Леглото от пирони на Риши Сунак току що стана много по-неудобно. Избирателната стратегия на министър-председателя се фокусира върху консолидирането на консервативната база - оттук и неговите идеи за национална служба и заключване на държавните пенсии. Но докато Сунак водеше кампания в бастиона на консерваторите Хенли, Найджъл Фараж обяви, че поема ръководството на партията Reform UK и се кандидатира за депутат от замиращия крайморски град Клактън.
Фараж е въплътеният кошмар на Сунак. Той е мрачно харизматична фигура - "обикновен тип", с халба в едната ръка и цигара в другата, който е готов да каже това, което "всички си мислят". (Всъщност той е получил образование в скъпо частно училище Dulwich College и пристига на срещи с кола с шофьор.) Фараж е перфектен политически оператор, който знае как да се ориентира в политическия пейзаж: Изненадващото съобщение в понеделник, че той отново се включва политиката бе последвано от шумно стартиране на кампанията му в Клактън във вторник. Десните медии го обичат (той има собствено предаване по GB News), а либералната преса обича да го мрази.
Фараж е наркотик за двете групи в сърцето на печелившата коалиция на Борис Джонсън през 2019 г.: проспериращите пенсионери и бялата работническа класа - или поземлените имоти и жилищните комплекси, както понякога ги наричат, или бригадата с червени панталони и бандата по анцузи. Той ще свири десни тематични мелодии за имиграцията и културния упадък много по-умело, отколкото Сунак би могъл да се надява. Но той също така ще добави две мелодии, които лидерът на управляваща партия никога не може да запее: „предателството на Брекзит“ от политическата върхушка (известна още като „тайната държава“) и усещането, че страната се разпада. Фараж предоставя отдушник за хората, които искат да гласуват за промяна, но не харесват Лейбъристката партия или още по-левите либералдемократи.
Съобщението на шампиона за Brexit дойде в същия ден, когато две големи социологически проучвания показаха, че основната стратегия на Сунак не работи: MRP анкетата на YouGov прогнозира широко мнозинство от 194 места на лейбъристите, като множество известни тори, включително Джеръми Хънт, Джейкъб Рийс-Мог и Пени Мордаунт ще изгубят местата си. Анкета на More In Common прогнозира все още смазващо мнозинство от 114 за лейбъристите. Би било много по-разумно кампанията на торите да се съсредоточи върху притесненията на средната класа, че лейбъристите са партия, облагаща с данъци и харчеща, която ще наказва амбицията, вместо да хвърля червено месо на възрастните радикали.
Консерваторите ще бъдат изкушени да се преместят още повече вдясно, за да спрат кървенето на привърженици към Фараж. Bloomberg съобщава, че екипът на Сунак обмисля по-твърда позиция относно членството на Великобритания в Европейската конвенция за правата на човека, за да покаже колко е решен да спре лодките, превозващи мигранти през Ламанша. Но по-нататъшно движение вдясно може да отблъсне умерените тори като Хънт, Дейвид Камерън и Джеймс Клевърли, които са против напускането на ЕСПЧ и недоволни от общия тон на изборите.
Настроението в Консервативната партия едва ли може да бъде по-мрачно. Торите, които се бяха примирили с поражението, сега се притесняват от заличаване. Торите, които защитиха Сунак от вътрешни критици, се замислят. Решението изборите да се проведат през юли, а не през ноември, сега изглежда по-глупаво от преди. Фараж щеше да е в САЩ през ноември в кампания за своя приятел Доналд Тръмп. Но изборите през лятото са точно това, с което да запълни свободното си време. Очаквайте активистите на торите да се откажат или дори да прехвърлят своята вярност към Reform UK (органът на партията на торите, The Daily Telegraph, постави ласкав портрет на весело изглеждащия Фараж на първата си страница). И очаквайте звуците на вътрешния гняв от Сунак да станат по-силни въпреки първата поговорка на политиката, че се обединявате зад вашия лидер по време на общи избори.
