Руският президент Владимир Путин сменя министри и генерали на бойното поле, откакто за първи път нахлу в Украйна преди десетилетие. През цялото това време една от константните фигури е Елвира Набиулина - управител на централната банка, без която той не може да се справи.
Нейната връзка с Путин и това дали тя може да продължи по-дълго, може да се окаже определяща за икономиката, произлязла от най-големия въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война.
От началото на годината след началото на пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г. тя възприе монохромно облекло на обществени места, като остави настрана брошките, с които телеграфираше улики на пазара. Това беше нейният встъпителен акт на това, което минава за несъгласие във военновременна Русия, последван от опит за напускане, а след това и от бавен разрив по отношение на няколко ключови политики, подкрепяни от Путин и неговото правителство.
Няколко години след началото на третия си мандат Набиулина си проправи път за нонконформизъм в руския истаблишмънт, който държи преди всичко на лоялността. И когато обновеният кабинет, в който влизат някои от най-големите ѝ критици, поема управлението, Набиулина остава аномалия, която Путин се стреми да защити.
Олег Вюгин, бивш високопоставен служител на Банката на Русия, който познава Набиулина от повече от 20 години, казва, че Путин гледа на нея като на прям говорител, неопетнен от корупция - с резултати, които може да покаже през годините, прекъсвани от кризи.
„Елвира има изключителното право да казва на президента това, което не му харесва“, казва Вюгин. „Тя може да говори открито за ситуацията и той я приема.“
Вече второ десетилетие начело на институцията, която отдавна е сред най-независимите в съвременна Русия, 60-годишната Набиулина е на месеци от това да стане най-дългогодишният ѝ управител и остава една от едва няколкото руски жени на властови позиции.
Според запознати, Путин цени и се доверява на съветите на Набиулина, като вижда в нейното присъствие въпрос на балансиране на икономическия екип на президента.
Други високопоставени технократи, които имат право на глас в икономическата политика, са в много по-голям синхрон с подстрекателството към война на руския лидер. Министърът на финансите Антон Силуанов говори за формиране на бюджета за „задачата за осигуряване на победата“, докато Максим Орешкин - бивш икономически съветник на Путин, наскоро повишен в заместник-началник на администрацията на Кремъл - сега представя войната като „глобален конфликт със Запада заради Украйна“.
Един колега, който е висш правителствен служител, описва Набиулина като принципен идеалист, който все още играе по правилата, когато старите правила на играта вече не важат.
В продължение на месеци Набиулина бие тревога за разпространението в икономиката на недостига на работна ръка, причинен от войната, и за бюджета, набъбнал от рекордните разходи за отбрана.
Централната банка се противопостави и на по-строг капиталов контрол, изискващ от износителите да пласират чуждестранната си валута на вътрешния пазар за рубли. Според запознати Набиулина сама не е подписала проекта на указ за повторно въвеждане на мерките, който след това Путин е одобрил и въвел в сила въпреки нейните възражения в края на миналата година.
И тъй като властите предприеха действия за изземване на акциите на миноритарните инвеститори на завода за магнезий в Соликамск, производител на редкоземни метали, централната банка обжалва през май прецедентното съдебно решение, с което се одобрява конфискацията.
Обяснявайки намесата в делото, по което централната банка не е страна, Набиулина сякаш не обръща внимание на войната, която разкъсва човешки животи.
„Ние сме загрижени - каза тя - по най-сериозен начин, защото защитата на правата на инвеститорите, защитата на добросъвестните купувачи на акции чрез организирана търговия е крайъгълният камък на доверието на инвеститорите във финансовия пазар, в борсата и доверието като цяло.“
След нахлуването в Украйна през 2022 г. сред руските официални лица се появи виц за двете големи изненади, които очакват Путин при започването на войната: армията му е толкова безполезна, че не може да донесе победа въпреки дългата подготовка; а технократите му са толкова умни, че са опазили икономиката от срив, въпреки че не са получили никакво предупреждение за това, което предстои.
Интервютата с официални лица и хора, които познават Набиулина, разкриват човек, който е развил тунелно виждане за икономиката, докато войната продължава. Но както тя обясни зад кулисите след началото на боевете, предотвратяването на имплозията у дома е имало и друга цел.
Икономическият срив би означавал още по-големи вътрешни репресии и би могъл да създаде политически хаос, подобен на този, който е видяла в Русия след разпадането на Съветския съюз през 90-те години на ХХ век, каза тогава Набиулина. Мисията на централната банка беше да предотврати този сценарий: едно правителство в тежко финансово положение не би се поколебало да потъпче това, което е останало от свободата в Русия, каза тя на колегите си.
Някои от тези настроения се появиха в публичното пространство по-малко от седмица след началото на войната. В изтекъл видеозапис пред служителите на централната банка Набиулина заяви, че „всички ние бихме искали това да не се случи“. Описвайки икономическата ситуация, която тя нарече „екстремна“, тя призова да се избягват „политическите дебати“, които „само изгарят енергията ни, от която се нуждаем, за да си вършим работата“.
Това, което се случи след това, се доближаваше плътно до подхода за гасене на пожари, използван от Набиулина при предишни кризи - въпреки че централната банка трябваше да ограничи движението на капитали в чужбина и се отказа от интервенции в защита на рублата, след като санкциите обездвижиха около 300 млрд. долара, или около половината от резервите ѝ.
