Украйна и нейните съюзници се нуждаят от нова стратегия. От къде да започнем?

Съюзниците на Украйна трябва радикално да преосмислят подхода си към защитата на тази опустошена страна. Това, разбира се, означава да се доставят повече оръжия и боеприпаси, но също така трябва да се промени начинът, по който се обяснява войната, защото правилното разбиране на „защо“ е от съществено значение за постигане на „как“.

През февруари 2022 г. това не беше толкова важно. Шокът и възмущението, предизвикани от инвазията на президента Владимир Путин, бяха повече от достатъчни, за да убедят населението да отдели пари от данъците си за Украйна. Държавите разполагаха с излишни запаси от оръжия; съюзниците се ангажираха да помагат „толкова дълго, колкото е необходимо“, в името на защитата както на либералната демокрация, така и на международния ред, основан на правила.

Това вече не е достатъчно. Преди две години Путин силно подцени както Украйна, така и Запада, но той се е адаптирал и ще спечели, освен ако Западът и Украйна не успеят да изградят и изпълнят нова стратегия.

Като начало, езикът, използван за обосноваване на подкрепата за Украйна, трябва да се промени, тъй като конфликтът се превръща в тест за сила и воля между конкуриращи се коалиции, водени от САЩ от една страна и Китай от друга, както описа моят колега колумнист Хал Брандс. Същевременно президентските избори в САЩ през ноември могат да доведат до драстични промени във Вашингтон, поради което е още по-важно преди това да се създаде ясна политика и жизнеспособна стратегия за излизане от конфликта.

До третата година от войната администрацията на Байдън трябваше да заяви открито, че иска Украйна да спечели, но какво означава това, остава неясно. Точно толкова време беше необходимо, за да се заговори сериозно какво да се прави с около 300-те милиарда долара суверенни руски средства, замразени в американски и европейски банки, или да се одобри изпращането на ракети с голям обсег АТАКС и F-16, от които Украйна толкова очевидно се нуждае. Дори и сега продължават дебатите дали Украйна трябва да може да използва тези оръжия, за да нанася удари по цели в Русия.

Това е бъркотия, а не стратегия, напълно разбираема в началото на войната, но вече непростима. Нарастващите трудности на Украйна на бойното поле фокусират вниманието, но когато се съберат във Вашингтон през юли, за да отбележат 75-годишнината на Организацията на Северноатлантическия договор, лидерите трябва да използват случая, за да преформулират решително отбраната на Украйна. Те трябва да поставят победата като цел, да определят параметрите на това, което тя означава, и да обяснят как планират да я постигнат. Тогава и само тогава обещанието „колкото е необходимо“ може да бъде заменено с „каквото е необходимо“. 

Съюзниците на Украйна трябва преди всичко да заявят открито, че макар окончателните решения за евентуален мир или прекратяване на огъня да са на Киев, победата няма непременно да зависи от връщането на всички загубени територии. В края на краищата, Украйна може да върне руските войски до международно признатите граници на двете страни, каквито те бяха през февруари 2014 г. - преди Путин да завземе Крим - и пак да не сложи край на сраженията.

Мирът ще има шанс за трайност, когато Путин реши, че не може да спечели и че продължаването на инвазията му крие повече рискове, отколкото ползи. На руските лидери трябва да се покаже, че не могат да си позволят да изчакват Запада, защото цената на опита е твърде висока, а шансовете за успех - твърде малки. Всяка част от стратегията на съюзниците за Украйна трябва да изпраща същото послание. В следваща част на статията ще предложа набор от конкретни мерки за изграждане на този аргумент.

Езикът, който лидерите използват, е също толкова важен, защото демократичните държави не могат да продължат да подкрепят войни дълго време, след като населението им се обърне срещу тях. Добро начало би било да се обясни много по-ясно какви биха били последиците от една руска победа в Украйна. По-специално, това, което бившият служител на Държавния департамент на САЩ и на Съвета за национална сигурност Дан Фрид нарича „ хората с приоритет Китай“, трябва да бъдат убедени, че нахлуването на Путин е променило толкова драматично правилата на съревнованието между САЩ и Китай, че сега „Китай - на първо място“ значи „Украйна - на първо място“.

