Майк Хенри трябва да обвинява само себе си, че се провали в стремежа си да купи най-добрите части на миньора Anglo American Plc. Главният изпълнителен директор на BHP Group Ltd. искаше да направи нетрадиционна транзакция от £38,6 милиарда ($49 милиарда), изискваща внимателно хореграфиран танц за прелъстяване. И все пак той многократно улесни Anglo да го отблъсне.
BHP, капитализирана на £119 милиарда, пожела Anglo за нейните медни активи. Те са ценна стока в един наелектризиращ се свят. Това, което базираният в Мелбърн гигант не искаше, бяха дяловете на Anglo в две регистрирани в Йоханесбург минни компании, фокусирани върху платинена и желязна руда. Затова предложи сделка от две части: Anglo първо са прехвърли собствеността върху листнатите дялове на своите акционери, след което BHP да придобие това, което е останало.
Тази цел ограничи тактиката на BHP. Това на практика изключи полезната заплаха от враждебно поглъщане. Всяко разпадане преди поглъщането щеше да се нуждае от подкрепата на Anglo. Заплаха за враждебно поглъщане към Anglo в сегашната му форма беше възможна. Но голяма част от калта, която се хвърля в една оспорвана кампания, щеше да се залепи за BHP и да подкопае амбицията му.
Необичайната оферта също беше лесна мишена за критики. Сложността на извършването на две разпределения на акционери и едно поглъщане едновременно замъгли графика. Предложението за придобиване беше деноминирано в акции на BHP, което създаваше риск стойността му в края на процеса да бъде по-ниска от днешната.
Първият подход на BHP беше провокативно нисък и не стигна до никъде. Дори третият не успя да нанесе необходимия нокаут. Най-накрая Anglo седна до масата за преговори миналата седмица, но критиките останаха, че реалната стойност на офертата е хлъзгава.
Повишаването на цената, включително паричните средства, за да станат нещата по-сигурни, и поставянето на сделката в зависимост от едно освобождаване, а не от две, бяха очевидните опции за смекчаване на този риск. Или предложение за закупуване на цялата Anglo наведнъж. И все пак най-значимият от подсладителите в последния момент, които BHP направи публично достояние, беше желанието да се включи „подходяща“ такса за разделянето на компанията. Правилата на Обединеното кралство за поглъщане, даващи на Anglo право на преценка дали да удължи преговорите след регулаторния краен срок, допълнително отслабиха влиянието на BHP.
И накрая, BHP си върза ръцете от едностранно променяне на съществуващите условия за замяна на акции, наричайки ги „окончателни“, освен ако бордът на Anglo не препоръча сделка. Още един подарък за борда на Anglo, който можеше просто да се отпусне и да остави часовника да тече.
BHP през цялото време казваше, че несигурността около неговото двуетапно предложение е лесно управляема. Ако е така, защо беше толкова неохотен да направи нормална оферта за Anglo и да проведе разпадането после? Такава сделка очевидно беше постижима. Решението на Anglo да започне преговори за подход, оценен на малко над £29 на акция, е показателно за обикновената цена на отказ от всяка конвенционална оферта. Това представлява стандартна премия за поглъщане от около 30%.
Anglo постъпи правилно като се окопа. Целта тук беше да извлече висока цена, а не да се продаде. Изглежда, че е нямало значими промени от страна на BHP за адресиране на някои основателни опасения. Акционерите на Anglo изглеждат по-добре в рамките на собствения си план, който включва отделяне на платината, продажба на диамантите и съкращения на разходите и капиталовите разходи. Има много работа за вършене. Но Anglo все още може да се възползва от синергично поглъщане след това свиване. Подобна сделка може да се осъществи при по-добри условия от наличните днес.
А BHP може би извади късмет. Цената на акциите му се повиши с потвърждението, че няма да има сделка, а Хенри подчерта „дисциплинирания подход на своята фирма към сливанията и придобиванията“. Все пак е трудно да се мисли, че BHP е избегнала лоша сделка. Последната му оферта отразява това, което някои анализатори видяха като справедлива стойност за Anglo, дори преди да добави синергии. Добре, не беше изгодна сделка. Факт е, че рядко получавате трофей евтино.
Anglo започна със слабо доверие и много акционери ще бъдат скептични относно способността на компанията да изпълни стратегията, която обяви в резултат на офертата на BHP. BHP загуби тази битка повече, отколкото Anglo я спечели. Друг миньор, като Rio Tinto Plc или Glencore Plc, все още може да опита там, където BHP се провали. Активистът Elliott Management Corp. също дебне в регистъра на Anglo.
Изпълнителният директор на Anglo Дънкан Уанблад получи шанса да започне новата си стратегия. Не е ясно дали ще му бъде позволено да я завърши.
Крис Хюз е колумнист на Bloomberg, който се занимава със сделки. Преди това е работил за Reuters Breakingviews, Financial Times и The Independent.