Експериментът с въвеждането на 6-часов работен ден старческия дом Svartedalen в Гьотеборг, Швеция се провали, поради наложителното допълнително назначаване на персонал, за да се покрие разликата. Той представлява илюстрация на провала на редица, възприети за модерни, за съжаление, вмешателства в пазара, които носят нежелани последствия.
Истина е, че има тенденция за намаляване на часовете, които средностатистическият служител заработва на работното си място и Швеция не е изключение. За това обаче си има логично обяснение и това са нарастващите продуктивност и заплати.
Ако човек увеличава своите доходи, чрез съответните инвестиции в капиталите си – човешки и материален, то той може да предпочете да потреби заплатата си във вид на повече свободно време, а не физически консуматорски блага, за които трябва да се труди.
Но да се меси една вертикална структура в изборите на хората ще доведе до подоптимални резултати, което на прост език означава повече недоволни хора. Който иска повече от живота и е склонен да работи – ще му се забрани. А хората, които обичат свободното си време, ще бъдат принудени да поемат неочаквано и неприятно орязване на заплатите. Остава и хипотезата, че заплата им може да остане същата, но работодателите биха увилнили част от служителите и да заставят останалите да работят по-усърдно, за да си заработят повишилите се почасови възнаграждения.