Във Франция се работи по-малко и се печели повече, но докога?

Миналата година Първи май беше голям празник във Франция: Почти 1 милион протестиращи излязоха по улиците заради непопулярния стремеж на президента Еманюел Макрон да накара хората да работят по-дълго и да се пенсионират по-късно. Тази година обаче на протеста излязоха само около 120 000 души, което е равносилно на просто свиване на рамене.

Възможно ли е това да е знак, че французите са се присъединили към "революцията" на Макрон, която е насочена към заетостта? Не разчитайте на това.

По-скоро този рядък изблик на социален мир в страна, известна с това, че реже главите на своите лидери, говори за епичната преговорна сила на работниците през 2024 г. Предстоящите олимпийски игри предизвикаха 100-метров спринт за златни медали в секторите, които са от решаващо значение за безпроблемното им провеждане. Стачките във влаковете и самолетите бяха предотвратени в замяна на по-високи заплати, повече свободно време и - в случая на държавната железопътна компания SNCF - предложение за смекчаване на по-късното пенсиониране с 15 месеца почивка в замяна на дял от 75 % от заплатата.

Отново на работа. Безработицата спадна до исторически ниски нива при Макрон, но продължава да расте

Това далеч не е тържество на труда, а по-скоро звучи като "да работиш по-малко, за да печелиш повече", както се изрази един от контрольорите на въздушния трафик пред вестник Les Echos, като заигравка с лозунга на един от предшествениците на Макрон, Никола Саркози. Ето защо министърът на финансите Бруно Льо Мер е извикал шефа на SNCF Жан-Пиер Фаранду, за да обясни тази "провокация". Макар че тези споразумения за заплатите - оценявани на десетки милиони евро - са само капка в морето (или goutte d'eau, както се казва) за френския дефицит, те не изглеждат много добре, когато правителството се опитва да спести до 20 млрд. евро (21,4 млрд. долара) отчасти като накара повече хора да работят.

Фаранду би могъл да възрази на разгневените политици, че такава е цената на реиндустриализацията на Франция, като ръководителите на компаниите нагоре-надолу трябва да се държат по-скоро като щедра Голяма майка, отколкото като властен Голям брат. Признаците на ендемичен недостиг на работна ръка и умения, които надхвърлят Олимпийските игри, принуждават компаниите да увеличават бонусите в момент на исторически ниска безработица. 

Производителят на гуми Cie Generale des Etablissements Michelin SCA наскоро представи нови заплати за персонала, които ще бъдат двойно по-високи от минималната работна заплата в Париж - около 21 000 евро годишно. 

Но в страната, в която сервитьорите и учителите все по-често са изтласквани от града, в който работят, а елитните висшисти гледат със завист как американските им колеги увеличават заплатите си четири пъти, все още се наблюдава устойчива антимеритократична тенденция. Предпочитанието за повече време пред повече пари е заложено в страната на 35-часовата работна седмица, но демографският спад и изоставането в производителността изчерпват модела.

Пик на привлекателността? Проучване на чуждестранните инвестиции показва спад на обявените проекти във Франция

Франция е на четвърто място в ОИСР по размер на данъчната ставка за работниците като дял от общите разходи за труд: шеф, който иска да възнагради френски работник на минимална работна заплата с увеличение от 100 евро на месец, ще трябва да плати 485 евро, според Жилбер Кет от NEOMA Business School. Мит е, че французите са доволни от това положение на нещата, но нивото на доходите всъщност оказва по-голямо влияние върху удовлетвореността от живота в сравнение с други европейски страни, според центъра за икономически изследвания Cepremap. Ако пенсионната реформа предизвика толкова много ярост миналата година, то е защото пенсионерите просто изглежда са по-добре от всички останали.

Рискът сега е, че икономическият растеж и търсенето на работна ръка отслабват точно в момента, в който Макрон се опитва да отприщи нова вълна от реформи, за да накара повече хора да работят. Макар че Франция е по-привлекателна за чуждестранните инвеститори, отколкото беше преди, изпълнителните директори отново се оплакват от стойността на труда в сравнение със съседните страни. И докато транспортните профсъюзи изглеждат във възторг от тези златни сделки, тези извън техния обсег са разбираемо по-малко впечатлени. С нарастването на крайната десница в социологическите проучвания, тазгодишният момент на трудово спокойствие може да се окаже затишие преди бурята.

Още по темата

Корпоративният свят държи в ръцете си решението за кървавите минерали от Африка

Макрон: Монетарната политика трябва да гледа отвъд инфлацията

Франция настоява ЕС да въведе режим за санкции срещу руската дезинформация