Време е да се обявим за виновни по отношение на Украйна. Защото, ако подходът на Запада, и по-специално на САЩ, не се промени много скоро, страната рискува да бъде първо опустошена, а след това превзета на огромна цена - за украинците, Европа и САЩ.
Никой контраст не би могъл да бъде по-ярък или откровено отвратителен от преживяното този уикенд в Харков, втория по големина град в Украйна, и Израел, които бяха подложени на интензивен комбиниран обстрел с ракети и безпилотни самолети "Шахед".
Израел остана почти незасегнат от огромния обстрел в събота, защитен от собствените си богато снабдявани системи за противовъздушна отбрана и от действията на военните на САЩ, Обединеното кралство, Франция и Йордания, които помогнаха за свалянето на много от изстреляните от Иран бойни глави, преди те да достигнат израелското въздушно пространство. При цялата заслужена критика, която израелският министър-председател Бенямин Нетаняху получава за начина, по който води ответната война срещу "Хамас" в Газа, този координиран отговор беше точно такъв, какъвто трябваше да бъде.
Такава мащабна и пряка помощ не може да се отдаде само на израелската изключителност. За това свидетелства и участието на Йордания, въпреки ужасяващите ѝ отношения с Нетаняху и населението, което дълбоко симпатизира на палестинската кауза. Йордания просто призна, както и останалите участници, че не трябва да се позволява на Иран да успее, защото това би създало опасности далеч отвъд Израел.
Това е така, първо, защото Иран има агресивен, тоталитарен и фанатично ислямистки режим, който е ангажиран с подкопаването и дестабилизирането на околностите на Леванта. Второ, ако израелски градове и човешки животи бяха унищожени под градушка от ракети и дронове, това би наложило бърз и суров отговор, предизвиквайки регионална война, която би довела до икономически разходи и рискове в областта на сигурността, които биха се разнесли по целия свят.
Точно същото важи и за Украйна, но въпреки това тя беше почти изоставена, когато руските ракети и дронове нанесоха удар по-рано същия ден. Никой не очакваше американските и британските пилоти да се издигнат в небето, но сега съюзниците на Украйна я лишават от средства за самозащита. В резултат на това Харков, град с население 1,4 млн. души, разположен само на 32 км от руската граница, не успя да отклони това, което се очертава като систематична въздушна кампания, целяща да го направи необитаем и готов за завладяване.
Поразени са главните електрически и отоплителни централи. Ударени бяха и жилищни блокове, при което загинаха най-малко седем души. Нападението е само част от ускоряващата се бомбардировка на големите украински градове, които все още са в полезрението на руския президент Владимир Путин, включително т.нар. двойни удари, целящи да убият първо цивилните, а след това и спасителите, които пристигат, за да им помогнат.
Русия, подобно на Иран, е авторитарна държава, завладяна от собствения си фанатизъм, докато се опитва да възроди изгубената си имперска слава за сметка на своите съседи. Путин е доказал, че е отмъстителен. Той е поставил икономиката си на военни релси и е убеден, че е в цивилизационна война със Запада. Всеки, който си мисли, че той няма да последва военния успех в Украйна, като насочи вниманието си към Молдова, балтийските държави и Балканите, като същевременно наложи драматични политически промени и промени в областта на сигурността в Европа, не е внимавал.
Вината за този развой на събитията е огромна, но по реда на виновността, председателят на Камарата на представителите на САЩ Майк Джонсън, подкрепян от своя кукловод Доналд Тръмп, заслужава да бъде на първо място. Неговото блокиране на финансирането от октомври насам изигра огромна роля за това, че Украйна сега страда от неблагоприятно положение пет-шест към едно в артилерийския огън поради липса на боеприпаси и става все по-изложена на ракетни атаки поради липса на прехващачи, които само САЩ могат да осигурят. Пряката последица от това е загубата на човешки живот.
Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан заслужава специално внимание в Европа, където той също направи всичко възможно, за да забави помощта на Европейския съюз за Украйна и да гарантира победата на Русия, като облича позицията си в полза на военните действия на Путин в стремеж към мир. По-малко ярък, но също така виновен за неспособността да мисли и действа стратегически е германският канцлер Олаф Шолц, който с течение на времето предостави значителна помощ на Украйна, но също така постоянно забавяше прехвърлянето на ключово оборудване.
Забавянето е от значение във войната, защото много неща могат да се променят за една нощ. Подобно на централната банка, която определя паричната политика, решенията за доставките на оръжия и набирането на персонал трябва да се вземат доста по-рано от момента, в който е необходимо тяхното въздействие върху фронтовата линия. И тук администрациите на Джо Байдън и Володимир Зеленски също носят отговорност. Байдън и неговите съветници доставиха видовете и количествата оръжия, от които Украйна се нуждае, така че да може да оцелее, но не и да прекрати войната - дори преди Джонсън да блокира по-нататъшната помощ. Те също така оказваха натиск върху Украйна да не нанася удари по ключова руска инфраструктура, дори когато Русия обстрелва украинската от своя територия.
Провалът на Зеленски се изразяваше в това, че не успя да събере политическия кураж (никой не може да вини личната му смелост), необходим за мобилизирането на повече войски, когато решението беше необходимо миналата година. Резултатът е, че сега Украйна е изправена пред сериозен недостиг на личен състав на фронта. Бригадите са с недостатъчен състав, не могат да заменят загиналите и ранените или да дадат почивка на войниците, които са удържали линията в продължение на две години под постоянен дъжд от руски артилерийски огън, към който сега се присъединяват и мощни делтапланерни бомби.
Тази мрачна перспектива все още може да бъде променена. Джонсън, след месеци на обструкции, обеща да проведе отделни гласувания за помощта за Израел, Тайван и Украйна още в петък. Ще видим какви отровни хапчета ще бъдат вмъкнати, тъй като пакетът, приет от Сената през февруари, се разпада на части. Киев отчаяно се нуждае от всички 60,6 млрд. долара, които бяха включени в него, и по-конкретно от доставките на оръжия и боеприпаси, които трябваше да бъдат освободени отдавна.
Във вторник Радата, или парламентът на Украйна, най-накрая изпрати на Зеленски за подписване доста променен законопроект за мобилизацията, чийто успех ще зависи до голяма степен от това дали потенциалните новобранци вярват, че ще има оръжия, които да използват, и боеприпаси, които да ги защитават. Въпреки че не разполагат с военноморски флот, морските дронове на Киев спечелиха значителна битка срещу Черноморския флот на Русия. Първите F-16 трябва скоро да прелетят над Украйна, а Чешката република организира възхитителна кампания за осигуряване на 800 000 снаряда за своята артилерия.
Двама от най-добрите западни анализатори на войната в Украйна - Майкъл Кофман, старши научен сътрудник във Фондацията за международен мир "Карнеги" във Вашингтон, и Роб Лий от Изследователския институт за външна политика във Филаделфия - наскоро се завърнаха от пътуване до Украйна със следните заключения: Според тях ситуацията е мрачна, но все още не е катастрофална. Според тях руснаците са решили проблемите си с личния състав и се приспособяват, но все още губят три пъти повече личен състав и много повече оборудване от Украйна, за да постигат само бавни успехи, въпреки всичките си предимства по отношение на числеността на войските и огневата мощ. За да предотврати пробив, Украйна трябва да възстанови личния състав, да изгради отбрана и да осигури доставките на боеприпаси.
"Смятам, че Украйна може да удържи, ако тези неща бъдат решени", каза Лий в подкаста след пътуването им, като добави, че офицерите и политиците, с които са разговаряли, са били добре запознати със задачата. В този момент те трябва да определят стратегия за победа, която вече да не включва малко вероятната цел за възстановяване на всички загубени територии. "Но отново това зависи от вземането на ключови решения и колкото по-скоро, толкова по-добре".
След като вече е изстрелян стартов пистолет за мобилизация, най-важното от тези решения ще се падне на западните лидери. По-специално Джонсън ще понесе тежка и лична отговорност за последствията, ако съюзниците на Украйна се провалят или продължат да се бавят.