Провеждат се много дебати за това какво е бъдещето на Европа и съседните ѝ страни, ако руската инвазия в Украйна успее. Вече знаем поне част от отговора, защото това се случва в Грузия.
Това е малката кавказка държава, в която президентът Владимир Путин за първи път даде да се разбере, че е готов да използва сила, за да наложи отново руска сфера на контрол и влияние. Как започна тази война остава спорно и аз ще се спра на този въпрос по-късно. Това, което се случи след това, не бива да бъде спорно.
В понеделник вечерта Бидзина Иванишвили, грузински бизнесмен, направил милиардите си в Русия, произнесе реч, в която обвини "световната партия на войната", че се опитва да блокира нацията му да отстоява свободата и суверенитета си.
Това е същата глобална партия на войната, която е използвала неправителствени организации на гражданското общество, за да разпали Революцията на розите в Грузия през 2003 г., според Иванишвили, който сега управлява родната си страна от неизбираема позиция като председател на управляващата партия "Грузинска мечта". Въстанието довежда на власт онова, което той описва като марионетно правителство, което потапя страната в престъпност и репресии, а след това принуждава Грузия да влезе във война с Русия през 2008 г. По-късно тази зле дефинирана глобална конспирация принуди Украйна да влезе във войни с Москва през 2014 г. и 2022 г.
Сега, каза Иванишвили в речта си, същите хора се опитват да свалят правителството му и да наложат чужди ценности като правата на ЛГБТ+, защото той отказва да открие втори фронт срещу Русия. Според Иванишвили сега трябва да се работи с неправителствените организации, а членовете на бившето правителство на президента Михаил Саакашвили - които вече са в затвора по изфабрикувани според адвокатите му обвинения - трябва да бъдат преследвани за неуточнени престъпления.
Това беше, както се изрази във вторник Томас де Ваал, изследовател на Кавказкия регион, "изключително опасна реч, която ще смрази до мозъка на костите всеки, който се интересува от Грузия".
Това се равняваше и на публична декларация от страна на Иванишвили, че е застанал на страната на Москва в конфронтацията ѝ със Запада, използвайки същия параноичен, откачен език и облъчване с лъжи, които руските лидери изричат ежедневно. "Напълно ясно е, че Бидзина Иванишвили и "Грузинска мечта" смениха външнополитическия курс от Запада към Русия", пишат група от 67 настоящи и бивши грузински дипломати в съвместно писмо в отговор на речта.
Вече два пъти Иванишвили убеждава правителството да предложи закон за чуждестранните агенти, който е много сходен с този, който Русия използва, за да потиска всяка нестопанска организация, която получава субсидии отвън и не се подчинява на линията на Кремъл. Такива закони, насочени към потискане на гражданското общество, са входната врата на бъдещите автократи, които се стремят да премахнат всички институции, които биха могли да представляват риск за задържането им на власт.
"Грузинска мечта" доминира в парламента, но се отказа от опита през март миналата година, след като законопроектът предизвика масови улични протести. Неслучайно по това време Русия се намираше в задънена улица в Украйна, възстановяваше се от две големи поражения на бойното поле и изглеждаше натясно дори като регионална суперсила.
Сега правителството в Тбилиси се опитва да направи нов опит, предизвиквайки масови протести, както и официални критики от страна на западните съюзници на Грузия. Европейският съюз заяви, че законът би бил несъвместим с членството, което според проучванията на общественото мнение се желае от около 80% от грузинците. Двупартийна група американски сенатори изрази разочарованието си в писмо, в което предупреди, че промяната в политиката може да принуди САЩ да наложат санкции.
И така, какво всъщност се случи в Грузия? Саакашвили, юрист с американско образование, наистина е работил в неправителствена организация и през 2003 г. доведе на власт Революцията на розите. По онова време страната беше провалена държава, голяма част от която се контролираше от престъпни банди и в която имаше три анклава, откъснати от проруски сепаратисти; Иванишвили, наскоро завърнал се от Русия, не даде признаци, че се противопоставя на въстанието и дори финансира някои от реформите на Саакашвили. Младият нов лидер, при всичките си недостатъци, бързо възстанови една загубена територия, намали радикално корупцията, събра данъците и остави след себе си функционираща, инвестиционна държава.
Едва през 2008 г. двамата мъже се превърнаха във врагове. Организацията на Северноатлантическия договор току-що беше казала "не" на плановете за членство на Грузия и Украйна, но предложи дългосрочно обещание, което навлизаше в това, което Путин смяташе за свой заден двор. Руските военни започнаха да подготвят складове за гориво и железопътна инфраструктура в Абхазия и Южна Осетия - двата останали грузински анклава. Когато през август тя започна да вкарва необозначени танкове и войници в Южна Осетия, Саакашвили се опита да нанесе катастрофален превантивен удар.
Саакашвили стана първият грузински лидер, който се оттегли и позволи мирно предаване на властта, когато загуби изборите през 2012 г. За известно време изглеждаше, че Иванишвили и "Грузинска мечта" могат да предложат не толкова бурен път към интеграцията в ЕС и НАТО, която по-голямата част от населението на страната желаеше, както и повече защита на върховенството на закона.
Но вместо това страната се срива в класациите за корупция и свобода. Опоненти на правителството са бити или застрелвани. И този път, когато Иванишвили настояваше за репресивния закон за НПО, Русия премина в настъпление в Украйна, завземайки територии, докато в Киев свършваха боеприпасите за фронта. Вместо да отстъпи отново пред широко разпространените демонстрации, сега Иванишвили излезе от сянката, за да обяви закона за чуждестранните агенти за свой, а Запада - за свой враг.
По този начин силният грузински лидер се противопоставя на желанията на по-голямата част от населението, като същевременно прикрива този факт с призиви към консервативните грузинци относно правата на хомосексуалистите. Той несъмнено ще се радва и на подкрепата на Москва, която държи войски в Абхазия, както и в Южна Осетия, на около два часа път с танк от столицата. Резултатът е, че нямам представа как ще се развие ситуацията, но въздействието на военния успех на Путин в Украйна вече е ясно; той превръща мечтите на населението на съседните на Русия страни в кошмари.