Палестина държава ли е? Какво значи държавите да я признаят за такава

Голямото мнозинство от държавите в света - около 140 от тях - вече признават палестинска държава. Ирландия, Норвегия и Испания заявиха, че ще признаят Палестина за държава, нарушавайки консенсуса в Западна Европа и САЩ, че палестинците трябва да постигнат държавност чрез преговори с Израел. Декларациите имат символична стойност за палестинците и служат за дипломатическа изолация на Израел, чието правителство се противопоставя на палестинска държава. Но те не означават, че палестинците имат държава в пълния смисъл на думата. 

Какво означава да имаш държава?
Съгласно Конвенцията от Монтевидео от 1933 г., която установява конвенционалното определение за държава в международното право, такова образувание трябва да отговаря на четири изисквания. Западният бряг и Ивицата Газа отговарят на първата - постоянно население - но не отговарят на останалите три: правителство, определени териториални граници и способност за сключване на споразумения. По силата на мирните споразумения от началото на 90-те години на ХХ век между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на образуванието, наречено Палестинска власт, беше възложено ограничено палестинско самоуправление, но то никога не е имало контрол над целия Западен бряг. През 2007 г. Палестинската автономия загуби изцяло контрола над Ивицата Газа, като го предаде на войнстващата ислямистка групировка „Хамас“. Оттогава на практика съществуват две палестински управляващи структури. А израелците продължиха да контролират въздушното пространство и морската територия на Газа. 

Споразуменията задължават двете страни да преговарят за трайно уреждане на конфликта си, което по всеобщо разбиране означаваше създаване на палестинска държава редом с Израел. Териториалните граници трябваше да бъдат взаимно договорени. Междувременно споразуменията ограничават възможността на палестинците да сключват споразумения с други държави до икономическата, културната, научната и образователната сфера.

Като оставим настрана международното право, палестинците искат да управляват собствената си съдба. За да се постигне това, са необходими не само декларации. То изисква израелците да се откажат от контрола над поне голяма част от Западния бряг и ивицата Газа.

Какво правят признанията за палестинците?
Те придават легитимност на каузата за палестинска държавност. ООП, която твърди, че представлява всички палестинци, за първи път обяви палестинска държава през 1988 г. През годините все повече държави я признават. През 2012 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации гласува да даде на Палестина статут на държава наблюдател, която не е член на световната организация. Това позволява на палестинската делегация да участва в заседанията, но не и в гласуванията в основните органи на ООН. За да стане държава членка, е необходимо одобрението на поне девет от 15-те държави в Съвета за сигурност на ООН, като всеки от постоянните му членове - Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ - има право на вето. Досега САЩ се противопоставяха на признаването на палестинска държава извън мирно споразумение с Израел.

Още по темата

Преговорите за примирие между Израел и Хамас са в задънена улица - част 3

Преговорите за примирие между Израел и Хамас са в задънена улица - част 2

Преговорите за примирие между Израел и Хамас са в задънена улица - част 1

Каква е историята тук?
Светите земи, част от Османската империя от 1517 г., преминават под британско управление, когато победителите в Първата световна война си поделят контрола върху територията на загубилите. Първото т.нар. предложение за две държави датира от 1937 г. на Комисията Пийл, която препоръчва разделяне на наричаната тогава Британска мандатна Палестина, за да се спре арабско-еврейското насилие. През 1947 г. ООН приема друг план за разделяне, но арабите отхвърлят и двата, което води до обявяването на независимостта на Израел през 1948 г. и до първата арабско-израелска война. През този период са регистрирани около 700 000 палестински бежанци. По време на войната през 1967 г. Израел завзема, наред с други арабски територии, ивицата Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим, като поставя жителите им под военна окупация и разпалва палестинския национализъм. След палестинското въстание, започнало през 1987 г., което отнема живота на повече от 1200 палестинци и 200 израелци, през 1993 г. тайните преговори довеждат до подписването на знаковите мирни споразумения от Осло. Ограниченото самоуправление, което палестинците получиха по тях, беше замислено като временна мярка. 

Как два народа можеха да си поделят и си поделят Светите земи

Защо мирните споразумения се провалиха?
Военната окупация, изграждането на израелски селища и насилието продължиха, тъй като двете страни многократно не успяваха да решат въпросите, които стояха на пътя на обещаното окончателно споразумение. Второто палестинско въстание, продължило от 2000 до 2005 г., беше особено кърваво. Препъни камъните в израелско-палестинските преговори включваха къде да се очертаят границите, как да се раздели Йерусалим и статута на палестинските бежанци. През 2005 г. Израел действа самостоятелно, като изтегля войските си и заселниците си от ивицата Газа, като същевременно до голяма степен запечатва границата и по-късно налага блокада, след като през 2007 г. „Хамас“ иззема контрола над територията от Палестинската власт. Впоследствие Газа се превърна в отправна точка за изпращане на ракети, минохвъргачки и палестински бойци към Израел.

Още по темата

Военният кабинет на Израел ще се разпадне, ако няма нов план за Газа

САЩ предупредиха Израел, че рискува да създаде вакуум във властта в Газа

Какво мислят израелците и палестинците за решението с две държави?
Проучванията сред израелци и палестинци установиха, че през последното десетилетие подкрепата за тази идея намалява доста стабилно. В проучване от март противопоставянето на решението за две държави сред палестинците е 52 %. В анкета от средата на февруари 55 % от израелците заявиха, че се противопоставят на създаването на независима палестинска държава, дори ако тя е демилитаризирана. 

Какви са алтернативите?
Много израелци подкрепят идеята за разширяване на израелския суверенитет поне върху част от Западния бряг, където продължава изграждането на израелски селища. Поддръжниците на анексирането казват, че израелците имат право да останат за постоянно на Западния бряг, който те наричат с библейското му име Юдея и Самария - люлката на еврейската цивилизация. Ако Израел в крайна сметка поеме пълен контрол над повече палестинци в Западния бряг, ще трябва да избира между това да им предложи гражданство - като по този начин намали еврейското мнозинство в страната - или да ги остави без гражданство, засилвайки обвиненията в апартейд. В съвместно проучване на двете страни, проведено през декември 2022 г., 37% от израелските евреи заявиха, че биха искали да видят решение, включващо единна недемократична държава, в която палестинците нямат равни права. Тридесет процента от палестинците заявиха, че искат единна, доминирана от палестинците държава. По-малки малцинства и от двете страни подкрепят двунационална държава с равни права за всички.         

Още по темата

Блинкен предупреждава Израел, че има риск от бунтове на Хамас в следвоенна Газа - част 2

Блинкен предупреждава Израел, че има риск от бунтове на Хамас в следвоенна Газа - част 1

Блинкен вижда риск от бунтове на Хамас в Газа след войната