Руски граждани са били арестувани в Германия по обвинение в планиране на нападения срещу военни обекти. Английските прокурори твърдят, че руски агенти са подпалили склад, съдържащ помощи за Украйна. Швеция разследва предполагаеми саботажни действия, спонсорирани от Русия. Чешкото правителство обвинява Москва, че е извършила саботаж и на нейните железници.
Междувременно Естония съобщава, че е разкрила множество руски заговори на своя територия. Руски кораби са заподозрени, че са се насочили към комуникационни кабели и вятърни паркове в Северно море. Сега Москва може да е замесена в подозрителни пожари - включително един, който обхвана търговски център - в Полша. Списъкът с обвинения продължава да се увеличава.
Русия естествено отрича всякаква вина, но там, където има толкова много дим - в буквален и преносен смисъл - вероятно има и огън. Както заяви министър-председателят на Естония Кая Калас, Русия изглежда води „война в сянка“ срещу Европа - кампания, целяща да отслаби западната подкрепа за Украйна или поне да накаже европейските страни за това, че я оказват. По този начин президентът Владимир Путин също така дава предварителна представа за хиперрезултатната, асиметрично агресивна Русия, която ще се появи след настоящата война.
Независимо от загубите, които Москва претърпява в Украйна, независимо от това къде ще се намират фронтовите линии, когато боевете приключат, Русия все още ще заема една осма от сушата на Земята и все още ще бъде един от най-важните геополитически актьори. Нейното поведение ще определя средата за сигурност в Европа и далеч отвъд нея.
Много европейски правителства се опасяват, че Путин вече замисля нови войни: Министърът на отбраната на Дания обяви, че Русия може да нападне един от европейските членове на Организацията на Северноатлантическия договор в рамките на три до пет години.
Не отхвърляйте напълно този сценарий. Путин милитаризира руското общество и увеличава производството на отбранителни продукти до рекордни нива. Ако се съмнява в ангажимента на Америка към Европа - може би защото тя отново е избрала президент, който непрекъснато се подиграва на НАТО - той може да се изкуши да извърши атака с разбиване и заграбване, може би срещу балтийските държави, за да покаже колко кух е станал алиансът. В противен случай обаче конвенционална руска атака в Европа изглежда малко вероятна.
На Путин му се наложи да мобилизира толкова много жива сила и материали, защото армията му претърпя такова жестоко изтощение в Украйна. Дори след края на тази война руските сили ще трябва да окупират всяка украинска територия, която все още контролират. Освен това, докато САЩ остават ангажирани с НАТО, Путин знае, че нападение срещу членовете на организацията рискува да започне война, която в крайна сметка ще загуби. Следователно по-вероятно е Русия да е напълно лукава, понякога агресивна - но такава, която разчита главно на асиметрични тактики, за да отслаби алианс, който не може да победи директно.
Путин със сигурност има мотив за това. Той твърди, че Западът вече води „истинска война“, която има за цел да унижи Русия и да унищожи неговия режим. Той използва настоящата война, за да радикализира страната си - да я прочисти от либерални, умерени елементи, да индоктринира тийнейджъри и дори малки деца в краен национализъм, да създаде система, насочена към конфронтация с външния свят. Той е натрупал огромни запаси от враждебност към страните, които помагат на Украйна да убива руските войски. И разполага с много неконвенционални средства за търсене на отмъщение.
Русия отдавна спонсорира тайни разрушителни действия в Европа: Още през 2014 г. руски агенти очевидно са саботирали чешки складове за боеприпаси, съдържащи оръжия, предназначени за Украйна. Неговият режим отглежда престъпници и радикали като свои пълномощници; той използва миграцията като оръжие, като изтласква бежанците през границите в Европа. Той използва номинално граждански способности, като например риболовни траулери, за да атакува ценна подводна инфраструктура.
От години Москва спонсорира и опити за преврати и заговори за убийства в страни от Черна гора до Германия. Понякога тя просто преместваше или заплашваше да премести сухопътните и морските си граници със съседните държави. Като прибавим и добре усъвършенстваните възможности на Русия за водене на политическа война - операции за оказване на влияние, кибератаки и други средства за намеса - Путин разполага с всичко необходимо за нападение с ниска интензивност срещу Запада.
За да сме наясно: това не е просто някаква кампания за тормоз, някакъв пристъп на геополитическа ярост. Тази тактика подкопава суверенитета на западните държави и разстройва тяхната политика.
Най-същественото е, че те демонстрират, че гаранциите за отбрана на НАТО не могат непременно да спрат Русия да извършва от време на време насилствени, макар и квазиприкрити, актове на агресия в Европа. И тук високотехнологичните способности подсилват тактиките под прага: Ядреният арсенал на Русия, който Путин обичайно размахва, помага за възпирането на по-твърд отговор от страна на Запада.
Преди две години написах, че Русия може да се превърне в „Техеран на Волга“ - отслабен, но все по-войнствен режим, който използва пълномощници и други нетрадиционни инструменти. Ако не друго, този вид Русия сега се оформя дори по-бързо, отколкото очаквах.
НАТО ще трябва да продължи да се превъоръжава срещу една откровено ревизионистична и силно мобилизирана Русия, дори само за да гарантира, че пълната конфронтация с Алианса остава много лош залог. И все пак НАТО трябва да се подготви и за дълга борба в сянка, в която ранената Русия ще намери креативни начини да тормози враговете си. Този вид студена война ще бъде достатъчно предизвикателство - дори ако Западът успее да задържи конфронтацията си с Путин да не се превърне в гореща.