„Кой проблем ще се подобри, ако Украйна загуби, а Русия спечели?“ Фрид, който е работил в администрациите на Клинтън и Джордж Буш, ми каза наскоро на конференцията по сигурността „Леннарт Мери“ в Естония. Със сигурност това казват лидерите на Япония, Южна Корея и Тайван и те са в най-добра позиция да преценят. Именно затова те участват в подпомагането на Киев пряко или косвено, опасявайки се, че сривът на волята и политиката на САЩ в Украйна ще окуражи Китай да се опита да последва успеха на Путин, като завземе със сила Тайван или спорните острови в Южнокитайско море.

„Ако Русия успее тук, това ще бъде още един Сайгон, още един Кабул по отношение на ерозията на американската мощ“, каза ми бившият шведски министър-председател Карл Билд на същата конференция. Това би имало още по-голямо въздействие върху баланса на силите в Европа, подкопавайки стабилността и налагайки много по-голямо превъоръжаване от обсъжданите сега европейски системи за противоракетна отбрана и „армия от дронове“.

На следващо място, спрете да оправдавате подкрепата за Украйна като защита на „либералната“ демокрация. Украйна не е либерална кауза; тя е справедлива кауза. В академичните среди либералната демокрация има много специфично значение. Тя обозначава политическа система, която едновременно осигурява възможността на обществата да избират своите лидери и разполага с независими институции, които да ги ограничават, след като бъдат избрани. Но това не е академична общност.

В епохата на културните войни всичко, което е обозначено като „либерално“, е незабавен червен флаг за консерваторите, за които то е сигнал за много по-широк политически дневен ред - от смяната на половете до миграцията. Наричането на демокрацията либерална също така предполага, че трябва да има и други, също толкова валидни вкусове, от „нелибералната демокрация“ на унгарския министър-председател Виктор Орбан до разновидността „каквато и да е“, одобрена от Путин и китайския президент Си Дзинпин в последното им подновяване на клетвите в 7000 думи.

Съсредоточете се: Има демокрация и недемокрация, а възможността да изхвърлиш боклука е толкова ценна за тези, които имат консервативен дневен ред, колкото и за либералите - както може да потвърди всеки, който някога е живял в тоталитарна държава.

По същия начин трябва да се откажем от „международния ред, основан на правила“ - понятие, което дори поддръжниците му се затрудняват да дефинират. Той също така е отворен за легитимни атаки от страна на Русия, Китай и техните съюзници, тъй като е конструкция, едностранно продиктувана от ръководения от САЩ Запад след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и изпъстрена с лицемерие при прилагането си. Русия използва този „сламен човек“, за да се представи, абсурдно, но с известен успех, като защитник на Устава на ООН и неговите основни принципи за суверенитет, дори когато ги разрушава в Украйна. 

Така че нека да е ясно, че като помага на Украйна, НАТО защитава най-основната защита на ООН срещу нациите, чиито граници се променят със сила. Това е принцип, който огромното мнозинство от лидерите в Африка, Близкия изток и отвъд тях също ценят, именно защото техните собствени колониално начертани граници са толкова отворени за потенциални спорове. Именно ревизионистичните сили, обединени около усилията на Русия за експанзия в Украйна, нарушават това табу, за да подкрепят собствените си териториални амбиции - независимо дали в Леванта, бившето съветско пространство, Корейския полуостров или Южнокитайско море. Това трябва да бъде изтъквано отново и отново. 

Украйна иска да се присъедини към клуба на демокрациите, което е вдъхновяващо и е изискване за нейното европейско бъдеще. Но защитата на Киев няма да бъде подпомогната, ако десните гласоподаватели на Запад или мнозинството от световните лидери бъдат обявени за част от вражеския лагер. Понастоящем в света има 91 автокрации срещу 88 демокрации, като 71% от световното население живее под автократично управление, в сравнение с 50% през 2003 г., според V-Dem Institute, дългогодишен проект за събиране на данни за демокрацията, чийто домакин е Университетът в Гьотеборг, Швеция.

Това е преди всичко война за запазване на неприкосновеността на границите и за предотвратяване на нови войни. Съюзниците на Украйна трябва да заявят това съвсем ясно на срещата на върха на НАТО през юли и може би дори да поканят няколко „автократи“, които да помогнат да се предаде посланието.

Още по темата

Цената на отбраната на Европа от Русия, част 2

Цената на отбраната на Европа от Русия, част 1

Конфликтите в Близкия изток и в Украйна консолидират, а не разединяват НАТО