Сделките за съдържание между компаниите за изкуствен интелект и водещите издатели стават бързо и яростно. Най-новата, за която се твърди, че е най-голямата, беше обявена в сряда: OpenAI постигна споразумение с News Corp. на Рупърт Мърдок, чиято стойност се оценява на около 250 милиона долара за пет години.
„Пактът признава, че има премия за първокласна журналистика“, заяви Робърт Томсън, главен изпълнителен директор на News Corp. Официално не бяха оповестени никакви условия, но ако приемем, че Wall Street Journal не съобщава погрешно за своя собственик, сумата от 250 млн. долара включва „компенсация под формата на парични средства и кредити за използване на технологията OpenAI“.
Това е най-новото от множеството партньорства, обявени през последните седмици. Миналия месец Financial Times сключи своя собствена сделка с OpenAI, последвана от Dotdash Meredith, собственик на заглавия като списание People и Investopedia, която включваше и известно сътрудничество по отношение на рекламните инструменти. Други сделки на OpenAI включват Associated Press, Axel Springer и Le Monde.
След неприличната шумотевица около гласа на ChatGPT, за който актрисата Скарлет Йохансон твърди, че твърде много прилича на нейния, сътрудничеството с News Corp. помага на главния изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман да изглежда загрижен за човешките усилия - и в този случай за трудната и скъпа работа по съобщаването на новини. Както каза той: „Ние поставяме основите на едно бъдеще, в което изкуственият интелект дълбоко уважава, подобрява и поддържа стандартите на журналистиката от световна класа.“
И все пак за мен най-силно изпъкват коментарите на хора като председателя на Le Monde Луи Драйфус. Като един от неотдавнашните бенефициенти на селективното възхищение на Алтман от журналистическия бизнес, човек би си помислил, че Драйфус ще предложи подобен възторжен тон като колегите си от News Corp. Но говорейки пред „Джърнъл“, той каза: „Без споразумение те ще използват нашето съдържание по повече или по-малко строг и повече или по-малко таен начин без никаква полза за нас“.
Драйфус е прав. Всъщност е много вероятно OpenAI отдавна да е погълнала съдържанието, за което сега плаща, за да „получи достъп“, като част от необузданото си остъргване на информация в публичното пространство. В този смисъл тези сделки трябва да се разглеждат като споразумения, чиито условия несъмнено включват условието издателите да не сезират OpenAI, както вече направи New York Times. (OpenAI не отговори на молбата за коментар.)
Признайте си, че не може да се откажете от изкуствения интелект. Колкото и възхитителен да е искът на Times, от подаването му изминаха пет месеца, а дори до предварителното изслушване остават месеци по дело, което според повечето хора ще стигне до Върховния съд. Междувременно издателите могат или да приемат сделката, или да не я приемат, знаейки, че машината най-вероятно ще изгълта съдържанието им независимо от това. Разбира се, OpenAI казва, че създава инструмент, който да помогне на издателите сами да докладват какво искат да бъде изключено от моделите за обучение на OpenAI, но той няма да бъде готов преди 2025 г. Най-рано. Разбира се, OpenAI е само една от няколкото компании, които създават големи езикови модели.
Намирам тези сделки за порочни. В тях липсват както прозрачност, така и адекватен етичен контрол. Никой, който цени четвъртата власт, не бива да приема перспективата компаниите за изкуствен интелект, които би трябвало да са обект на журналистически контрол, да държат в ръцете си това, което един ден, ако другите бизнес модели продължат да се разпадат, би могло да се превърне в изключителен контрол върху финансовото здраве на определено издателство. Ако искате предварителен преглед на това как може да изглежда такова подчинение, разгледайте настоящите страхове във връзка с неотдавнашните промени в търсачката на Google или решението на Meta Plaforms Inc. повече да не се интересува от усилването на новинарското съдържание.
Може би най-големият дългосрочен проблем е следният: Не може да бъде оставено на хора като Олтман или на което и да е друго лице или компания да решават кои публикации се смятат за достойни за преференциално третиране в неговото бъдеще с изкуствен интелект и кои не. Неговата компания не разполага с необходимия опит - нито с правото.
Какво да кажем за малките местни вестници или уебсайтове (каквито са останали малко), които се занимават с по-малко бляскавата работа да следят заседанията на общинските съвети или училищните настоятелства? Или пък търговските списания, които правят по-любопитни репортажи за индустрии като енергетиката или инженерството? Искаме ли моделите за изкуствен интелект да бъдат лишени от богатството на независимите издания? Не виждам Алтман да се появява на вратата им с пари в брой, въпреки че тези издания вероятно вече са включени в данните за обучение. Ако ИИ наистина трябва да бъде център на знанието, тези източници също се нуждаят от подкрепа - не само издателствата гиганти, за които OpenAI се притеснява, че могат да ги съдят.
Трябва да се създаде по-справедлива система, подкрепена със закон. „Поръчковите, тайни сделки с най-големите или най-влиятелните информационни издания не са заместител на обществената политика“, пише Кортни Радш, директор на Центъра за журналистика и свобода в Института за отворени пазари. Авторът и професор по журналистика Джеф Джарвис предложи един подход: създаване на централизирана платформа, контролирана от издателска коалиция. Тя би могла да обединява съдържанието на всеки издател, който се е съгласил да го публикува, и да го предоставя незабавно и динамично на компаниите за изкуствен интелект срещу заплащане, основано на използването или на друг договорен показател.
178-годишната Асошиейтед прес може да послужи за вдъхновение. Неправителствената информационна служба е създадена и платена от вестниците, за да реши техническите предизвикателства на своето време: да достави новините от Мексиканско-американската война по-бързо до читателите на север. Днешните проблеми са много по-сложни, но решението им може да започне с принцип, който е толкова верен днес, колкото и през 1846 г: Тези, които създават съдържанието, трябва да го контролират.