Рязкото повишаване на лихвените проценти и ограниченията върху валутните трансакции спряха изходящите потоци и потушиха финансовата паника. Скоро неочакваните приходи от енергоносители заляха държавната хазна, а производството на отбранителни продукти премина на високи обороти. Двуцифреният срив на икономиката, от който някои се опасяваха, вместо това се превърна в спад от едва над 1%, последван от бързо възстановяване.
„Спешните координирани действия на правителството и централната банка облекчиха последиците от западните санкции“, каза Олга Беленкая, икономист във „Финам“ в Москва. Те „се допълваха взаимно и като цяло спасиха икономиката“, каза тя.
Набиулина е в полезрението на руския лидер още от 2006 г., когато родният му град Санкт Петербург беше домакин на срещата на върха на лидерите от Г-8, което може би беше върховният момент на глобално признание, за което Путин жадуваше по онова време. Русия загуби мястото си в клуба на големите индустриални сили осем години по-късно, след като нахлу и анексира Крим от Украйна.
По време на краткия период на работа в мозъчен тръст между работата в правителството, Набиулина отговаряше за подготовката на дневния ред на събитието на Г-8, което се фокусираше върху теми като енергийната независимост. Програмата, в която участваха и ръководителите на големи развиващи се страни като Китай и Бразилия, в крайна сметка намери международен отзвук и Путин я забеляза.
Година по-късно Путин избра Набиулина за министър на икономиката и тя остана на този пост и след като Дмитрий Медведев стана президент през следващата година. Когато през 2012 г. Путин се върна на президентския пост, тя се присъедини към него в Кремъл като икономически съветник, а година по-късно стана изненадващото му предложение да поеме централната банка.
Набиулина, чийто мандат приключва през 2027 г., е сигурна на поста си в обозримо бъдеще, особено като се има предвид опитът на Путин да избягва кадрови чистки, които биха могли да се разглеждат като дестабилизиращи или направени под натиск, казват хората, пожелали анонимност, за да говорят за обсъжданията, които не са публични. Путин освободи предшественика си предсрочно, но изчака с решението почти година, след като назначи ново правителство през 2012 г.
Това не означава, че възгледите на Набиулина ще се наложат - и със сигурност не я прави имунизирана срещу критики.
Орешкин отдавна води публични спорове с нея, а министър-председателят Михаил Мишустин редовно отправя оплаквания. Законодателите и най-голямата бизнес група в Русия я обвиняват за политиките, които смятат за прекалено рестриктивни или за прекалено силна подкрепа в борбата с инфлацията.
Още преди инвазията руските служители се подиграваха на Набиулина за подхода към паричната политика, който се фокусира преди всичко върху инфлацията.
Но малцина направиха повече за защита на руската икономика от санкции преди конфликта или за овладяване на финансовия шок след него.
А тя е известна с това, че се придържа към правилата. Когато през 2014 г. ПАО „Роснефт“ - оглавявано от близкия съюзник на Путин Игор Сечин - спешно се нуждаеше от 7 млрд. долара, за да изплати заем, Набиулина получи нещо, което се възприемаше като молба от Путин да помогне на държавния петролен гигант, твърдят запознати.
Губернаторът се съгласил от притеснение, че евентуален неуспех на „Роснефт“ да извърши плащането може да провокира малка финансова криза, казаха те. Това е епизод, който опетни репутацията ѝ повече от всеки друг преди войната и е обвиняван за срива на рублата през декември същата година.
„Тя е член на екипа на Путин, който очевидно изпълнява ролята си, но има по-голяма степен на свобода от правителството“, каза Вюгин. "Тя също така има възможност да бъде независима поради своя характер. На нея може да се разчита."
Каквото и да последва, агресията на Путин към Украйна - започваща с анексирането на Крим през 2014 г. - вероятно ще послужи като учебник за нейното време на работа.
Сега санкционирана от САЩ, Обединеното кралство и други страни за това, че поддържа военната икономика в релси, Набиулина ръководеше централната банка, която натрупа един от най-големите запаси от чуждестранна валута и злато в света, отстрани кредиторите, считани за лошо управлявани или недостатъчно капитализирани, и доведе инфлацията до най-ниското ниво в постсъветската история на Русия.
След първите вълни от санкции заради Украйна преди десетилетие Набиулина помогна за създаването на собствена руска алтернатива на услугата за финансови съобщения SWIFT и изхвърли от резервите си американски държавни ценни книжа.
И през цялото това време тя се радваше на похвалите на инвеститорите и колегите си в чужбина. През 2018 г. шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард, колежка на любителката на операта, която тогава ръководеше Международния валутен фонд, сравни качествата на Набиулина с тези на велик диригент.
Музиката, която тя произвежда сега, не е по вкуса на всички - но Набиулина свири за една публика, дори когато не се страхува да удари какофонична нота.
Но тъй като конфликтът изкривява икономиката, Набиулина може да се окаже все по-често настрана и да бъде отменяна от човека, който има последната дума. Сергей Дубинин, управител на руската централна банка от 1995 до 1998 г., заяви, че се съмнява в „по-нататъшния успех на антиинфлационните политики“, които сега се провеждат от политиците.
„Виждаме, че военните разходи се увеличават всяка година, а тази ситуация е много трудна за контролиране от страна на централната банка“, каза той. „Това е един вид нова реалност за следващите десетилетия.“