Предизборното изявление на Риши Сунак в сряда следобед бе такъв фарс, че на хората може да им бъде простено, че не обърнаха внимание на думите му.
Дъждът измокри министър-председателя ("Удави се и вън" - пишеше на първа страница на подкрепящия лейбъристите вестник "Дейли Мирър"), а думите му наистина често бяха заглушавани от звуците на химна на лейбъристите за изборите през 1997 г. "Нещата могат да станат само по-добри", изпълнен от един от присъстващите. Настояването на Сунак, че на лейбъристите не може да се вярва за планиране на бъдещето, бе подкопано от собствения му неуспех да планира да вземе чадър. И все пак казаното от него има значение, защото то предопределя темите, върху които той ще се съсредоточи през следващите шест седмици на кампанията.
Една забележка бе особено интересна: Сунак заяви, че изборите се провеждат в момент, когато "светът е по-опасен, отколкото е бил в който и да е момент след края на Студената война". Владимир Путин води война в Украйна и няма да спре дотук. Ислямският екстремизъм вилнее в целия Близък изток. Китай се стреми да доминира през 21-ви век, като открадне лидерството в областта на технологиите. Електоратът има ясен избор, каза Сунак, между министър-председател, който е доказал, че може да взема трудни решения, и лидер на опозицията, който избягва трудните избори.
Дали Сунак ще спечели политически точки, като представи Лейбъристката партия като слаба в областта на отбраната, предстои да разберем. Няма тема, по която Кийр Стармър да е направил повече за “декорбинизацията“ на партията си, отколкото по отношение на армията. Говорителят на лейбъристите по въпросите на отбраната, Джон Хийли, се ползва с голямо уважение в отбранителните среди. Сунак обича да се хвали, че консерваторите увеличават разходите за отбрана до 2,5% от БВП - "най-голямото укрепване на националната ни отбрана от едно поколение насам". Но Хийли с право посочва, че тази цифра е по-скоро стремеж за края на десетилетието, отколкото свършен факт - и че за последен път разходите за отбрана са били толкова високи през 2010 г., когато на власт са били лейбъристите.
Въпреки това Сунак е прав да се фокусира върху отбраната през предизборната кампания. Обществеността по разбираеми причини е съсредоточена върху списъците с чакащи в Националната здравна служба и скандалите в публичния сектор (преди изявлението на Сунак заглавията на вестниците бяха доминирани от заразена кръв и пощата). Но лидерите са длъжни да избягват скрития айсберг, а не само да отговарят на тревогите на пътниците.
Говорете с когото и да било от военните и разузнавателните служби на Запада, напрежението е осезаемо. Адмирал Роб Бауер, най-високопоставеният военен в НАТО, наскоро предупреди, че до 20 години Алиансът може да се окаже във война с Русия. Естонският министър-председател Кая Калас смята, че това ще стане след три до пет години. Главнокомандващият на Швеция, генерал Микаел Биден, каза на шведите, че трябва да се "подготвят за война". В някои отношения войната вече е започнала: Руснаците и китайците засилват неконвенционалните атаки срещу Великобритания чрез злонамерени киберкампании и шпионаж.
Сунак също така е прав, като казва, че външната несигурност има вътрешни последици. Нахлуването на Русия в Украйна повиши цените на енергията. Стремежът на Русия и Китай да контролират световното предлагане на редки минерали заплашва да прекъсне връзката ни със смартфоните. А едно китайско нахлуване в Тайван може да доведе до депресия в световната икономика. Като средна по големина търговска държава Великобритания може да загуби повече от другите държави от глобалната несигурност.
И все пак Сунак греши, когато твърди, че обещаните от него 2,5 % от БВП до края на 2030 г. ще бъдат достатъчни, за да подготви армията за един нов свят. Армията е по-малка от когато и да било след Наполеоновите войни. Кралските военноморски сили извеждат от експлоатация кораби поради липса на моряци. Войната в Украйна разкри пропуски в британските запаси от боеприпаси, както и неадекватността на част от оборудването. Парите, които харчим за отбрана, често се използват зле. Непартийната Комисия за публични сметки обвини системата за придобиване на Министерството на отбраната, че е "счупена" и "многократно прахосва парите на данъкоплатците".
В един разумен свят Сунак и Стармър щяха да спорят за това как да се повишат разходите за отбрана до 3 % от БВП, а не за това кой е в най-добра позиция да достигне 2,5 %. Най-малкото, което могат да направят, е да обяснят как ще разтърсят летаргичното отбранително ведомство, така че да постигне по-добро съотношение между качество и цена.
Този дебат, който Сунак спомена в речта си под дъжда, е още по-належащ, защото светът може да стане много по-опасен през ноември, ако Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ. Единственото нещо, което знаем за тази иначе непредсказуема фигура, е, че той ненавижда идеята, че американците са водени от неспособни и безпомощни съюзници. Най-малкото, Тръмп ще очаква от другите страни от НАТО да отделят повече средства за своята отбрана. В най-лошия случай той ще извади Америка от НАТО, ще окуражи Путин в Източна Европа и ще принуди Европа да преконфигурира цялата си отбранителна позиция след Втората световна война.
Така че нека се надяваме, че Стармър ще се поддаде на примамката на Сунак и ще се бори за сигурността. И да се надяваме, че възникналият сблъсък на мнения ще накара обществеността да се замисли по-сериозно за отбраната на кралството. Епохата на дивидентите за мир и Pax Americana отдавна е отминала. На външната политика и разходите за отбрана трябва да се отдели толкова внимание на изборите, колкото и на вътрешните въпроси, които доминират западната политика след края на Студената война.
Ейдриън Уулдридж е глобален бизнес колумнист в Bloomberg Opinion. Бивш автор на Economist, той е автор на книгата "Аристокрацията на таланта: как меритокрацията създаде съвременния свят".