а в Украйна бушува война.

Още по темата

Крайнодесните се препънаха в зелената левица на евроизборите в Нидерландия

Социалдемократите на Шолц изпреварват крайнодясната AfD в ново проучване

Икономиката не е единственият двигател, който тласка избирателите в обятията на Марин Льо Пен във Франция или Хеерт Вилдерс в Нидерландия; в крайна сметка безработицата в еврозоната е наполовина по-ниска от тази преди десетилетие, а след Брекзит никой не е говорил за напускане на съюза. Но приоритетите показват нарастваща тревога.

Хеерт Вилдерс 

Проучването на Евробарометър по-рано тази година установи, че подкрепата за икономиката и създаването на работни места вече са се издигнали до третото място в списъка с приоритети на гласоподавателите, измествайки изменението на климата. Енергийният шок вероятно е допринесъл за това: 45% от анкетираните са заявили, че жизненият им стандарт се е понижил през последните пет години - особено тези, които вече имат затруднения с плащането на сметките - а 49% са заявили, че е останал същият.

Места на които икономиката е основна грижа | Процент, според който „Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места“ трябва да се обсъжда приоритетно по време на предизборната кампания за следващите избори за Европейски парламент

След като старите разделения между Севера и Юга заплашват отново да излязат на преден план, тъй като се очертават нови правила за ограничаване на дълга и дефицита, се създава усещането, че кризата на европейската идентичност - усещането за модел, който се изчерпва, - се превръща в жертва на политиците. А отрядът от новоизбрани националисти - макар и да не представлява екзистенциална заплаха - със сигурност ще отвлича вниманието. Рискът от още едно изгубено десетилетие е голям, ако ЕС прекара следващите няколко години във вътрешни препирни, вместо да премахне пречките пред инвестициите, иновациите и регионалната сигурност.

„Европа разполага с всичко необходимо, за да бъде сред лидерите през това десетилетие“, казва Джей Пелоски от инвестиционната компания TPW Advisory, като цитира настоящите усилия на региона да се развие в областта на изкуствения интелект, отбраната и зелената индустрия. „Но дали ще го направи или не, ще се реши през следващите две години.“

Още по темата

Украйна се биеше с едната ръка зад гърба, тъй като не можеше да удря руски цели

Грузия и Молдова ще са следващите страни, ако Русия постигне успех в Украйна

Европа наистина все още има много предимства. Тя разполага с големи световни компании като LVMH SE, Novo Nordisk A/S и ASML Holding NV. Средната продължителност на живота е по-висока, отколкото в САЩ, а неравенството в доходите е по-малко; социалните политики в Европа също са по-щедри.

Акцентът върху стабилността и сближаването като стълбове на така наречения „европейски начин на живот“ - фраза, която, признаваме, звучи по-кухо след завръщането на войната в ЕС на войната на прага на ЕС - промени ситуацията за новите членове от Изтока, чийто доход на глава от населението се доближи до средния през последните две десетилетия.

А тези разочароващи и бавни процеси в ЕС, които изискват консенсус и изграждане на коалиции между 27-те държави - дори в разгара на пандемията - имат и предимството да изключват политическите крайности. Днешните крайнодесни групировки, като цяло, действат в рамките на демократичната система и са изоставили някои от най-токсичните си политики (като излизането от ЕС).

Европа избягва рецесията, но стъпва накриво | Еврозоната се възстанови от Covid-19, но растежът все още има слаби места

Стабилността и сплотеността обаче се нуждаят и от растеж, а тук нещата стават сложни. Горната графика показва икономическите промени от 2019 г. насам в еврозоната и е ясно, че Хамилтъновият скок се оказал прекалено къс. Брутният вътрешен продукт е само малко над нивото, на което беше в началото на пандемията, и това е главно благодарение на държавната подкрепа; частното потребление не се е променило, а капиталовите разходи са под нивото. Разбира се, работните места се увеличиха, а заплатите нараснаха, но до съвсем скоро инфлацията изяждаше допълнителните приходи. А що се отнася до растежа, няма нито едно универсално решение.

Производителността и иновациите изоставаха много преди Covid, особено в сравнение със САЩ, които бяха източник на възхищение и завист за онези, които се опитваха да изградят по-интегриран и мощен ЕС. Възходът на Китай като търговски конкурент също беше очевиден много преди свръхпредставянето му в износа на електрически автомобили, което застрашава един от традиционните вентрикули на европейския растеж.

