Художникът Укийо-е Хокусай е прочут със своите тридесет и шест гледки към планината Фуджи - гравюри на дърво, които са дълбоко символични за Япония. Но един от известните изгледи към планината, този път от съвременната епоха, току-що беше блокиран.
В търсене на перфектния кадър
Местните власти във Фуджикавагучико, курортно градче в сянката на планината, издигнаха тази седмица бариера, която препречва гледката към връх Фуджи, който под правилен ъгъл изглеждаше като плаващ над магазин за хранителни стоки - може би най-добрата илюстрация на традиционна и модерна Япония.
Макар че гледката бе ценна за Инстаграм последователите, напливът от туристи никак не се нрави на жителите, които се оплакват, че посетителите изхвърлят боклуци, блокират достъпа до услугите, използвани от местните жители, а и изскачат много опасно на улицата в търсене на перфектния кадър. Крайният резултат: Сега никой не може да се наслади на гледката. Това е решение на проблема, което би изпълнило с гордост мистър Барнс от "Семейство Симпсън".
Омотенаши, но наобратно
Правителството от години популяризира страната сред чуждестранните посетители с огромен успех: Според туристическата агенция JTB Corp. тази година се очаква пристигащите да надминат рекорда от преди Covid през 2019 г. И все пак, от все по-недостъпните хотели до задръстените с куфари улици, които стават почти непроходими, накъдето и да погледнете, негативите за обикновените жители се увеличават.
Това недоволство беше изразено от един язвителен собственик на ресторант, който миналия месец се включи в социалните мрежи, за да изрази нарастващото си разочарование от това, че трябва да се справя с туристите, които търсят английски менюта и обслужване на родния си език. Времето и трудностите, свързани с работата с тях, не си струват - за туристите, които така или иначе не харчат много, обяснява собственикът.
Оплакванията разделиха мненията, като едни им съчувстваха, а други защитаваха прехваленото гостоприемство омотенаши - дума, която е такъв синоним на японското посрещане, че току-що влезе в Оксфордския речник на английския език ("добро гостоприемство, характеризиращо се с грижовност, внимание към детайлите и предвиждане на нуждите на госта", ако се чудите).
Но както и във Фуджикавагучико, тази любезност може би достига своите граници. Разочарованите власти и собствениците на малки предприятия се обръщат към нови решения, за да запазят начина си на живот. В Киото, където свръхтуризмът е най-силно изразен, туристите са изгонени от задните улици на квартала на гейшите Гион (макар да не е ясно как ще се прилага това), а градът със закъснение добавя специални автобуси за пътници на фона на оплакванията, че възрастните жители нямат достъп до обществения транспорт. В Хирошима един от ресторантите, предлагащи местната храна окономияки (по случайност още една дума, току-що добавена в речника), обяви, че в петък вечер гостите са забранени, като ограничи достъпа до ресторанта до жители на префектурата и редовни посетители.
Чужденците харчат малко, а живеят като крале
Част от проблема се състои в това, че болката от работата с туристите е лесно забележима, но ползите - независимо дали става въпрос за увеличени данъчни приходи или процъфтяващ бизнес - често са по-малко видими. Тъй като около 40 % от посетителите идват в Япония за първи път, а социалните медии тласкат хората към едни и същи места, някои дестинации са безлюдни, а други са с изчерпан капацитет. Особено при положение, че йената се търгува на нива от около 160 за щатски долар, чужденците могат да живеят като крале, без да харчат толкова много. Това засилва разочарованието в страна, в която реалните заплати са в застой от десетилетия, а сега намаляват.
А много от емблематичните преживявания в страната - от магазина на връх Фуджи до заснемането на видеоклипове в кръстовището Scramble в Шибуя - просто не струват никакви пари.
Туристите като напаст
Япония далеч не е единствената страна, която се бори с този проблем. Барселона премахна автобусен маршрут от приложенията за карти поради пренаселеност. Венеция току-що въведе входна такса от 5 евро (5,35 долара) в пиковите часове. Активисти в Майорка дори започнаха да поставят фалшиви табели на английски език с надеждата да изплашат почиващите, като ги предупреждават за несъществуващи опасности.
Но нещата се различават по отношение на темпа на промяна. Държави като Италия и Испания имаха десетилетия, за да свикнат с туристическия наплив, а Япония се превърна в една от най-желаните дестинации в света практически за една нощ. Броят на посетителите в тези европейски страни е нараснал с около 20 % между 2014 и 2019 г.; в Япония тази цифра се е увеличила повече от два пъти (разбира се, първите две страни получават три-четири пъти по-голям абсолютен брой). Местните жители тъкмо бяха започнали да свикват с пристигащите, когато настъпи непредвиденото междуцарствие на Covid, което намали посетителите практически до нула. Внезапното им завръщане само засили недоволството на жителите.
Сега недостатъците продължават да се трупат. Цените на хотелите се покачват с 20% спрямо миналата година, поради което някои бизнес пътници изпитват затруднения при намирането на жилище. Хотелите сравнително лесно повишават цените, за да се справят с нарастващия недостиг на работна ръка в сектора на услугите. Други отрасли, които не се влияят от туристическото търсене, нямат такъв късмет.
Свръхтуризмът може да унищожи омотенаши
Страната трябва да се справи с тези проблеми, преди свръхтуризмът да унищожи омотенаши. Слабата йена може и да е попътен вятър сега, но над 30 млн. души все пак посетиха Япония през 2019 г., дори когато валутата беше близо до 100 за долар. Има няколко възможни бързи решения. Страната начислява нищожната такса за напускане от 1000 йени (6,50 долара): Това трябва да се увеличи четирикратно или повече. Подобно е положението и с данъка за настаняване, който се събира в някои райони, включително в Токио, и е само 100-200 йени на нощ.
Услугите, които се ползват само от чужденци, трябва да се оскъпяват много повече, като например 70-процентното увеличение, наложено миналата година на Japan Rail Pass - продукт само за туристи, който дава право на неограничено пътуване по основната линия Шинкансен. А безмитната система, която освобождава от 10% данък върху потреблението при покупки над 5000 йени, отдавна е изчерпала своята полезност, като милиарди йени са загубени от прекупвачи. Системата трябва да бъде премахната или минималният разход да бъде значително увеличен.
Но в крайна сметка това са краткосрочни решения, които улесняват понасянето на болката. Япония се нуждае от по-добри решения, отколкото просто да се блокира всичко.