Проблемът с изменението на климата не може да бъде решен без помощта на капитала. Правителствата се опитват да го направят повече от три десетилетия, без да имат кой знае какви резултати. И макар че все повече от тях вече привличат партньори от частния сектор, светът все още изостава в използването на пълната сила на пазара. Съобщението на администрацията на Байдън от миналата седмица може да допринесе за промяната на тази ситуация, като постави началото на така необходимия ремонт на пазара на въглеродни кредити.
Инвестициите в чиста енергия в световен мащаб се ускориха, но са далеч под необходимите за ограничаване на повишаването на температурите, а правителствата няма да компенсират тази разлика сами. Голяма част от капитала ще трябва да дойде от частния сектор. И макар че бизнесът и инвеститорите са готови да го осигурят, в една ключова област - въглеродните кредити - пазарен провал ги държи настрана.
Въглеродните кредити, които се купуват и продават на т.нар. доброволен пазар на въглеродни емисии, предлагат на компаниите и инвеститорите много начини за намаляване на емисиите на парникови газове. Освен че помагат за финансирането на нови инсталации за чиста енергия, тези кредити могат да насочат капитала към проекти с високи първоначални разходи, но с висока потенциална възвръщаемост, като например разширяването на нови технологии като екологичния водород. Те могат също така да играят важна роля при финансирането на залесяването и опазването на околната среда, както и при финансирането на ранното извеждане от експлоатация на въглищните централи.
Съществува огромно потенциално търсене на въглеродни кредити. Много бизнес лидери осъзнават, че цената на бездействието е огромна - и че справянето с изменението на климата е в интерес на техните компании - и затова си поставят амбициозни цели за декарбонизация. Това не е алтруизъм. Това е капитализъм.
Дружествата обаче имат много по-малък контрол върху своите така наречени емисии от Обхват 3 - тези, генерирани от доставчици и клиенти. Разрешаването на компаниите да купуват кредити срещу тези емисии - но само след като оповестят и започнат да изпълняват стабилни планове, съобразени с Парижкото споразумение - би могло драстично да увеличи търсенето им.
За да функционира пазарът от страна на търсенето обаче, трябва да се решат проблемите от страна на предлагането.
В момента пазарът на кредити е непрозрачен и неефективен. Купувачите не могат да бъдат сигурни кои кредити са надеждни, проектите често не изпълняват обещанията си, а продавачите не могат да бъдат държани отговорни. Липсата на прозрачност също така отваря вратата за „зелено“ промиване, при което компаниите твърдят, че правят много по-голяма промяна, отколкото е в действителност, което подхранва обществения скептицизъм относно потенциала за лидерство на частния сектор.
В резултат на това пазарът на въглеродни кредити е много по-малък - и много по-малко продуктивен - отколкото би трябвало да бъде. Мнозина от нас отдавна са скептични към него и за това има основателна причина. Както при всеки пазар, непрозрачността поражда не само неефективност, но и корупция.
Това е пазарен провал, който можем да поправим, и трябва да се отнасяме към него като към всеки друг пазарен провал. Например: Когато през 2007 г. банките се сринаха, а фондовият пазар се разтопи, светът не се отказа от пазарите и банковото дело. Правителствата работиха за отстраняване на някои от причините за кризата, включително за изискване на по-голяма прозрачност на непрозрачни ценни книжа като суапове за кредитно неизпълнение и обезпечени дългови задължения.
Подобна мярка е необходима и за въглеродните кредити, защото прозрачността е същото, което спанакът прави за пазарите. Историята на Bloomberg е доказателство за това.
Когато създадохме Bloomberg през 1981 г., на практика нямаше начин фирмите (особено по-малките) да договарят цените на облигациите с продавачите, защото продавачите разполагаха с цялата информация. В резултат на това цените бяха завишени, комисионите - огромни, а пазарът - неефективен. Създавайки информация за цените на облигациите в реално време и предоставяйки я на купувачите и продавачите, ние помогнахме да се изравнят условията на конкуренция и позволихме на повече капитал да се насочи към производствени активи, от което се възползваха инвеститорите - без значение колко малки са техните портфейли - и се стимулира икономическият растеж.
За да функционират добре пазарите, те трябва да бъдат прозрачни, надеждни и стандартизирани - три качества, които до голяма степен липсват на пазара на въглеродни кредити. Но промяната наближава.
Днес администрацията на Байдън публикува политическа декларация и набор от принципи за изграждане на по-прозрачни, отговорни и ефективни доброволни пазари на въглеродни емисии. Това е важна стъпка напред, която се основава на работата, ръководена от Съвета за почтеност на доброволния пазар на въглеродни емисии и Инициативата за почтеност на доброволните пазари на въглеродни емисии.
Заедно тези усилия имат потенциала да направят за пазара на въглеродни емисии това, което терминалът на Bloomberg помогна да се направи за пазара на облигации през 80-те години на миналия век. Чрез прозрачност и стандартизация можем да създадем по-голямо доверие в надеждността на тези инвестиции, превръщайки един сравнително малък пазар в огромен, а един сравнително неефективен пазар - в мощна сила. И в този процес можем да разгърнем пазарната сила, която отчаяно ни е необходима в тази борба.
Съобщението от 28 май започва нов етап в тези усилия. Насърчаването на други държави да се присъединят към него трябва да бъде приоритет за администрацията на Байдън, включително на срещата на върха на Г-20 през ноември в Рио де Жанейро.
Поправянето на пазара на въглеродни кредити няма да реши само по себе си кризата с климата, но ще допринесе много за привличането на пазара в борбата.