САЩ изглежда са напът да отпуснат пакета от помощ от 61 милиарда долара за Украйна, който беше блокиран в Конгреса от октомври, обещавайки жизненоважно облекчение за защитниците на Киев. И така, какъв е планът?
Това може да е единственият въпрос, повдигнат от републиканските противници на финансирането, който заслужава внимание. Преди година отговорът беше ясен, макар и изключително амбициозен – Украйна трябва да си върне всички окупирани от Русия територии, нанасяйки пълно поражение на опита за нахлуване на руския президент Владимир Путин.
Но ако това някога е било възможно, сега не е. Миналото лято добре снабдената украинска контраофанзива се провали напълно, точно когато републиканците в Конгреса превърнаха войната в тема на пристрастната политика на САЩ. Техният стремеж към американски изолационизъм претърпя сериозен неуспех в събота, когато Камарата на представителите одобри общо 95 милиарда долара предимно военна помощ за съюзниците в Израел и Тайван, както и за Киев, като и трите са изправени пред заплахи от все по-силно колабориращите си членове на клуба на авторитарната власт, който се състои от Китай, Иран, Северна Корея и Русия.
Борбата за основите на бъдещата външна политика на САЩ далеч не е приключила. Междувременно паузата във военната помощ на САЩ за Украйна вече доведе до загуба на човешки животи, земя и военна инициатива, която трудно ще бъде възстановена. Това, което е необходимо сега, е нова, постижима и съгласувана стратегия за прекратяване на войната, с уреждане на конфликта като крайна цел. Дори днес предстоят опасни няколко седмици за войниците на Украйна, тъй като Русия се опитва да пробие напред, преди действително да пристигнат нови боеприпаси и други американски доставки.
Не говоря за търсене на мир в момент, когато Путин вярва, че печели и има за цел да се опита отново да превземе големите украински градове, включително Харков, Одеса и Запорожие. Не само, че президентът Володимир Зеленски ще бъде в слаба позиция при договаряне, но и Украйна с право ще се тревожи, че всяка подобна сделка ще бъде временна, като Путин ще поднови кампанията си веднага щом прецени, че моментът е подходящ.
Преговорите за уреждане трябва да започнат, когато Кремъл разбере, че няма какво повече да спечели от продължаване на битката и когато Украйна вече е установила способността за възпиране срещу всяко подновяване на военните действия. Дори такъв голям пакет от американска помощ не може сам да постигне тези предпоставки.
Това, което парите обаче могат да направят, е да купят на Украйна една година отсрочка, за да върне отбраната си на релси. Това е не на последно място, защото президентът Джо Байдън и неговата администрация трябва да искат да изразходват всички средства до януари 2025 г., защото ако Доналд Тръмп си върне Белия дом през ноември, няма гаранция, че ще позволи потокът на пари да продължи и след встъпването му в длъжност.
Това, което е направено през този гратисен период, ще определи дали украинците ще са в същата опасност, когато парите свършат следващата година, или вместо това ще са напът да постигнат траен край на войната. И под траен имам предвид такъв, който принуждава Путин да се откаже от целта си да възстанови контрола не само над Украйна, но и върху други части от бившата империя и сфери на влияние на Москва, които не го желаят.
Ключът ще бъде да се доставят отчаяно необходимите артилерийски снаряди на фронта възможно най-скоро, стабилизирайки украинските линии. След като това бъде направено, силите на Киев ще трябва да се съсредоточат върху отбраната, нанасяйки непропорционални загуби на руските войски и оборудване, като същевременно наемат жива сила, необходима за възстановяване и почивка на своите изтощени фронтови части.
Тази една година ще бъде от решаващо значение и за Европа, като ѝ даде време да възстанови производствените си линии и да гарантира, че войските и оборудването, необходими за подкрепа на грандиозните прокламации за прекратяване на зависимостта в сигурността от САЩ, действително съществуват. Преди всичко това означава увеличаване на производството и капацитета в области като противовъздушни прехващачи и артилерия, като Украйна е първият получател.
Това е, с няколко катастрофални изключения и за двете страни, война на изтощение, както пише Франц-Стефан Гади, военен анализатор от Лондонския международен институт за стратегически изследвания, който редовно посещава украинския фронт. Бойците на Киев се оказаха умели в намирането на начини да нанесат по-големи загуби на своите руски противници и трябва да им бъде позволено да продължат да се бият по начина, по който знаят.
Далеч от това да означава, че Украйна не може да спечели, липсата на голям опит за контраофанзива през 2024 г. трябва да бъде част от теорията на Киев за победата. Защото до следващата година, ако всичко върви добре, Киев може да е използвал времето за прегрупиране, попълване на своя личен състав, противовъздушна отбрана и далекобойна артилерия, като същевременно е въвел в употреба F-16 и друга техника от висок клас, от която ще се нуждае, за да създаде надеждно, дългосрочно възпиране срещу бъдеща атака. За Русия, междувременно, разходите за продължаване на инвазията ще станат все по-болезнени и трудно оправдаеми.
Ето защо съюзниците на Киев трябва да спомагат, а не да блокират атаките по линии за доставки и инфраструктура в Русия, включително петрол, защото поставянето на тези в опасност отново ще бъде от ключово значение за установяването на възпиране. Дотогава няма стимул за Русия да спре да унищожава критичната инфраструктура и градове на Украйна, в това, което все повече изглежда като наказателна кампания за принуждаване на капитулация.
Русия се опита непоследователно да продаде инвазията си едновременно като нещо по-малко от война, насочена към „освобождаване“ на рускоезичните в Украйна, и като екзистенциална защита срещу агресивния Запад. И двете са глупости. Тази война е резултат на избор и руския стремеж към завоевания. Този факт може да се превърне във възможност за Украйна и потенциална слабост за Кремъл, с правилната, устойчива стратегия.
Ако приемем, че пакетът от помощи на САЩ бъде одобрен, както се очаква тази седмица, това може да даде време на Зеленски да събере и обучи свежите войски, които са от съществено значение за всеки вид успех, както и на неговата и европейската оръжейна индустрия да увеличат производството на боеприпаси, ракети и дронове, които ще им трябват. Има път към победата, но целите трябва да са реалистични, всички трябва да играят определените им роли и не може да има повече забавяния или отлагане.
Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише мнения за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.