Френският президент Еманюел Макрон, по-уверен в хладната икономика на Франция и замрялата политика, след като успя да привлече 15 милиарда евро инвестиции от компании като Morgan Stanley и Microsoft Corp., е вперил поглед към по-голяма награда: изграждане на повече мултинационални европейски шампиони. Бон шанс, може да кажете.
В интервю в понеделник с главния редактор на Bloomberg Джон Микълтуейт, Макрон отбеляза трансграничното сключване на сделки като едно от многото европейски икономически табута, които трябва да се нарушат в един деглобализиращ се свят, доминиран от субсидии, тарифи и технологична надпревара. „Имаме нужда от консолидация“, каза той, очевидно отворен към идеята банки като BNP Paribas SA да се разрастват и Societe Generale SA да бъдат продадени. Споменавайки енергетиката, финансите и телекомуникациите, той добави: „Имаме нужда от действителен вътрешен европейски пазар, какъвто нямаме.“
Бившият инвестиционен банкер има право. Европа разполага с някои от най-големите фирми в света и пазар от 440 милиона потребители – и благодарение на LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton SE, Франция също е домакин на най-богатия човек в света. Но най-общо казано, от фондовите пазари до телекомите до банките, националните граници все още възпират Европа. Въпреки сходния размер на икономиката с тази на САЩ и Китай, нейните компании изпитват по-трудни времена за набиране на мащаб: Разликата в приходите между големите европейски фирми и техните конкуренти в САЩ е около 6 трилиона долара, според McKinsey, и във водещи сектори като телекомуникации, авиокомпании и отбрана това се равнява на 30% дефицит.
И все пак, както Макрон също знае от това, че самият той е участвал във всякакви спорове в заседателните зали в Европа, националните предпочитания са много трудни за разместване – дори във време, когато европейското единство изглежда в опасност. Вижте полупроводниковата индустрия, ключов фронт в китайско-американските войни за чипове. Докато Европа има истински глобален шампион, когато става въпрос за доставка на оборудване за производители на чипове от висок клас в лицето на ASML Holding NV, играчи като STMicroelectronics NV и Infineon Technologies AG изглеждат малки до Intel Corp. и Nvidia Corp. Пазарният дял на Европа в чиповете е около 10% и дори милиардите финансиране, хвърлени в индустрията, за да се увеличи този брой, са разделени по нации: САЩ са отделили 32,8 милиарда долара за финансиране на полупроводници, а Европа - 24,1 милиарда долара в три държави (Франция, Германия и Нидерландия).
Ползите от един по-интегриран, пан-европейски сектор биха били големи: Доклад за изкуствения интелект от френски експерти установи, че той може да отключи допълнителни 7,7 милиарда евро. Но има политическа цена, която лидерите не са склонни да платят. Тъй като са заложени местни работни места и геополитическо влияние, е тъжно, но не е изненадващо да се видят съобщения, че правителството на Италия настоява да получи по-голям дял от инвестициите, направени от френско-италианската фирма STMicro. Трансграничните сделки за производство на чипове наскоро бяха блокирани от съображения за национална сигурност: Данните за сливания и придобивания показват, че сделките с полупроводници са в упадък след пандемията и са достигнали най-ниското си ниво от повече от две десетилетия през 2023 г. И отвъд чиповете, в сектори като телекомуникациите, европейските антитръстови регулатори не изглеждат убедени, че големите сливания биха си стрували риска за потребителите.
Не всичко е обречено и мрачно: Airbus SE, която превъзхожда главния съперник от САЩ Boeing Co., показа, че дори най-обърканата политика в заседателната зала може в крайна сметка да бъде преодоляна. Но Airbus също е изключението, което доказва правилото: въпреки множеството опити за пресъздаване на френско-германските шампиони в сектори, ориентирани към технологиите, като облачни изчисления и батерии, нито един не е успял да се развие.
Така че може би Макрон трябва да насочи енергията си другаде, за да докаже своята теза. Една посока може да бъде преследване на европейски съюзи и съвместни предприятия като първа стъпка към по-тясно сътрудничество, подобно на това, обявено в Германия от Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. заедно с три други европейски фирми. Друга е да се развие по-устойчива клиентска база за обещаващи нови стартиращи компании като Mistral AI, независимо дали чрез стимулиране — или дори принуждаване — на големи корпоративни клиенти да купуват европейското.
И още една посока е да се направи това, което Макрон в момента обмисля за финансовия сектор - насърчаване на поемането на риск чрез премахване на бариерите пред наемането и уволненията на кадри. Оливие Косте, бивш изпълнителен директор на проблемия някогашен ИТ шампион Atos SE, каза, че високата цена на съкращаването на инженери в Европа означава, че технологичните фирми се страхуват много повече да поемат рискове - трупайки дългосрочни проблеми, които спъват инвестициите и позволяват на американски фирми като Microsoft да останат доминиращи дори на Стария континент.
Макрон има много идеи за европейската икономика и мегафирмите заслужават да бъдат в списъка. Но не всички ще заприличат на Airbus.
Лионел Лоран е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер за Reuters и Forbes.