През октомври шефът на Anglo American Plc заведе някои от най-големите акционери на компанията на вечеря. Под натиск да промени представянето на компанията, Дънкан Уанблад обеща, че в портфолиото няма „свещени крави“. Сега, когато той е изправен пред инвеститор активист, плюс опит за поглъщане, е време да изпълни обещанието си, като се откаже от бизнеса си с диаманти и промени планираното разширяване в производството на торове.
Уанблад, който стана главен изпълнителен директор преди две години, предприе някои от правилните стъпки: миналата година той стартира преглед на активите в цялата компания, обикновено прелюдия към продажби и анулиране на проекти. За момент изглеждаше, че ще изпълни обещанието си. И все пак акционерите остават в неведение за конкретните му планове.
Anglo American, създадена през 1917 г. от минния магнат Ърнест Опенхаймер, винаги е била несъвпадение на активи, залепени заедно под вековна марка. Трябва да се признае, че компанията днес е много по-проста от огромната фирма от 80-те години на миналия век. Тогава, единици за въглища, мед и платина, съжителстваха с дъщерни дружества, участващи в консервиране на ананаси, варене на бира и хотели. Днес листнатата в Лондон компания се занимава изцяло с минно дело, с пет големи бизнеса - мед, желязна руда, въглища за производство на стомана, платина и диаманти - както и потенциална област за разширяване: торове.
Все пак тя остава по-сложна от основните си конкуренти, включително лидера в индустрията BHP Group Ltd, който по-рано този месец обяви опит за поглъщане за £31 милиарда. Anglo American бързо - и с право - отхвърли офертата, заявявайки, че тя подценява компанията. Оттогава BHP направи втори опит, увеличавайки офертата си с 15% - само бързо да бъде отхвърлена за втори път. Засега миньорът е прав, като казва „не“, но ръководителите все още не са предложили на акционерите убедителна визия за това как независима Anglo American би се справила по-добре от сделката, предложена от BHP. През последното десетилетие или повече Anglo American търгува с отстъпка спрямо своите конкуренция, така че да се продължава по старому не е опция.
Уанблад чакаше да види най-новата оферта от BHP. Подходът има смисъл - ако той е готов да опрости компанията и да намали значително разходите. Това е голямо "ако". Сега Anglo American обеща официална актуализация на инвеститорите на 14 май, преди отварянето на пазара в Лондон.
Най-очевидният — и най-лесният — ход е да се продаде De Beers, емблематичният миньор на диаманти, в който Anglo American притежава 85% дял. Сделката ще бъде в устата на всеки, но няма да донесе много пари. Миналата година De Beers представлява само 1% от печалбите на Anglo American преди лихви, данъци и амортизация (Ebitda) от около 10 милиарда долара. De Beers може да изглежда като една от свещените крави на компанията - и затова може да е изкушаващо да мислим, че продажбата би била смела и би разрешила проблемите на Anglo American. Нито едно от двете не е вярно.
Истинската свещена крава е мината Woodsmith, проект на стойност 9 милиарда долара в Северна Англия за добив на полихалит - минерал, който съдържа калий, сяра, магнезий и други хранителни вещества, които го правят добър тор. Това е гигантски проект, включващ 37-километров тунел за транспортиране на полихалит от мината до пристанище.
Изграждането на Woodsmith - любим проект на бившия главен изпълнителен директор Марк Кутифани - е една от причините Anglo American да харчи толкова много пари за компания от своя размер. Фирмата целѝ капиталови разходи от около 5,7 милиарда долара през следващите две години. Ако нищо не се промени, разходите на Anglo American за петгодишния период до 2025 г. ще надхвърлят 29 милиарда долара, наравно с периода 2010-2014 г., когато бюджетът на капиталовите разходи също експлодира.
Това, от което Уанблад се нуждае, за да спре изтичането на пари в Woodsmith, е партньор, който да поеме финансовите разходи на мината, която се движи с 1 милиард долара годишно, и да предостави на акционерите видимост за нейната търговска ефективност. Anglo American знае как да копае минерали, но има малък или никакъв опит как да създаде пазар за полихалит, руда, която фермерите днес не използват като тор в голям мащаб.
Ако Anglo American не успее да намери партньор, готов да участва в проекта, трябва да намали загубите си и да спре да строи мината засега. Колкото и болезнено да звучи, все пак би било по-добре да замразите обекта, като вземете непарично отписване, отколкото да продължите да наливате добри пари след лоши, потенциално циментирайки мрачна възвръщаемост за десетилетия напред.
В идеалния случай Anglo American би предпочела да потърси партньор, когато вече има какво повече да покаже в своята мина за торове – и следователно да извлече по-висока стойност. Първото производство не се очаква до 2027 г. и в много по-малък обем от първоначално обсъдения. Но компанията вече няма лукса на времето. Казусът Woodsmith трябва да бъде решен сега, а не няколко години по-късно, когато проектът е по-напреднал.
Дори Уанблад да реши проблема с тора, Anglo American ще остане сравнително сложна операция. Нейното платинено звено в Южна Африка, от което контролира 78%, изпитва затруднения. И все пак паричният поток оттам е необходим, за да инвестира в други области, включително мед. Желязната руда и въглищата за производство на стомана са много печеливши и си заслужава да бъдат задържани.
Решавайки проблемите Woodsmith и De Beers, Уанблад ще постави Anglo American на по-твърда основа. Проблемите няма да свършат, но поне миньорът може да покаже на своите инвеститори отличително бъдеще, независимо от BHP. Ако последният все пак иска да направи опит за поглъщане, ще трябва да плати много по-висока цена.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.