Когато следователите се приближиха до най-голямата си мишена в антикорупционната кампания в Казахстан, те откриха улики в щателните записки на Кайрат Сатибалдюли.
Най-големият племенник на бившия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев никога не се е откроявал публично със своето богатство, докато правителствени агенти не го арестуват, малко преди да отпътува от Алматѝ с нает частен самолет.
Скоро той започна да се отказва от активите си, тъй като разследващите откриха доказателства, че някои от тях са придобити незаконно, заяви Асхат Жумагали, ръководител на антикорупционната агенция, която контролира борбата с корупцията. Досега Сатибалдюли е прехвърлил на държавата авоари на стойност 733 млрд. тенге (1,65 млрд. долара), каза той. Адвокатът на Сатибалдюли потвърди прехвърлянето.
Състоянието от такъв мащаб би го превърнало в седмия по богатство казахстанец в списъка на милиардерите на Forbes за тази година. През 2018 г., когато списанието го постави на 36-то място, богатството му се оценяваше на едва 160 млн. долара.
Драмата се разиграва седмици след като масовите протести заради скока на цените на горивата прераснаха в смъртоносни размирици в най-големия производител на енергия в Централна Азия, при които през януари 2022 г. загинаха около 230 души. Президентът Касим-Жомарт Токаев потуши бунтовете с помощта на руски войски. Тъй като политическите последици от това, което Токаев нарече опит за преврат, се разпространиха, семейството на Назарбаев и неговият близък кръг бяха изправени пред най-големите последствия.
В стремежа си да разчупи хватката си върху казахстанската икономика, възлизаща на 260 млрд. долара, Токаев отстрани Назарбаев и махна роднините на дългогодишния си предшественик от ключови постове в държавни компании. Но повечето от членовете на семейството се отърваха лесно в сравнение с 54-годишния Сатибалдюли, син на по-малкия брат на Назарбаев.
Отнетата от правителството собственост на магната включва скъпоценни камъни, дялове в компании, имоти и 732 млн. долара в брой, заяви Жумагали в интервю, в което за първи път подробно описва разследването. Само бижутата са на стойност около 230 млн. долара, а общата сума, конфискувана от Сатибалдюли, представлява повече от две трети от всички пари, които казахстанските власти са възстановили по време на двугодишната антикорупционна кампания в страната.
Сатибалдюли се отказва от имуществото си след задържането му от Казахстан
Въпреки всички усилия да прикрие състоянието си, Сатибалдюли остава „много щателен и педантичен“, казва Жумагали. „Той държи записи на хартия, ръкописни бележки и одиторски доклади, постъпления и парични потоци от различните му бизнес структури“, каза антикорупционният шеф.
Сатибалдюли се е подвизавал в държавната администрация и бизнеса, като е заемал длъжности в кметството на Астана, в службата за сигурност и в управляващата партия, както и ръководни постове в държавната петролна компания и в железопътния монопол.
През 2015 г. той основава инвестиционна компания Alatau Capital Invest. През същата година той сключва най-голямата си известна сделка, като започва да изгражда голям дял в Kaspi.kz, най-голямата финтех група в страната. Сатибалдиули напусна своя дял от 30% за неразкрита сума през 2019 г., когато групата се подготвяше да продаде акции в Лондон при листване, което в крайна сметка оцени Kaspi.kz на 6,5 млрд. долара.
Сатибалдюли дължи част от богатството си и на придобиване през 2015 г. - според антикорупционната агенция - което му е позволило да получи контрол върху 252 км от железопътните странични линии, които свързват повечето големи казахстански градове с националните линии. Таксите, събирани за използването на релсите, са намалени с 93%, след като Казахстан поема експлоатацията през 2022 г., според данни на антикорупционната агенция.
След като е задържан през март 2022 г., Сатибалдюли получава присъда от шест години затвор, след като се признава за виновен в присвояване и друго престъпление, според съдебни документи. По-късно той признава вината си и за пране на пари.
Преводите на над 730 млрд. тенге в брой и активи на държавата са направени доброволно за компенсиране на щетите, причинени от Сатибалдюли, и като акт на добра воля, заяви адвокатът му Ашурбек Ашурбеков, без да коментира конкретните данни.
