"Ситуацията в Унгария е плашеща", казва Хаусман, който е и главен изпълнителен директор на Klett Group, германска образователна компания с бизнес в Унгария. "Налице е модел на сплашване на чуждестранните инвеститори."
Германските компании отдавна третират Унгария като свой заден двор. Производителите на автомобили Mercedes Benz AG, BMW AG и Audi на Volkswagen AG продължават да разширяват своя отпечатък, стимулирайки износа на страната, а производителят на оръжия Rheinmetall AG изгражда няколко нови завода.
Въпреки това все повече хора не са толкова очаровани от правителството на министър-председателя Виктор Орбан. Според ръководители компаниите в областта на търговията на дребно, финансовите услуги, медийната индустрия, телекомуникациите и летищен оператор се оказват под прицела на националистическия му стремеж да върне активите в унгарски ръце, особено на хора, близки до неговото ръководство.
Наказателни данъци, бързо променяща се законодателна среда и регулаторен натиск, примесен с открити политически кампании, са част от начините за изтласкване на чуждестранните инвеститори от области на икономиката, според Филип Хаусман, заместник-председател на базираната в Берлин Германска източна бизнес асоциация, сред чиито членове са някои от най-големите инвеститори в Източна Европа.
Правителството на Орбан не крие стремежа си да стимулира местната собственост в икономиката като част от националистическата си програма "Да направим Унгария отново велика", въпреки че отхвърля обвиненията, че се отнася зле с инвеститорите. И все пак критиките застигат най-дългогодишния лидер на Европейския съюз в деликатен момент.
ЕС спира средства в размер на 20 млрд. евро заради опасения, свързани с върховенството на закона и подкупите, управляващата му партия губи подкрепа преди изборите за Европейски парламент и местни избори, а бюджетната криза усложнява и без това колебливото възстановяване от рецесията.
Откакто се върна на власт през 2010 г., Орбан засили контрола си върху всички аспекти на Унгария - от медиите до съдилищата - и разми границата между политиката и бизнеса. Приятел от детството на Орбан, бивш автомонтьор, се превърна от нищото в милиардер и най-богатия човек в Унгария след множество държавни поръчки. Зетят на Орбан сега е собственик на луксозни хотели.
Репутацията на Унгария сред инвеститорите е "отлична", се казва в изявление на Министерството на икономиката. То посочи доклад на Германско-унгарската индустриално-търговска камара, според който четири от всеки пет германски предприятия биха избрали отново Унгария за своите инвестиции. "Унгарското правителство се стреми към сътрудничество, основано на взаимно уважение и партньорство", заяви министерството.
Ръководителите на някои чуждестранни компании казват, че нарастващият апетит за активи е подтикнал правителството да определи по-голяма част от икономиката като "стратегическа", за да освободи място за местните жители.
Например летището в Будапеща. То е частично притежавано и експлоатирано от базираната в Германия AviAlliance GmbH - компания, която е подтикната да продава възловото летище за втори път след кампания за натиск от страна на правителството, в която то е критикувано за недостатъчни инвестиции - твърдение, което операторът отрича. Предишният опит за изкупуване - координиран от чест бизнес партньор на зетя на Орбан през 2021 г. - се провали поради свиване на бюджета.
Главният изпълнителен директор на австрийската компания, която е собственик на веригата магазини за хранителни стоки Spar в Унгария, Ханс Райш, обвини миналия месец властите, че използват специални данъци, за да принудят прехвърлянето на бизнеса ѝ на хора, близки до администрацията на Орбан. Правителството планира да заведе дело срещу Spar за клевета, заяви министърът на кабинета Гергели Гуляш пред репортери на 25 април.
Тази година Spar очаква да плати 98 млн. долара, след като специалният данък върху продажбите в Унгария беше увеличен на 4,5 % тази година от 2,7% през 2021 г., което тласна компанията към загуба. Оттогава насам фирмата е преразгледала корпоративната си структура, за да защити бизнеса си, докато австрийското правителство е поискало от изпълнителния орган на ЕС да се намеси.
