Мелони и Льо Пен: Странният брак по сметка на крайнодесните в Европа

Готова ли е френцузойката Марин льо Пен да се разбере с италианката Джорджа Мелони? Изглежда като странен въпрос. И двете жени отведоха съответните си твърдодесни партии далеч от техните постфашистки корени и по-близо до мейнстрийма, докато все още атакуваха имигрантите, „събудената“ левица и брюкселските бюрократи. И двете се готвят да спечелят в съответните си страни на европейските избори следващата седмица. „Съгласни сме за основните неща... Връщане на контрола“, каза лидерът на френската опозиция пред италианския вестник Corriere della Sera в неделя. Дни по-рано италианският премиер повтори намерението си да обедини европейската десница срещу левицата.

И все пак самият факт, че Льо Пен протегна ръка на Мелони, предлагайки да обедини отделните им групи за гласуване във втората по големина група в Европейския парламент, подчертава как те не успяваха да съжителстват политически. Всъщност постигането на такова обвързване би изпратило много мрачен сигнал за перспективите на Европейския съюз със сянката на предстоящото завръщане на Доналд Тръмп и ще добави към спешността на призива на френския президент Еманюел Макрон към европейските избиратели да се „събудят“ за крайнодясната заплаха и ще подкрепи нов тласък за по-тясна интеграция.

Но това е по-вероятно началният удар в сложен политически танц, който облагодетелства по-масовите партии като дясноцентристката група на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Национализмът по дефиниция не пътува много добре в чужбина и има някои доста големи различия (и его) за преодоляване. Що се отнася до външната политика, докато руските удари валят срещу Харков, атлантическата подкрепа на Мелони за Украйна контрастира с миналите връзки на Льо Пен с Москва и противопоставянето на санкциите – в по-голяма хармония с коалиционния партньор на Мелони, Матео Салвини, чиято партия е в групата за гласуване на Льо Пен. Във вътрешен план Мелони поставя културните войни на първо място, защитавайки консервативните ценности срещу „ЛГБТ лобито“, като същевременно се придържа към конструктивна линия по отношение на икономиката. Льо Пен се съсредоточи върху раздаването на бюджета в левичарски стил и остри разговори за сигурността, като същевременно се дистанцира от хомофобията и антисемитизма на 95-годишния си баща, за да спечели гласоподавателите, на които им е писнало от Макрон. (Льо Пен също скъса политически с племенницата си Марион-Марешал, чиято партия се присъедини към групата за гласуване на Мелони.)

Тези различия имат значение в дългосрочното изграждане на консенсус в Европейския парламент, където единственият начин да се разруши сегашната коалиция - лява, дясна, либерална - би бил "обединение на дясното", което отклонява властта от лявото, откъсва парчета от Зелената сделка и втвърдява имиграционната политика. Но те също имат значение у дома. Евроскептицизмът не се продава както преди - Frexit, Italexit и дори Nexit на Герт Вилдерс са изключени от менюто - и надпреварата за преминаване към мейнстрийма създава нови разделения между старите съюзници. Ето защо миналата седмица Льо Пен прекъсна връзките си с AfD, германската крайнодясна партия, след като нейният водещ кандидат заяви, че не всички нацистки членове на SS са престъпници. Ако има нещо, което партия, чието първоначално въплъщение е създадено от член на Waffen-SS и отричащ Холокоста, не може да си позволи, това е нацисткият етикет.

Ето защо концепцията за голяма палатка за националистите изглежда преувеличена. Дори сега, когато центристи като Макрон са на заден план, все още изглежда вероятно пукнатините вдясно да продължат да се показват: AfD е твърде токсична за Льо Пен, но Льо Пен в момента изглежда твърде токсична за Мелони. И именно италианският премиер е в по-завидна позиция като размирник, превърнал се в крал – тя има място на масата на лидерите и ако е достатъчно политически гъвкава, има шанс както да повлияе на основните десни, така и да отстрани по-малките съперници. Да покани Льо Пен в палатката си би рискувало други да я напуснат. Както казва холандският политолог Кас Муде, увеличаването на политическата тежест на групата на Мелони може парадоксално да се превърне в намалено политическо влияние.

Един политик, който се надява да се възползва от променливия националистически вот, е Фон дер Лайен, настоящият ръководител на изпълнителната власт на ЕС, която се кандидатира за втори мандат. Тя беше ясна, че нейната Европейска народна партия е готова да работи с крайнодесни партии, които зачитат червените линии на сътрудничество: про-ЕС, про-Украйна и про-върховенството на закона (така че, да на Мелони; не на Льо Пен). Оптимизмът тук е, че пословичните варвари пред портите могат да станат римляни.

В крайна сметка победата на Вилдерс в Нидерландия показа как изграждането на правителство изисква компромис; вероятният следващ холандски премиер е опитен държавен служител. Опасността е, че подобно на други дясноцентристки партии, които се опитаха да се движат надясно само за да може основата им да се стопи като фунийка сладолед в горещ ден, самата ЕНП да стане жертва на разместване на политически пясъци. И докато Франция избира нов президент през 2027 г., а настоящият фаворит е Льо Пен, това може да е затишие пред буря.

Лионел Лоран е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер за Reuters и Forbes.

Още по темата

Пазарите в Обединеното кралство не се страхуват от лейбъристко правителство

Европейската крайна десница е в хаос две седмици преди изборите

Украйна се очертава като разделителна линия между крайно десните в Европа