След като неуморно се стремеше към 100 долара за барел петрол, картелът ОПЕК+ почти хвърли кърпата. Все още не е ясно дали този обратен завой е тактическо отстъпление или стратегическа промяна. Но засега въздействието му е едно и също: цените на петрола ще бъдат малко по-ниски, а глобалната инфлация ще се понижи.
През уикенда групата, водена от Саудитска Арабия и Русия, обяви сделка, която на хартия удължава сложните слоеве на кумулативните съкращения на производството до 2025 г. Но ако прочетете дребния шрифт, споразумението ще изглежда различно. Съгласно пакта членовете на ОПЕК+ ще могат да започнат да добавят повече барели на пазара от октомври, а през следващата година увеличението ще бъде значително.
Въз основа на пътя, публикуван от саудитските представители, добивът на ОПЕК+ ще бъде с над 500 000 барела дневно по-висок до декември, отколкото сега, и с около 1,8 млн. барела по-висок до средата на 2025 г. Това са много допълнителни барели, за да се опитате да превърнете сделката в бича изненада. Според мен по-големият добив на петрол обикновено означава по-ниски цени, а не обратното.
Разбира се, ОПЕК+ заяви, че увеличаването на добива ще зависи от състоянието на пазара, така че засега сделката е само декларация за намерения. Но самият факт, че групата изразява готовност да изпомпва повече, е показателен и ще окаже влияние върху пазарната психология. Също както и фактът, че Обединените арабски емирства са спечелили правото отново да изпомпват дори повече петрол от своите съюзници. Други членове на ОПЕК+, които нямат търпение да добиват повече - да речем Ирак и Казахстан - нямаха такъв късмет, но можете да се обзаложите, че те ще изневерят на ограниченията си за добив.
Като съберем всичко това, ОПЕК+ се отдалечи от трицифрената и премина на двуцифрена територия. Колко под 100 долара за барел? Със сигурност не много. Суровият петрол сорт Brent, световният бенчмарк за петрол, се търгува малко над 80 долара за барел и цените вероятно засега могат да останат около същото ниво, ако не и малко по-ниско.
Не смятам, че отказът от търсенето на трицифрени цени е грешка. Както съм твърдял и преди, изпомпването на повече суровини сега може да бъде изгодно: краткосрочна болка срещу дългосрочна печалба. Първо, ОПЕК+ не е изправена пред срив на цените, а само пред ограничен спад. Второ, малко по-ниските цени биха могли да й помогнат в дългосрочен план: чрез намаляване на глобалната инфлация и следователно чрез стимулиране на по-ниски лихвени проценти и по-висок икономически растеж в развиващите се икономики; и чрез премахване на скритата субсидия, която ОПЕК+ предоставяше на своите американски шистови конкуренти.
Все пак промяната идва в труден момент за Саудитска Арабия. Погледнете отвъд грандиозните спортни сделки, пищните дворци и футуристичните нови градове и ще усетите, че кралството започва да се притеснява за парите.
Докато представителите на ОПЕК+ се съгласяваха да изпомпват повече петрол, кралството беше заето с набирането на пари, за да финансира грандиозните си планове за разходи. В неделя Рияд започна процеса на продажба на втора част от държавната петролна компания Saudi Aramco, надявайки се да набере 11,5 млрд. долара - според мен това е завишена оценка, която вероятно ще изисква голямо търсене от страна на местни и регионални инвеститори. Продажбата на акциите се извършва пет години след първичното публично предлагане, при което бяха събрани около 30 млрд. долара. А само няколко дни по-рано Рияд завърши последната си емисия на държавен дълг в твърда валута, с което общата сума от началото на годината достигна 17 млрд. долара - повече от всяка друга развиваща се икономика през 2024 г.
Междувременно кралството харчи, сякаш няма да има утре. Под ръководството на престолонаследника принц Мохамед бин Салман, който ръководи ежедневните дела, Саудитска Арабия налива милиарди в проекти с неясна възвръщаемост, включително Неом - проект за 1,5 трилиона долара в пустинята, който включва град, дълъг 110 мили (177 км), в който няма да има коли и улици. Освен това инвестира сериозно в световния спорт, като използва собствеността на турнири по голф и внесени футболни звезди, за да ребрандира кралството.
Според Международния валутен фонд, за да може Саудитска Арабия да покрие държавните си задължения, е необходимо средната цена на петрола да надхвърли 96 долара за барел през тази година, в сравнение със средно 80 долара за периода 2000-2020 г. От началото на годината досега средната цена на петрола сорт Brent е 83,50 долара. Разбира се, Рияд може да живее и с по-малко: Той може да има фискален дефицит, като поеме дълг или продаде активи, за да запълни недостига; може също така да намали разходите или да повиши данъците. Кралството вече е направило и трите.
Въпреки това принц Мохамед харчи прекалено много. С изключение на 2022 г., когато заради руската инвазия в Украйна цените на петрола надхвърлиха 100 долара за барел, през последното десетилетие кралството е имало фискален дефицит всяка година. През 2024 г. дефицитът ще нарасне до 2,8 % от брутния вътрешен продукт; при сегашните тенденции Рияд ще отчита дефицит всяка година поне до 2029 г.
Засега Саудитска Арабия успява лесно да финансира дефицита си чрез комбинация от емитиране на държавен дълг, използване на петродоларовите си резерви и приватизация на компании, по-специално Saudi Aramco. При съотношение на БВП към дълга от по-малко от 30% принц Мохамед си позволява лукса да емитира още повече дълг. През 90-те години на миналия век съотношението на дълга към БВП на Рияд беше много по-високо и надхвърли 100%, тъй като през периода на свръхниските цени на петрола през 1998-1999 г. той взе значителни заеми.
Принц Мохамед се сблъсква с втори проблем: населението е в подем благодарение на високата раждаемост и имиграцията от опустошения от войната Йемен. Населението на Саудитска Арабия е нараснало до около 34 млн. души през тази година, което е почти двойно повече от 18 млн. души през 2000 г. В резултат на това Саудитска Арабия изглежда по-бедна на глава от населението в сравнение с богатите си съседи: БВП на глава от населението през 2023 г. е малко над 30 000 долара, което е доста по-малко от 55 000 долара в Обединените арабски емирства и 80 000 долара в Катар.
Освен ако петролният пазар не се обърне, вечното поддържане на фискални дефицити ще бъде все по-трудно. Рияд също така не може да се надява на приватизация на нови части от Aramco на всеки няколко години, за да набере пари в брой; в един момент продажбите ще започнат да застрашават приходите на правителството от петрола и данъците.
Най-големият проблем за кралството е, че пазарът на петрол не изглежда да е на път да се обърне. Поддържайки изкуствено високи цени на петрола, Рияд субсидира производителите с по-високи разходи, като например тези в американския шистов нефт. Жертвата на пазарен дял е удачна, ако в замяна се постигнат по-високи цени - но Саудитска Арабия засега получава най-лошия от двата възможни резултата: ниско производство и относително ниски цени. Понастоящем Рияд изпомпва около 9 млн. барела дневно. Като изключим краткия период по време на пандемията, това е най-ниският добив от повече от десетилетие.
В момента се преминава към по-високо производство, а с него и към по-ниски цени на петрола. Поне принц Мохамед поддържаше високи цени, докато не продаде част от Aramco. Но дългосрочният проблем с петродолара остава нерешен.