Бъдещето за британската десница всъщност е доста по-лошо. Не само защото са напът да загубят лошо изборите. Не само защото голямото поражение ще доведе до ожесточени вътрешни борби. И не само защото някои от най-креативните умове в партията като Майкъл Гоув вече няма да бъдат в парламента. Но защото едно поражение с вкус на Фараж ще ускори "Тръмпификацията" на Консервативната партия.
Когато Тръмп спечели изборите през 2016 г., Фараж изрева, че „не може да бъде по-щастлив“ и ще направи каквото може, за да гарантира, че победата ще бъде повторена през 2024 г. Стив Банън, някогашният съветник на Тръмп, е „мой тип човек“, каза той веднъж, докато Барак Обама за него е „отвратителен човек“. Политическият стил на Фараж е напълно подобен на този на Тръмп. Reform UK е средство на Фараж — организирано е като частна компания, а не като обикновена политическа партия, като той е най-големият акционер и съдбата ѝ се движи с неговия интерес към политиката.
Фараж се специализира в осъждането на скритата държава и избягването на отговорност за собствените си решения: Така според него Brexit, политика, за която той направи повече от всеки друг, се оказа разочарование не защото да се извади Обединеното кралство от най-голямата търговска зона в света, докато световната икономика се фрагментираше, беше глупаво, но защото скритият елит подкопа този страхотен план.
Идеята, че един-единствен политик може да е отговорен за тръмпификацията на една от най-старите и успешни политически партии в света, може да изглежда пресилено. Фараж със сигурност има добри шансове да спечели Клактън, въпреки факта, че там има 24 702 консервативно мнозинство. През 2014 г. Клактън гласува за първия избран евроскептичен депутат от UKIP, Дъглас Карсуел, и гражданите остават разочаровани от политиката, както обикновено. Но дори и да го направи, той вероятно ще бъде единственият депутат на Reform UK във Великобритания. Избирателната система е толкова трудна за бунтовническите партии отдясно, колкото и за левите. Не са ли Фараж и Reform UK и двете илюзии, любими на медиите, а не реални политически сили, способни да произведат дълбока промяна?
Аз не мисля така. Партията на торите е повече кухо превозно средство, отколкото е била в историята си: тя има само около 170 000 членове, разчита все повече на независими бизнесмени за финансирането си и възлага мисленето си на мозъчни тръстове и десни вестници. Много от тези спонсори и вестници са също толкова приятелски настроени към Фараж, колкото и партийното членство. И партията беше повлечена неумолимо в популистка посока от логиката на Brexit. Създавайки невъзможна мечта за „връщане на контрола“, Brexit осъди партията на токсична комбинация от разочарование и нарастващ радикализъм. Логичният край на това е популизмът в стил Тръмп.
Изборът на лейбъристко правителство на 4 юли сега изглежда толкова сигурен, колкото може да бъде нещо в политиката. Това оставя само два въпроса: Колко голямо ще бъде лейбъристкото мнозинство? И каква опозиция ще имаме? Влизането на Фараж в надпреварата не само прави по-вероятно лейбъристите да спечелят със значително мнозинство. Това прави по-вероятно една победена партия на торите да се измести надясно, за да си върне гласоподавателите - може би да качи с парашут Борис Джонсън на сигурно място, може би да се прегрупира, за да включи Фараж, но със сигурност да възприеме политиката "Да направим Великобритания отново велика".
Ако здравословното държавно устройство зависи от наличието на отговорна опозиция, която може да потърси отговорност от потенциално свръхмогъщо правителство, тогава Великобритания е на път да стане много по-болна.
Ейдриън Уулдридж е глобален бизнес колумнист в Bloomberg Opinion. Бивш автор на Economist, той е автор на книгата "Аристокрацията на таланта: как меритокрацията създаде съвременния свят".