Подготвяният закон, който ще даде на органа за защита на конкуренцията правомощия да разбива някои компании, създаде допълнително безпокойство. Оттогава регулаторът настоява за отлагане на приемането на законопроекта.
"Трудно е да се каже кои фирми ще бъдат обект на законодателството, кога и къде е червената линия за тях", каза Золтан Наги, който беше председател на унгарския орган за защита на конкуренцията от 1998 до 2010 г. "Това е опасно за инвестициите, защото е непредсказуемо. Как да изградите бизнес стратегия, за да се справите с такъв риск?"
След края на комунизма преди повече от 30 години Унгария традиционно подобрява имиджа си на магнит за чуждестранни инвестиции - и по-специално за германски инвестиции.
Стойността на германските инвестиции в Унгария възлиза на около 23,5 млрд. долара през 2019 г., което е повече от една четвърт от общия размер на чуждестранните инвестиции. Но тя е спаднала, откакто Орбан засили интервенциите на пазара и натовари компаниите с допълнителни налози, намалявайки с една трета за три години, според данни на централната банка до 2022 г.
Германските производители на автомобили продължават да са гръбнакът на инвестициите, стимулирани от щедрите държавни субсидии и данъчни облекчения при управлението на Орбан. Неотдавна BMW и Mercedes се обединиха с китайски производители на батерии, за да превърнат Унгария в отправна точка за прехода си към ерата на електронните превозни средства.
На други места обаче картината е съвсем различна. Критиците твърдят, че парите на данъкоплатците в крайна сметка водят до обогатяване на най-близките политически и бизнес съюзници на Орбан. През януари 2023 г. държавните кредитори отпускат заеми за над 1 млрд. долара на 4iG Nyrt., местна фирма, която Орбан подготвя за национален шампион в областта на телекомуникациите, за да закупи мажоритарен дял в унгарския бизнес на Vodafone Plc.
Междувременно недостигът на парични средства в правителството увеличава зависимостта му от данъци, насочени към определени отрасли. Една международна компания в строителния сектор сега плаща 69% от приходите си под формата на данъци, според изпълнителен директор, който отказа да бъде назован, тъй като се опасява, че компанията може да бъде изложена на допълнителни наказателни мерки.
За този отрасъл "най-важният принцип е, че чуждестранните компании и чуждестранните строителни материали са персона нон-грата", заяви министърът на строителството Янош Лазар пред репортери през ноември. "Те нямат място в Унгария."
Нарастващият натиск накара други компании да си партнират с правителството. През 2015 г. Erste Group Bank AG, най-големият кредитор в Източна Европа, се съгласи да продаде 15% дял в унгарското си подразделение на държавата.
Привидно това беше част от сделка в цялата индустрия за намаляване на банковия данък в Унгария, който по това време беше най-високият в ЕС. По-широката цел, според човек, участвал в преговорите по онова време, е била банката да се превърне в партньор, а не в мишена на администрацията на Орбан.
Друга австрийска компания - Vienna Insurance Group AG - беше принудена да отложи придобиването на унгарските подразделения на Aegon NV с повече от година поради регулаторни пречки. Тези пречки бяха отстранени, след като австрийският застраховател се съгласи да продаде миноритарен дял в унгарските си операции на държавен холдинг. По-късно стъпките, блокиращи сделката, бяха счетени за незаконни от Европейската комисия.
Унгария продаде дела си в Erste и по-голямата част от дела си във VIG обратно на компаниите, тъй като правителството се стреми да закупи летището в Будапеща - сделка, която според запознати е в процес на финализиране. Според сведенията прекратеният опит за поглъщане преди три години е оценил летището на повече от 4 млрд. евро.
"Не става въпрос само за национализация, а за предаване на компаниите в ръцете на политически добре обвързани хора", каза Хаусман, който преди две години прие Орбан в Берлин на среща с бизнес лидери. "Това не е германско-унгарски, а европейски въпрос."
* Припомняме: кронизъм - назначаването на приятели и сътрудници на властнически длъжности, без да се отчита съответно тяхната квалификация.