От години в кампусите на американските колежи се води спор за това как да се балансира между правото на свобода на словото и необходимостта да се осигури пространство, в което студентите да се чувстват в безопасност. Последното напрежение е свързано с войната между Израел и "Хамас".
В поне 100 кампуса в страната се проведоха пропалестински демонстрации срещу отговора на Израел на изненадващата атака на "Хамас" на 7 октомври, при която загинаха 1200 души в Израел. На някои от протестите се появиха антисемитски скандирания и плакати, а студенти съобщиха за множество антисемитски прояви. В някои колежи бе изпратена полиция, за да прекрати протестите и да извърши арести. Реакциите на студентските градове предизвикаха вниманието на Конгреса, а по-рано доведоха до оставката на президентите на два елитни университета.
Пропалестински лагери в поне 100 колежи в САЩ. Шест колежи в Ню Йорк организираха лагери. Над 500 протестиращи бяха арестувани
1. Какво искат протестиращите? Активистите за социална справедливост, много от които казват, че гледат на палестинците като на потиснат народ, а на израелците - като на потисници, изразиха подкрепа за прекратяването на огъня в Газа, която преди войната бе управлявана от "Хамас". Осъждайки израелската военна кампания, която според управляваното от "Хамас" министерство на здравеопазването е довела до смъртта на повече от 34 000 души в ивицата Газа, те призоваха и другите колежи към демонстрация. На някои от митингите бе провъзгласен лозунгът "от реката до морето". Фразата се отнася до стремежите за палестинска родина, която да обхваща цялата Свещена земя – днешния Израел, Западния бряг и Газа, простираща се от река Йордан до Средиземно море. Официално това е целта на "Хамас", която се стреми към унищожаване на Израел и е считана за терористична групировка от САЩ и Европейския съюз.
2. Какъв е ефектът върху еврейските студенти? Заплашителните и антисемитски проявления на някои от протестите подхранват чувството на страх и изолация сред еврейските студенти. Един от лидерите на протестите в Колумбийския университет, Химани Джеймс, се снима, правейки подстрекателски коментари - включително "сионистите не заслужават да живеят" - по време на дисциплинарно изслушване в университета. Той бе отстранен, след като възгласите му се разпространиха в социалните медии. Проучване, публикувано през ноември от Лигата против борба с поругаването и Hillel International, установи, че 73 % от еврейските студенти и 44 % от нееврейските студенти са били свидетели на антисемитизъм от началото на учебната година.
3. Как администраторите на колежите реагираха на протестите? Реакциите им са различни. Колумбийският университет в Ню Йорк е сред тези, които са повикали полиция, за да разчисти и арестува демонстрантите. На 30 април протестиращите влязоха в сградата на университета и се барикадираха вътре. Президентът на Колумбийския университет Минуш Шафик поиска полицейско присъствие в кампуса поне до 17 май, два дни след планираното дипломиране. Обяснявайки решението на Йейл да вкара полиция, президентът Питър Саловей се позовава на "полицейски доклади, в които се посочват опасни действия и заплашителни изрази, използвани срещу лица на местата на протеста или в близост до тях". В университета "Браун" администрацията и протестиращите сключиха споразумение, в което последните се съгласиха да махнат лагера си в замяна на обещание, че ще могат да представят предложението си за дивестиции на ръководния орган на университета. Администрацията също така се съгласи, че студентите, участващи в лагера, няма да бъдат изключвани или отстранявани.
4. Има ли реална възможност за дивестиция? Протестиращите призовават университетите да продадат всички свои инвестиции в компании, които имат бизнес или инвестиции в Израел или които продават оръжия на Израел. Въпреки това не е напълно ясно какви инвестиции притежават дарителските фондове, които биха отговорили на тези искания, тъй като университетите не разкриват по-голямата част от своите авоари. (Една публична декларация, наречена 13F, показва само малка част от активите на портфейла и то само за предходното тримесечие). Във всеки случай дивестицията е дългосрочно искане. В продължение на десетилетия университетските администратори и законодатели отхвърлят движението "Бойкот, дивестиции, санкции срещу Израел" (BDS), като го смятат за антисемитско, тъй като поставя под въпрос легитимността на еврейската държава и изтъква политиките на друга държава. Концепцията на БДС не само се противопоставя яростно на много дарители и възпитаници, но и е възпрепятствана от закони в повече от половината американски щати, включително Ню Йорк и Калифорния.Дори ако университетите са склонни да се „разделят с Израел“, ще има практически предизвикателства. Поддръжниците на BDS кампания се вдъхновяват от стремежа за изолиране на Южна Африка от времето на ерата на апартейда - включително от действията на университетите. Но днес университетските фондове обикновено не притежават големи концентрации от единични акции, както бе по времето, когато активистите се насочваха към компании, работещи в Южна Африка. Те използват борсово търгувани фондове, индексни или взаимни фондове, които обединяват стотици акции и облигации. Разчитат и на външни мениджъри, включително на фирми за частен капитал, които могат да блокират парите на образователното учреждение за няколко години без възможност за изтегляне, и на хедж фондове, чиито мениджъри могат бързо да влизат и излизат от ценни книжа, без да разкриват сделките си пред инвеститорите.
5. Каква е ролята на Конгреса? Комисията по образованието и работната сила към Камарата на представителите призова президентите на университетите да отговорят на въпроси относно антисемитизма в университетските кампуси. Президентът на Пенсилванския университет Лиз Магил се оттегли дни след като се яви пред комисията през декември. Тя и нейните колеги от Харвард и Масачузетския технологичен институт бяха критикувани за това, че са дали уклончиви отговори на въпросите на законодателите относно антисемитизма в университетските кампуси. Президентът на Харвард Клаудин Гей, която също бе обвинена в плагиатство в своите изследвания, се оттегли през януари. Шафик от Колумбийския университет даде показания пред комисията през април, а ден по-късно нареди на полицията да разпъне палатки и да организира пропалестински протест в кампуса. Президентите на Йейл, Мичиганския университет и Калифорнийския университет в Лос Анджелис бяха помолени да дадат показания на 23 май.