Историята на икономическите санкции е история на "разочарованието", като се има предвид, че те често се провалят, пише Николас Мюлдер в книгата си "Икономическото оръжие". Ситуацията може да започне да се усеща по този начин, тъй като руските войски засилват нападенията в Украйна, а и след изненадващата съдебна победа на двама руски милиардери срещу включването им в списъка със санкции на Европейския съюз. Но тя може да насърчи и по-прагматичен подход.
Изненадващата съдебна победа на двама от първите постсъветски милиардери, Михаил Фридман и Петър Авен, миналата седмица не е съвсем окончателна - и двамата все още са обект на санкции след актуализирането на списъка на ЕС през март, което те също обжалваха. Досегашните резултати на ЕС по отношение на санкциите срещу Иран и Сирия също показват, че лицата, определящи политиката, могат да се противопоставят и да спечелят при последващи опити за повторно включване в списъка.
И все пак това е неуспех за механизма на санкциите, който служи като барометър за западната подкрепа за Украйна, източник на финансиране на военните усилия и надеждна спирачка за свободата на действие на руския президент Владимир Путин. Общият съд на ЕС заяви, че доказателствата на блока за включването на двойката, съставени предимно от изрезки от пресата, не доказват подкрепата им за инвазията в Украйна или за режима на Путин. Това даде допълнителен тласък на Фридман да премине в настъпление другаде, като тази седмица той нарече санкциите на Обединеното кралство срещу него "огромна несправедливост". Междувременно "Файненшъл таймс" съобщава, че инвестиционната компания LetterOne, от която акционерите Фридман и Авен се оттеглиха през 2022 г., продължава със сделка за имот на Мейфеър.
Всичко това подчертава разочароващата игра на котка и мишка на икономическото оръжие, което е насочено към все повече части от руската икономика, а сега и към Иран. В периода след инвазията изглеждаше, че котките имат предимство, като се нахвърлиха върху яхти и други трофеи на стойност 58 млрд. долара по целия свят и накараха някои милиардери от ерата на Елцин да осъдят войната. Но и мишките не седят на едно място: Не се забелязват сериозни пукнатини в руския елит, който репатрира богатството си в по-приятелски места. 115 фирми се преместиха в местни "офшорни" зони през миналата година. Някои европейски изпълнителни директори, които се отказаха от местните си подразделения в бързината да напуснат Русия, все още роптаят, че резултатът е обогатяване на близкото обкръжение на Путин.
Властите с право обмислят по-остър подход. Тъй като са останали малко очевидни цели, които да бъдат санкционирани, е разбираемо, че се акцентира върху подхода "пояс и скоба": "Големият приоритет в момента е затягането на контрола върху избягването на санкциите", казва Едуард Гергонде от адвокатската кантора Mayer Brown. За ЕС това означава да хармонизира подхода на своите държави членки към правоприлагането, като същевременно оказва натиск върху външните държави и компании да бъдат по-строги. Все пак, колкото повече се засилва натискът, толкова по-голям е рискът от обратен удар или непредвидени разходи. След бързия и единен бараж от санкции през 2022 г., в дългия период на войната се появяват все повече противоречия и пукнатини: Например, някои от най-публичните поддръжници на Украйна все още купуват руски газ във втечнен вид, а САЩ и Европа не са съгласни как да използват замразените руски държавни средства в подкрепа на Киев.
Това ни връща към олигарсите. Конфискуването на трофейни активи беше добро за морала, но не донесе много осезаеми резултати за военните усилия. Супер яхтата "Амадея" струва на американското правителство 600 000 долара месечно за поддръжка, откакто е конфискувана през 2022 г., а приходите от продажбата на лондонския футболен клуб "Челси" на Роман Абрамович в размер на 2,9 млрд. долара все още се намират в банкови сметки, тъй като правните спорове продължават. Тъй като съдебните присъди започват да са в ущърб на ЕС, може би това, което би помогнало, е някакъв вид данък или договорено споразумение с олигарсите, които се смятат за по-заслужили за изход от индивидуалните санкции. Подхвърлянето на морков сред пръчките може да повлияе по-добре на поведението, да освободи пари за Киев и да обедини Запада.