Владимир Путин, който много добре знае руската история, добре познава двойните заплахи, които са унищожили някои от неговите предшественици в Кремъл - от цар Николай II до Михаил Горбачов. Едната е да се започне и загуби война, а другата - да се срине икономиката. Решението му да замени некомпетентния министър на отбраната с ефективен икономист цели да се застрахова и срещу двете, което може да е успокоително за Путин и неговото обкръжение, но не и за никого другиго.
Назначаването на Андрей Белоусов представлява особено опасна комбинация, тъй като неговата задача ще бъде да постави руската военна машина на по-устойчива основа в момент, когато страната продължава да се управлява от човек, воден от грандиозни виждания. Това изисква преосмисляне от страна на Украйна и други бивши поданици на Москва, но също така и от страна на Запада.
Ако това ви звучи тревожно, обърнете внимание на това, което Путин каза на руснаците след категоричното си преизбиране през март. Няма значение, че вотът е бил предрешен и няма нищо общо с демокрацията. Той спечели 88% и се появи с възвърнат авторитет и увереност, като остави зад гърба си ранните катастрофи от нахлуването си в Украйна и дори бунта на бившия си готвач, превърнал се в шеф на милицията, Евгений Пригожин.
В речта си на парада по случай Деня на победата 9 май на Червения площад Путин обвини Запада в колониална политика, която подкрепя днешните "нацисти" и провокира междуетнически и религиозни конфликти по света. Стратегическите (ядрени) сили на Русия, предупреди той, няма да позволят на никого да заплашва Родината. Той също така се опита да свърже днешната борба срещу подкрепяната от НАТО Украйна с тази от Втората световна война, в която според него Русия е била оставена да се бори сама с Хитлер в продължение на три години, докато Европа е подкрепяла германския Вермахт.
Изкушаващо е да не се обърне внимание на такива заявления, които нямат връзка с историята, но това е грешка по три причини. Първо, защото твърде много руснаци ще му повярват. Второ, защото голяма част от хората по света ще бъдат склонни да го пропагандират, включително тези на Запад като Доналд Тръмп, които виждат в Путин съюзник в борбата си срещу либерализма. И накрая, защото заплахата, която представлява Путинова Русия, е реална, но не поради някакви негови реални намерения да натисне ядреното копче или да нахлуе в Полша, а защото разбирането му за Родината е толкова експанзивно, че "защитата" на нейните интереси неизбежно трябва да срещне съпротива.
Така че нека разгледаме твърденията на Путин, в които, както често се случва, има достатъчно истина, за да замъгли мащаба на лъжата. Що се отнася до неонацистите, да, в Украйна има такива. И все пак Русия има драстично по-голямо ултрадясно представителство в парламента си, отколкото Украйна, която не прави нищо по-нацистко от това да се защитава от агресия, точно както Съветският съюз през 1941 г.
Що се отнася до усилията на Запада да отслаби и навреди на Русия, просто имайте предвид, че именно Москва нахлу в суверенна съседка без провокация, а след това обяви анексирането на около една четвърт от територията на тази съседка, въпреки че не само официално призна общата им граница в международни договори, но и я гарантира срещу нападение през 1994 г. Тук има само една колониална сила, която се опитва да подчини бивш поданик в нарушение на международното право, и това е Русия.
Що се отнася до Втората световна война, историята има значение именно защото съветските страдания са толкова големи. Последицата от убеждаването на руснаците, че този ужас е бил причинен с подкрепата на тогавашните западни съюзници, е, че днешните лъжи също стават по-лесно продаваеми. Реалността е, че Съветският съюз пропусна първите две години от Втората световна война, след като сключи пакт за ненападение с Германия и споразумение за подялба на Полша. След като Хитлер не спазва условията и нахлува, той вече е окупирал по-голямата част от континентална Европа. Но неокупираната Европа не подкрепи операция "Барбароса", а без американската военна и финансова помощ - която Путин в крайна сметка призна в речта си - не е ясно дали Москва би могла да надделее.
Това, което прави всичко това опасно, е, че идеята на Путин за Родината е много по-голяма от настоящите международно признати граници на Русия - атавизъм, който е широко споделян в Русия. Неговото разбиране за правилното място на Русия в света също е безкрайно голямо, отколкото предполагат сегашната ѝ икономика и брой на населението.
Изключително важно е да се разбере този начин на мислене, защото това, което наблюдаваме, е процес на имперска дезинтеграция, който започна с разпадането на Съветския съюз през 1991 г., но остава нерешен и все по-оспорван. Прагът за заплаха за "родината" не изисква нападение срещу Русия. Той може да бъде достигнат веднага щом някоя бивша територия на империята откаже да се подчини на волята на Москва, осуетявайки стремежа на Путин да върне Москва на полагащото ѝ се място на център на велика сила, равна на САЩ, Китай, Европа и Индия.
Засега Путин е изцяло зает с възстановяването на контрола си над Украйна, но има недовършени дела в Прибалтика, Кавказ и Молдова. Освен това трябва да възстанови влиянието си на Балканите и в Централна Европа, както и да отслаби други сили, докато укрепва своята. Колкото повече успехи има, толкова повече от тези недовършени дела ще поеме.
За така наречените реалисти това е нещо, което Западът трябва да приеме. Но това е откровено лекомислено, тъй като не се признава, че бившите поданици на Русия също имат действие и не са просто проксита на Запада в играта на свръхсилите. Целите на Путин са рецепта за регионална нестабилност. В края на краищата украинците отблъснаха руските въоръжени сили обратно от Киев през първите седмици на войната, когато нямаха никаква помощ от Запада, освен няколко противотанкови ракети, чиято роля бе силно преувеличена по онова време. Грузинците отново излязоха по улиците на Тбилиси, за да протестират срещу това, че правителството им отстъпва пред руското влияние.
За Путин това е съдба, дълг, който той има към своите предшественици в Кремъл. Европейските лидери едва сега започват да осъзнават какво означава тази визия, докато в САЩ политиката на Русия е възприемана като твърде преплетена с вътрешната й политика, за да бъде целенасочена. Лидерите и в двата региона ще трябва да се съсредоточат върху изграждането на защитата, необходима за възпирането на Путин, както той се оказа при назначаването на Белоусов. Това ще струва скъпо, но далеч не толкова скъпо, колкото алтернативата.