Байдън не управлява, а само реагира на кризите в Украйна и Газа

Джо Байдън пак се представи зле, както в Украйна, така и в ивицата Газа. Като най-накрая разреши на украинците да използват американски боеприпаси за стрелба по близки вражески цели на територията на Русия, президентът на САЩ направи разумна външнополитическа промяна, но бавно и полека, след продължителни молби и настоявания от страна на американските съюзници и след колебания и забавяне, които костваха живота на много хора. 

Формулирането на националната сигурност като проста дихотомия между слаби и силни - както се опитват да направят републиканците, атакувайки Байдън - е примитивно. Но Байдън все по-често създава впечатлението, че се влияе от събитията, вместо да ги управлява. Това е лоша новина за шансовете му на изборите през ноември, както и за конфликтите от Европа до Близкия изток и Азия.

Ситуацията в Украйна напоследък стана тежка. Защитниците се борят срещу ново руско нападение, и по-специално срещу атаката срещу Харков, който руснаците обсипват с артилерия и ракети, изстрелвани от територията на Русия, точно отвъд границата. Украинците очевидно трябва да отвърнат на огъня и да унищожат вражеските пускови установки и самолети. Но Байдън засега им е забранил да използват американски ракети и боеприпаси, за да стрелят в Русия.

Мотивите му са достатъчно разбираеми. Откакто Владимир Путин нахлу в Украйна през 2022 г., Байдън има две цели: Първо, да предотврати руска победа; но второ, да предотврати пряка конфронтация между САЩ и Русия, която може да прерасне в Трета световна война. Цинично, но по всичко личи, че ефективно, Путин подклажда тревогите на Байдън, като многократно заплашва да използва ядрени оръжия, ако бъде притиснат в ъгъла. 

Това създаде лош модел. Отново и отново украинците искат оръжия - ракети, танкове, изтребители - но Байдън се въздържа, опасявайки се, че предоставянето им ще пресече една от „червените линии“ на Путин. Някои съюзници, като германския канцлер Олаф Шолц, се прикриват зад предпазливостта на Байдън. Други, включително британците, поляците, датчаните, естонците, а напоследък и французите и белгийците, продължават напред. В крайна сметка Байдън също отстъпва. Но до този момент той по-скоро следва, отколкото води.

Още по темата

Остин: Разширението на НАТО не причини кризата в Украйна

Украйна обяви, че задълбочава връзките си с Филипините

Зеленски: Китай е инструмент в ръцете на Путин

Така се случи отново тази седмица. Йенс Столтенберг, обикновено сдържаният генерален секретар на НАТО, вече беше излязъл, за да заяви очевидното - че западните съюзници трябва не само да доставят оръжия на Украйна, но и да позволят на защитниците да ги използват срещу легитимни вражески цели в Русия. Обединеното кралство, Франция и редица други съюзници заявиха същото. 

Байдън, заедно със Шолц, беше сред последните, които се включиха тази седмица. И продължи да добавя достатъчно дребен шрифт, за да отвлече вниманието на Киев. Украинците могат да насочват американски боеприпаси само към руския граничен район край Харков, и то само срещу оръжейни системи, които руснаците вече използват, за да нападат Украйна. Така не се води гореща война за национална самозащита.

Във войната, която Израел води срещу Хамас в ивицата Газа, се разви различна, но подобна динамика. Байдън подкрепи Израел след терористичната инвазия на 7 октомври. На свой ред Израел обстрелва ивицата с бомби и ракети американско производство, убивайки бойци на „Хамас“, но и причинявайки неприемливи жертви и страдания на цивилното население. След масиран натиск от всички страни - в ООН, в американските университетски кампуси, в Конгреса, сред съюзниците и, разбира се, от страна на избирателите - Байдън най-накрая спря една-единствена пратка от най-експлозивния вид американски бомби, като същевременно продължи с други. 

Резултатът е, че Байдън нито оказва достатъчен натиск върху израелското правителство, за да започне да планира „деня след това“ или да сложи край на хуманитарната криза, нито успокоява критиците на Израел и САЩ в съдилищата на общественото мнение или в Хага. Той реагира, а не управлява.

Не беше нужно да е така. Когато Путин за първи път заплаши да използва ядрени оръжия през 2022 г., Байдън тайно даде да се разбере, че ще накаже подобна скандална ескалация със съкрушителна (макар и конвенционална) американска сила. Посланието към Кремъл беше: Ядрена бомба, губиш. И Путин го чу.

Оттогава насам обаче Байдън отново стана по-колеблив (дори когато лидери като френския президент Еманюел Макрон намериха своя гръбнак), а Путин и приближените му възобновиха ядреното си сплашване. Путин показа, че е блъфьор, казва Кори Шейк, републикански ветеран във вашингтонските външнополитически кръгове. А работата на Байдън беше „да не избълва цялата ни тревога в публичното пространство“. В това той се провали. 

Воденето „отзад“ работи само за пастирите. Участниците в международната политика - от диктатори до терористи и дори съюзници - обаче не са овце. За да не допусне светът да изпадне в още по-голям хаос - а също и за да спечели преизбиране - Байдън трябва да бъде начело или да остави някой друг да заеме мястото му. Той би могъл да започне, като даде ясно да се разбере, че Киев може да удари руснаците с всичко, с което разполага, и навсякъде, където може да стреля.

Още по темата

Украйна вече изпитва недостиг на хора

САЩ разрешиха на Украйна да използва техни оръжия за някои цели в Русия

САЩ се доближават до двустранен пакт за сигурност с Украйна в знак на подкрепа