Въпреки че казахстанското законодателство позволява намаляване на наказанието предвид размера на обезщетението, към Сатибалдюли все още не е проявено никакво снизхождение, каза Ашурбеков. Той продължава да се надява на някакво облекчение, каза адвокатът.
„Грешка на клана“.
„Случаят на Сатибалдюли е уникален - той плаща за грешка на клана“, каза Джордж Волошин, базиран в Париж анализатор в ACAMS, организация за борба с финансовите престъпления.
Макар че Сатибалдюли до голяма степен е осъществявал бизнеса си чрез подставени лица, според Жумагали подробното водене на документация, както и проследяването на паричните потоци и активите до ареста му, са били неговата гибел.
Другият забележителен бизнесмен, попаднал в репресиите срещу корупцията, е Кайрат Боранбаев, бивш собственик на франчайзи на McDonald's в Казахстан и Беларус, чиято дъщеря е омъжена за внука на Назарбаев. Докато беше в затвора по обвинение в съучастие в присвояване - което той отричаше - Боранбаев прехвърли най-малко 134,5 млрд. тенге в брой и активи на държавата, според изявления на съда и правителството. По-късно той е освободен, но с наложени ограничения за придвижването му. Говорител на Боранбаев не отговори веднага на молбата за коментар.
Срещу Сатибалдюли не бяха повдигнати обвинения за участие в бунтовете, въпреки че предишният ръководител на антикорупционната агенция заяви по това време, че разследващите проучват евентуалното му участие в престъпления, които подкопават националната сигурност.
По-рано тази година Токаев направи бившия шеф на Жумагали в антикорупционната агенция свой нов министър-председател.
Бившият шеф на службата за сигурност на Казахстан Карим Масимов, който беше два мандата министър-председател на Назарбаев, получи присъда от 18 години затвор по обвинения, включващи държавна измяна. Трима от бившите му заместници бяха лишени от свобода за цели 16 години. По-малкият брат на Сатибалдюли, бивш високопоставен служител на службата за сигурност, получи осемгодишна условна присъда.
Избран за наследник от Назарбаев преди половин десетилетие, Токаев действа внимателно, отчасти от страх да не изплаши инвеститорите в една икономика, която не получава достатъчно финансиране от чужбина. Междувременно държавните ресурси са изчерпани в момент, когато производството на петрол е в застой.
Казахстан получава по-малко преки чуждестранни инвестиции с бюджетен дефицит
Той също така осъди голямото неравенство в страната, като цитира оценки, според които 162 души - или 0,001% от населението - притежават половината от общото богатство на Казахстан, докато най-бедните 50% имат месечен доход от близо 100 долара.
Даренията за благотворителност се превърнаха в начин да се покаже лоялност. Някои от най-големите имена в бизнеса на Казахстан, включително зетят на Назарбаев, Тимур Кулибаев, направиха доброволни плащания във фондове, които събраха общо над 400 млн. долара, за да помогнат за оказване на помощ след катастрофалните наводнения по-рано тази година.
За Жумагали Казахстан има мисия да изкорени корупцията, защото тя спъва икономическото развитие. През следващата година нови правила ще задължат всички граждани да подават имуществена декларация, като лицата на стойност поне 100 млн. долара ще трябва да докажат, че притежанията им са придобити законно.
Случаят на Сатибалдюли е илюстрация на амбицията на Токаев - и на ограниченията ѝ - да накара най-големите представители на властта в страната да застанат начело след бунтовете през 2022 г. Правителството одобри закон за връщане на собствеността върху активи, които смята за незаконно придобити, и по оценки на властите през последните две години са възстановени активи на стойност около 2,3 млрд. долара.
„Във връзка с изтичането на капитали от Казахстан през последните три десетилетия това е незначителна сума“, казва Кейт Малинсън, основател на Prism Political Risk Management в Лондон. През десетилетието до 2013 г. незаконните изходящи потоци от Казахстан са надхвърлили 167 млрд. долара, според базираната във Вашингтон организация Global Financial Integrity.
„По същество между семейство Назарбаеви и президента Токаев и неговите лейтенанти се водят големи преговори“, казва Малинсън.