Тъй като светът се деглобализира и се разпада на региони, вече не е лесно да се вярва в единния европейски пазар като надежден икономически двигател, ръководен от Германия, който превръща евтината енергия от Русия в промишлени стоки, изнасяни за Китай.

Предстои дълъг път на намаляване на риска от Китай | Пазарният дял на Китай в продуктите, изнасяни за ЕС, се увеличава

Икономистът Андре Сапир, който още през 2003 г. е автор на доклад, в който се посочва как Европа да преодолее изоставането си в областта на иновациите и растежа, признава, че проблемите, които тормозят ЕС днес, изглеждат почти същите: Европа не успява да се справи с технологичните компании, разходите за научни изследвания и финансирането. На кафе в Брюксел той казва, че това, което се е променило, е геополитическата калкулация - и, за съжаление, привлекателността на популистките партии, обещаващи лесни решения. Необходима е промяна, но той се опасява, че тя ще настъпи „бавно и хаотично“.

Един обещаващ проект за по-динамичен ЕС скоро ще се появи на бюрата на политиците. Марио Драги, на когото се приписва спасяването на еврото преди десетилетие, когато Гърция изпадна в криза, ще публикува доклад за подобряване на конкурентоспособността на ЕС; той вероятно ще засили неотдавнашните му призиви за повече инвестиции за намаляване на зависимостите на Европа в областта на енергетиката, технологиите и отбраната и за повече сътрудничество в областта на разходите на равнище ЕС. Това би било завръщане към Хамилтъновия манталитет, наблюдаван през онова лято на 2020 г., а не към манталитета на строгите икономии от предходното десетилетие.

Изоставане в производителността спрямо САЩ | Изоставането в производителността на труда в Европа спрямо САЩ се задълбочава

„Съживяването на вътрешното търсене трябва да бъде част от амбицията за преосмисляне на икономическия модел“, казва Евелин Херман, икономист в Bank of America Corp.

Очевидното предизвикателство е как да се стимулира по-голяма европейска интеграция в момент, когато Париж и Берлин прокарват противоречиви програми, а такива като Льо Пен насърчават по-малко наднационална „Европа на нациите“.

Един от отговорите ще бъде да се започне с най-ниско висящите плодове: Отбраната. Ако има нещо, с което по-дясно ориентираният Европейски парламент може да се съгласи, това е необходимостта да се инвестира в отбраната и сигурността. Общоевропейски фонд за отбрана в размер на 100 млрд. евро изглежда безсмислен, дори ако това е изключително чувствителна област, върху която националните правителства разбираемо ще искат да запазят контрол.

Още по темата

Байдън не управлява, а само реагира на кризите в Украйна и Газа

Възходът на крайно десни партии е симптом на аномалии в обществото

Междувременно американският Закон за намаляване на инфлацията, който изтласка зелените инвестиции и работните места от Европа, все още не е намерил подходящ отговор в ЕС - до голяма степен поради факта, че зелените субсидии в самия блок се отпускат на национално равнище. Един общ за целия ЕС механизъм за финансиране, който да увеличи инвестициите, също би променил ситуацията.

Други пътища за интеграция, като намаляване на бюрокрацията, съюз на капиталовите пазари и по-свързан пазар на електроенергия, са обещаващи, макар и не съвсем вълнуващи за средния избирател.

Моделът на Европа си заслужава да бъде защитаван, а повечето от проблемите му са решими. Но времето изтича. Крайният срок за финансиране на възстановяването на Covid е 2026 г., а новите фискални правила ще бъдат приложени изцяло през 2027 г. В политически план също могат да настъпят много промени: Доналд Тръмп може да бъде избран за президент на САЩ; през 2025 г. германците ще гласуват на национални избори; през 2027 г. французите ще гласуват на президентски избори, които Льо Пен може да спечели.

„Събудете се“, призова избирателите миналата седмица закъсалият френски президент Еманюел Макрон. Следващия път, когато кризата доведе до четиридневна среща на върха за преговори в Брюксел, резултатът може да бъде по-скоро спъване, отколкото скок.

Още по темата

Украйна и нейните съюзници се нуждаят от нова стратегия. От къде да започнем?

Мелони и Льо Пен: Странният брак по сметка на крайнодесните в Европа

Дипломати от ЕС се опитват да преодолеят ветото на Унгария за оръжията към Украйна