Според документ, публикуван от китайски държавен мозъчен тръст, Китай трябва да продължи да намалява ценните си книжа, отчасти за да намали потенциалното влияние на Вашингтон върху азиатския си съперник.
Огромните американски активи, които китайските власти държат, „все повече се превръщат в заложници - пречат ни да опазим националния си суверенитет“, пише Ди Дуншън, заместник-декан на Факултета за международни изследвания към университета Ренмин, в материал, публикуван от списание на Китайските институти за съвременни международни отношения. Ди се позовава и на акцента на президента Си Дзинпин върху запазването на „териториалната цялост в условията на невиждани от 100 години насам промени“ на глобалния фон.
Ди посочи замразяването на руските активи от страна на САЩ след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г. като част от дълъг модел на американски действия, които поставят препятствия пред чуждестранните инвеститори. Той приведе пример за американското конфискуване на германски имоти по време на Първата световна война, както и използването на японски активи по време на Втората световна война заедно с мащабното лишаване от свобода на американци от японски произход като доказателство, че „ангажиментът на САЩ да уважава правата на собственост и защитава правата на човека е само мит“.
Макар че днес доходността на американските ценни книжа е значително по-висока от тази на китайските им аналози, Ди също така твърди, че „доходността на американските държавни облигации е понижена от дълго време“ и че възвръщаемостта, която получава Китай, е по-малка от тази, която получават американските инвеститори в Китай. От няколко години се наблюдава тенденция към намаляване на китайските ценни книжа, като през октомври миналата година те достигнаха най-ниското си ниво от 2009 г. насам. Той остава вторият по големина чуждестранен собственик на ценни книжа след Япония.
Силата на юана Много развиващи се пазари увеличиха притежаваните от тях ценни книжа като предпазна мярка в случай на глобални финансови сътресения. В продължение на години Китай също изкупуваше тези ценни книжа, тъй като купуваше долари, за да поддържа обменния си курс - тактика, която според критиците имаше за цел да защити конкурентоспособността на китайския износ.
Ди твърди, че благодарение на структурните икономически реформи в страната Китай вече не се нуждае от огромни валутни резерви. „Повишената волатилност на валутния курс или умереното надценяване на юана няма да окажат съществено влияние върху китайския износ“, пише Ди. Китайското производство от нисък клас е заменено от продукти от среден и висок клас, като електромобили, батерии, дронове и нови енергийни продукти, които са по-малко чувствителни към нивата на обменния курс, каза той. Ди също така смята, че големите доларови резерви са ненужни в случай на възходящ натиск от страна на американската валута спрямо китайския юан. „Силната експортна конкурентоспособност на Китай означава, че скоро обменният курс автоматично ще се повиши“, пише той.
Коментарите на Ди получиха световно внимание през 2020 г., когато Fox News цитира негова реч, в която се твърди, че Китай оказва влияние върху избрания тогава президент Джо Байдън. По-късно речта му бе премахната от китайските социални медийни платформи.