Посещението на Владимир Путин в Китай беше възможност за руския президент и неговия колега Си Дзинпин да демонстрират своето „безгранично“ приятелство с многобройни ръкостискания и обширно съвместно изявление.
Само не споменавайте дребния въпрос за спрения проект за газопровод с дължина 2000 мили.
Отново двамата лидери се разделиха миналата седмица, без да постигнат споразумение по „Силата на Сибир 2“ - масивна предложена връзка, която би позволила на Русия да доставя 50 млрд. куб. м повече газ годишно - пренасочвайки част от потоците, които изнасяше за Европа преди руската инвазията в Украйна.
Руските власти повториха, че двете страни продължават да проявяват интерес и обещаха споразумение „в близко бъдеще“. В официалните материали на Китай за срещата дори не се споменава този проект.
Китай очевидно има предимство тук. Търсенето на природен газ в страната расте на приемливо ниво и сега тя разполага с толкова голям капацитет за обработка на втечнен природен газ по море, че енергийните ѝ компании препродават товари в чужбина. Преходът към зелена икономика също върви с бързи темпове.
Междувременно Кремъл не успя да замени доставките на газ по тръбите за Европа и енергийният гигант ПАО „Газпром“ отчете първата си годишна нетна загуба от 24 години насам. Руската икономика също може да се възползва от инфраструктурния тласък.
Китай се възползва от това нарастващо влияние.
Според Ерика Даунс от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет Пекин се стреми да си осигури по-ниска цена за газа от предложената връзка, отколкото плаща за горивото чрез „Силата на Сибир 1“ - според прогнозите тя вече е с 28% по-ниска от тази, която Русия плаща на останалите си клиенти в Европа.
От Москва се носи дъх на отчаяние. Отдавна се очакваше, че „Силата на Сибир 2“ ще премине през Монголия, а сега Русия проучва и маршрут през Казахстан. Миналата седмица Путин небрежно подхвърли идеята за изграждане на още един тръбопровод успоредно с предложения газопровод, който да пренася петрол.
Все още е твърде рано да се обяви смъртта на „Силата на Сибир 2“. С оглед на продължаващото напрежение между САЩ и Китай и възможността за ново президентство на Доналд Тръмп, Си може в крайна сметка да реши, че подпомагането на Кремъл и осигуряването на газови доставки си заслужава. Но, разбира се, това ще стане на цена, която е изгодна за Пекин.