Времената, както пееше Боб Дилън, се променят. И във времето между появата на Covid-19 и ChatGPT започна една изцяло нова ера - невероятната ера на изкуствения интелект.
Дебатите се водят за това дали ще бъде постигнато "пълно усещане" - дали изкуственият интелект някога ще може да се чувства като човек. В рамките на едно проучване участниците са познали правилно само в 60 % от случаите дали говорят с човек или с робот в онлайн чат. Става все по-трудно не само да се отличи човека от машината, но и хората да се отделят от своите машини. Случва ли ви се, например, да не сте на една ръка разстояние от смартфона си? Дали сега автомобилът ви не се стартира с помощта на приложение? Книгите, покупките, документите, комуникациите - всичко това се извършва чрез интерфейса на нещо, а не на някого?
Тези от нас, които са родени преди 80-те години на миналия век, са израснали, работейки заедно с технологиите, които са "там", а не "винаги включени". Аз съм роден през 1964 г. и следователно съм млад бумер. Израснах не само с ръчната пишеща машина, но и с телефон с кабел, четириканален черно-бял телевизор, хартиен самолетен билет и шкаф за документи.
Милениалите, поколението Z и алфите - родените след 1981 г. - са това, което наричам поколение AMaZing (игра на думи около "аmazing", т.е. "удивителни" - бел. на преводача). Те са се сблъскали директно с технологичния напредък и са го използвали от самото начало: слушалки, смартфони, iPod-и, airpod-и и екрани с агенции в областта на технологиите и все още много малък контрол навън в света.
От 80-те години на миналия век насам поколението AMaZing в развиващите се страни е родено на фона на нарастваща несигурност, аутсорсинг, конкуренция за възходящи икономики, а сега и на генеративен изкуствен интелект. Обучени в социални медии и потапящи медии, те са все по-малко социално мобилни и затова за тях идеята за "кариерна стълбица" е, ами, доста старомодна. Covid свързва семействата помежду им по странен начин. Поколенията се виждаха много повече, отблизо.
Не е толкова изненадващо, че след Covid най-младата работеща кохорта, Поколението Z (Алфите ще достигнат трудоспособна възраст едва през 2026 г.), иска да работи по коренно различен начин от Бумърите и Поколението Х, двете доминиращи "старши" в работната сила в момента. Ние бяхме винаги "вътре" и винаги "на линия", защото наградите бяха налице. Но прегоряхме, пренебрегнахме себе си и малките ни деца забелязаха това. Както всички деца, те не искат да бъдат като родителите си. Това се отнася и за възрастните в работната сила.
В годините след внезапното твърдо спиране на пандемията за много представители на поколението Z - те все още бяха в колеж или не можеха да стигнат до колеж - загрижеността сред корпоративната класа се съсредоточи върху тях: Фирмите не искат да изгубят своя конвейер. Милениалите не просто са по-възрастни, те имат отговорности, които работодателите искат да имат: семейства и ипотеки. Но това, което стана ясно, е колко зле е разбрано това поколение.
Изгубих бройката на случаите, когато лидери и мениджъри, по-възрастни милениали, са ме гледали изпитателно в лицето, за да зададат това, което сега мога да нарека въпроса на Джоди Фостър: Как мога да накарам поколението Z да спре да мисли за себе си? Също така изгубих бройката на случаите, в които се сблъсквах с дипломанти или недипломанти от Поколението Z, които очевидно работеха по напълно различен начин от моето поколение. Те работят така, сякаш са гиг-работници по свой избор - като баристи, в хотелиерството, на краткосрочни договори без усещане за кариера през целия живот. И изобщо не изглеждаха притеснени от това.
Да не забравяме: Имаме нужда един от друг. Не можем да водим войни между поколенията сега, когато изкуственият интелект на поколенията може потенциално да премахне разликата между това какво означава да си човек на работа или робот. Да, ние общуваме по различен начин. Покажете ми някой, роден преди 1980 г., който не предпочита да остави гласова поща или да използва истинско телефонно обаждане, или който наистина предпочита емотикони пред текст. И ми покажете някой от моето поколение, който не се смееше с глас на забележките на актьорката и режисьорка Джоди Фостър за поколението Z. Но не в това е въпросът. Става дума за това: Ние, хората, трябва да се държим заедно.
Технологията, големият помощник, изисква когнитивна функция, която така или иначе се изгубва с напредването на възрастта. Не мога да бъда единственият родител на представители на Поколението Z, който върти очи, докато се бори с огромното количество неща, които трябва да направи, за да остане свързан: плъгини, изтегляния, удостоверения, потребителски идентификатори. Средностатистическият човек вече има 70 до 80 цифрови пароли, които трябва да съхранява на сигурно място или да помни. На практика това няма как да се случи, нали? Годишните разходи за киберпрестъпления нарастват в целия свят - според Федералното бюро за разследване през 2022 г. в САЩ са загубени 10 млрд. долара от интернет измами. Кой предполага, че голяма част от жертвите са на възраст над 50 години?
Технологиите не са предназначени за възрастните хора, да не говорим за възрастните хора на работа. При всички разговори за преквалификация и повторно обучение все още не се обсъжда предоставянето на различни скорости за различните когнитивни способности. Работното място трябва да бъде не само приобщаващо, равноправно и приветливо. То трябва активно да помага на възрастните хора да се учат и да използват технологиите. Може би ИИ идва на помощ тук. Той би трябвало.
Учим ли се от миналото? Не съм сигурен, че се учим. Но също така не съм сигурен, че се възползваме пълноценно и от настоящето. Защото съпротивата срещу промяната по отношение на начина, по който работим (отвъд дневника на бюрото или дигиталния дневник), все още зависи в огромна степен от това къде и кога работим, от нашите модели на работа, които отразяват нашите етапи на живот и нашите житейски избори. Стивън Джей Дейвис, старши сътрудник в Института Хувър, нарича пандемията "това голямо форсиращо събитие" и е време да се поучим от него и да въведем различни начини на живот и на работа.
Ако можех да махна с вълшебна пръчица, единственото нещо, което бих направил, за да разберем по-добре настоящето на работата и да направим осъществими работни предположения за бъдещето, е да се обърнем към миналото. Да се поучим от него. Бъдещето ни връхлита толкова бързо, но ние трябва да спрем и да разберем две неща. Първо, как се сменят поколенията, и второ, как можем да създадем една наистина невероятна епоха, в която не едно, а няколко поколения едновременно ще бъдат начело.