Ако се вярва на китайското правителство, страната не внася петрол от Иран. Никакъв. Нито един барел. Вместо това тя внася много малайзийски суров петрол. Толкова много, че според официалните данни на китайските митници по някакъв начин тя купува повече от два пъти повече малайзийски петрол, отколкото Малайзия действително произвежда.
Невъзможно? Разбира се. Реалността е, че Китай просто преименува всеки барел ирански суров петрол, който внася, на малайзийски - най-лесният и евтин начин да заобиколи санкциите на САЩ, според търговците на петрол. Това не е маловажно: "Малайзия" е четвъртият по големина чуждестранен доставчик на петрол за Китай през миналата година, след Саудитска Арабия, Русия и Ирак.
Американските законодатели, разочаровани от пасивността на Белия дом, се опитват да принудят президента Джо Байдън да действа. Миналата събота Камарата на представителите на САЩ прие Закона за спиране на укриването на ирански петрол, известен като SHIP. Сенатът одобри същия закон - тъй като той е свързан с дълго отлаганите пакети за помощ за Украйна и Израел, Белият дом заяви, че няма да наложи вето на закона.
Истината е, че САЩ не се нуждаят от нови санкции върху иранския петрол - те трябва да прилагат вече наложените. През последните няколко години или Белият дом си затваря очите за нарастващите китайски покупки на ирански петрол, като Байдън изглежда е по-загрижен за повишаването на цените на петрола, отколкото за увеличения добив на ирански петрол, или мрежата от китайски и ирански схеми е надхитрила американските служители.
Не съм сигурен кое би било по-лошо, но резултатът е един и същ: иранското производство на петрол миналия месец нарасна до шестгодишен връх от 3,3 милиона барела дневно, което е със 75% повече от най-ниската точка от 1,9 милиона барела по време на кампанията за "максимален натиск", приложена от президента Тръмп в края на 2020 г.
На сегашните цени, дори след отстъпките, които Иран е длъжен да предложи, тези допълнителни барели се продават за повече от 100 млн. долара на ден - или около 3 млрд. долара на месец. Неочакваният приход не би могъл да пристигне в по-подходящ момент за Техеран, който отчаяно се нуждае от парични средства след месеци на улични протести през 2022 и 2023 г., както и за подкрепа на своите съюзници в Сирия, Ирак, Йемен, Ливан и палестинските територии.
Колкото сегашната система има пропуски, толкова и новото законодателство има много такива. Първо, то няма да започне да се прилага в продължение на 180 дни, след като Байдън го подпише като закон. Ако то влезе в сила до началото на следващия месец, първите санкции ще могат да се приложат най-рано седмица преди президентските избори в САЩ. Второ, в него се предвиждат санкции за пристанищата и рафинериите, които "съзнателно" търгуват с ирански петрол. Но тя позволява на всеки да твърди, че е невинен, ако може да представи документи, според които барелите са с произход от друго място:
"Не се счита, че чуждестранно лице е знаело, че петролът или петролните продукти са с произход от Иран, ако това лице е разчитало на сертификат за произход или друга документация, потвърждаваща, че произходът на петрола или петролните продукти е от Иран, освен ако това лице е знаело или е имало основание да знае, че тази документация е фалшифицирана..."
Както посочва Тим Шнайдер, независим петролен анализатор, иранците са овладели почти до съвършенство прехвърлянето от кораб на кораб, използвайки плавателни съдове под различен флаг, "което би могло да улесни страните да твърдят, че не са купували "съзнателно" ирански суров петрол".
Миналата година Иран беше вторият по големина източник на допълнително производство на петрол в света, отстъпвайки само на шистовата индустрия в САЩ. Досега през 2024 г. добивът на петрол продължава леко да се увеличава, като този месец се очаква нов пик, точно когато Израел и Иран се обстрелват с ракети. Новото законодателство на САЩ едва ли ще промени тази картина за иранския суров петрол. Но законът SHIP може да окаже влияние през 2025 г.
Законът ще изисква от правителството на САЩ да публикува некласифициран доклад в рамките на шест месеца, в който подробно се описва истинското естество на износа на ирански петрол, как Иран етикетира своя суров петрол и как го превозва незаконно. Докладът, който ще бъде изготвен от Администрацията за енергийна информация на САЩ, вероятно ще потвърди това, което всички в сектора вече знаят: добивът на Иран се увеличава и по-голямата част от неговия петрол се озовава в Китай.
Но едно е изследователски доклад на консултант от бранша или дори колонка с мнение на журналист; ако Администрацията за енергийна информация стигне до същото заключение, който и да се настани в Белия дом през 2025 г., ще трябва да реагира.
Законът също така ще изисква от Държавния департамент на САЩ да представи "стратегия за противодействие на ролята" на Китай в "заобикалянето" на американските санкции, с акцент върху броя на съдовете, които участват в контрабандата на петрол между Иран и Китай и всякаква намеса от Пекин, която да попречи на САЩ да приложат ембаргото.
Законодателството е стъпка в правилната посока, но идва прекалено късно и с твърде много условности, като така оставя прекалено много на преценката на Белия дом. До изборите през ноември иранците все още имат време да изнасят колкото петрол поискат. Какво ще стане след това.... Предстои да разберем.