Захар в бебешките каши. Пестицид в подправките. Защо Индия не може да запази храните си безопасни?
Лошата регулация и оскъдният мониторинг са обичайните заподозрени във всяка развиваща се страна. Заедно с корпоративната алчност, това са и главните виновници тук. Но от няколко години националистическата гордост - и нейното друго лице, безпокойството от международно унижение - също навлязоха в картината, повишавайки рисковете за 1,4 милиарда граждани и голяма задгранична диаспора.
Nestle SA, която едва наскоро обърна страницата на деветгодишен индийски скандал, включващ нудли Maggi, е изправена пред нов скандал: швейцарска разследваща група заяви, че някои от продуктите за бебешка храна, продавани от потребителския гигант в Азия и Африка идват с високи нива на добавена захар. Индия е сред страните, в които пробите от бебешка каша Cerelac съдържат пристрастяващия подсладител, се казва в доклада.
Отделно някои индийски подправки, популярни сред местните потребители и предлагани и извън страната, бяха забранени от регулаторите в Сингапур и Хонконг. Установено е, че те са наситени с опасни нива на етиленов оксид, известен канцероген, който се пренася в храната от фумигиращи агенти. Вариантите масала вече се разследват от Американската администрация по храните и лекарствата, съобщи "Ройтерс" на 27 април. Както MDH, така и Everest, засегнатите марки, заявиха, че са напълно безопасни.
Това, което е изненадващо във всичко това, е реакцията на индийските служители. Органът за безопасност на храните и стандартите на Индия заклейми като „фалшиви и злонамерени“ новинарски съобщения, които свързват скандала с подправките с неотдавнашно 10-кратно облекчаване на максимално допустимите граници на остатъци от пестициди. Страната има най-строгите норми, каза регулаторът, въпреки че други явно мислят другояче.
Слабият надзор също е проблем. Полицията откри фалшиви подправки, „направени от гнили листа и ориз, развалено просо, дървесен прах, глави чили, киселини и нестандартни масла“, когато наскоро нахлуха в две фабрики в Делхи, според статия в Times of India.
Притесненията около безопасността на храните имат компания в генеричните лекарства, където Индия е най-големият доставчик в света. Сироп за кашлица, съдържащ диетилен гликол, убива деца в експортните пазари на развиващите се страни като Гамбия и Узбекистан. В домашни условия на няколко пъти е имало масово отравяне на деца с медикаменти, заразени с DEG. И все пак, всяка критика се разглежда през призмата на национализма, казва Динеш Такур, разобличител на опасни лекарства, пред Bloomberg.
Това е много изкривено виждане. Очевидната вреда става невидима и несъществуващите заплахи изглеждат реални. Вземете кризата с Maggi от 2015 г. Индия забрани продажбите на най-голямата марка нудли в страната и принуди компанията да изгори 35 000 тона запаси. Годишната печалба на Nestle India Ltd. спадна с повече от половината. И на какво се основаваше цялата тази кавга? Агенцията за безопасност на храните беше взела дузина пакети Maggi от магазин в Утар Прадеш в беззаконния, пронизан от корупция север на Индия, откри олово доста над допустимите граници и реши, че има достатъчно доказателства, за да спре продажбите.
Nestle твърди, че е тествала повече от 1000 партиди и е установила, че са безопасни. Но хипернационалистическото правителство на министър-председателя Нарендра Моди току-що беше навлязло във втората си година и Баба Рамдев, брадат йога гуру в оранжеви дрехи, който беше близък до новия режим, рекламираше предложенията си от билков сапун към розов шербет като по-добри алтернативи към утвърдени продукти от западни мултинационални компании като Unilever Plc и Nestle. През ноември 2015 г., когато Maggi беше напът да се завърне по рафтовете на магазините, след като съдът отмени забраната, Patanjali на Рамдев пусна пшеничен нудъл, наричайки го по-здравословен вариант, въпреки че нямаше подходящите одобрения от регулатора на храните.
Че страхът за оловно отравяне на Maggi е безпочвен, стана ясно месеци по-рано, когато голяма част от изтеглените стоки се появиха в кварталния ми индийски магазин за хранителни стоки в Сингапур. Градът-държава беше установил, че това е безопасно и позволи възобновяването на вноса. (Спомням си, че пирувах с индийски нудли.)
Захарта в бебешката храна е различно предизвикателство, което има своите корени в исканията на акционерите-активисти за гласуване относно въздействието върху здравето на продуктите на Nestle в световен мащаб. Компанията отрече да прилага какъвто и да е „двоен стандарт“ в начина, по който гледа на бебетата в по-богатите срещу по-бедните нации, и каза, че постепенно премахва добавените захари в световен мащаб в „млека за отглеждане“. И все пак, с обещанието на индийския регулатор да разследва всички продукти за бебета, Nestle не може да изключи ескалация на конфликта на голям пазар, където вече е пострадал един път.
И може да се случи отново. Ситуации, при които компаниите се възприемат като нанасящи щети на един или повече от своите заинтересовани страни, ще „се появят в живота на всяка марка поне веднъж“, както ми обясни Шайлендра Пратап Джайн, професор по маркетинг в Университета на Вашингтон, Сиатъл. Важното, каза той, е пазителите на марката да признаят гнева и болката на клиентите и да реагират бързо.
„В Maggi нямаше прекомерно олово и въпреки това, тъй като Nestle India предполагаше, че е закъсняла да поеме отговорност, четирима ръководители за Индия и глобалният главен изпълнителен директор трябваше да се намесят, преди обвинението да бъде спряно“, каза Джейн, който е използвал инцидента като казус, наред с по-скорошни, като бъркотията около 737 Max на Boeing Co., в предстоящата книга, Managing Brand Transgressions, в съавторство с Шалини Джаин, професор по мениджмънт във Вашингтонския университет, Такома. „При кризата с Tylenol през 1982 г. неизвестен нарушител инжектира цианид в някакви хапчета и седем души загинаха. И все пак Johnson & Johnson спасиха марката, като поеха отговорност, бързо изтеглиха продукта и се включиха в честа и открита комуникация с потребителите, регулаторите, служителите и медиите“, каза той.
Добрата новина е, че поне съдилищата не играят по свирката на националистите. Patanjali, фирмата за аюрведа, трябваше да поднесе публично извинение наскоро, след като Върховният съд на Индия подведе под отговорност Рамдев за представяне на неговите билкови лекарства като „постоянни решения“ за заболявания като диабет, затлъстяване и астма. През 2020 г. йога гуруто шокира медицинската общност, като рекламира своя „Coronil“ като лек за Covid-19.
Едно предупреждение може да спре някакво грубо поведение. За да се гарантира, че само качествени храни и лекарства се продават на индийците - и от индийците на света - спешно са необходими строги разпоредби, подкрепени от добре финансирана система за мониторинг в цялата страна.
Анди Мукерджи е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ индустриални компании и финансови услуги в Азия. Преди това е работил за Reuters, Straits Times и Bloomberg News.