Следващият път, когато попитате ChatGPT за рецепта за лазаня, помислете колко изчислителна мощност използвате: В един типичен ден чатботът с изкуствен интелект обработва приблизително 195 милиона заявки, консумирайки достатъчно електроенергия, за да снабди около 23 000 домакинства в САЩ. Очаква се до 2026 г. процъфтяващото внедряване на AI да спомогне за почти удвояване на глобалното потребление на енергия в центровете за данни до повече от 800 тераватчаса – годишният еквивалент на въглеродни емисии на около 80 милиона автомобила, задвижвани с бензин.
Ще подкопае ли този ненаситен енергиен апетит усилията за борба с изменението на климата? Напротив, той може и трябва да бъде използван за ускоряване на зеления преход.
Лесно е да си представите как нещата могат да се объркат. В САЩ жадните за енергия AI приложения вече увеличават напрежението върху електрическите мрежи и подтикват комуналните компании да изгарят повече изкопаеми горива. В Ирландия, глобален компютърен център, центровете за данни се очаква да консумират почти една трета от цялото електричество до 2032 г. Сега си представете картинка на хора, които неволно изкипят океаните в преследване на перфектния портрет на куче.
Има и по-положителен сценарий. Потребителите и собствениците на тези центрове за данни – включително Alphabet Inc., Amazon.com Inc., Meta Platforms Inc. и Microsoft Corp. – са сред най-големите компании в света, с достатъчно пари, дълги стратегически хоризонти и обществени ангажименти към околната среда. Кой по-добре може да насочи някои от десетките трилиони долари инвестиции, необходими за изграждането на чисто производство, подобряване на електрическите мрежи и постигане на нулеви нетни въглеродни емисии?
До окуражаваща степен това вече се случва. Технологичните компании отдавна са най-големите купувачи на възобновяема енергия и напоследък вдъхнаха живот на технологии като съхранение на водород и малки модулни ядрени реактори – идеални за осигуряване на стабилната мощност, която центровете за данни изискват. Колкото повече инвестират, толкова повече ще помогнат на такива иновации да постигнат икономии от мащаба, намалявайки цената на чистата енергия за всички.
Те могат също така да помогнат за решаването на едно от най-големите предизвикателства пред възобновяемите енергийни източници: Вятърът и слънцето са силно променливи, изискващи голям капацитет за изкопаеми горива, за да запълнят понякога екстремни празнини между предлагането и търсенето. С помощта на AI центровете за данни могат да помогнат на мрежата да посрещне пиковото търсене, като намаляват несъществени операции или прехвърлят работата другаде – техника, в която Google е пионер. По този начин те могат да намалят емисиите и да увеличат устойчивостта на цялата система.
Какво тогава могат да направят политиците? Най-добрият подход засега би бил данък върху въглеродните емисии. Това ще насърчи инвестициите в чиста енергия, ще спомогне за изместването на производството на изкопаеми горива и ще насърчи повече иновации. Длъжностните лица трябва също така да премахнат бюрократичните пречки пред изграждането на така необходимия капацитет, особено ядрен.
Освен това властите, които одобряват нови центрове за данни, трябва да бъдат по-селективни. Те трябва да изискват например собствениците да плащат за преносна инфраструктура (вместо да прехвърлят разходите към други потребители) и да инвестират в допълнителен капацитет за чиста енергия, който може да захранва мрежата, когато е необходимо. Някои от тези условия вече се прилагат на места като Ирландия и Сингапур. Те трябва да бъдат стандартни навсякъде, особено за центровете за данни, които правителствата използват.
И накрая, обществеността се нуждае от по-добра информация. Въпреки че много компании са обещали да постигнат нулеви нетни емисии, липсват стандарти за оповестяване. Колко точно енергия консумират центровете за данни е трудно да се каже. Ако всички докладваха своя истински енергиен микс, енергийна ефективност и капацитет за поддържане на мрежата, те биха осветили най-добрите практики, биха позволили по-добро планиране и гарантирана отчетност.
Разбира се, обработката на данни не е непременно най-голямото предизвикателство на зеления преход; според една оценка, то представлява по-малко от 2% от световното търсене на електроенергия към 2022 г. Прогнозите за растеж често се оказват погрешни. Технологичните пробиви могат да променят картината. И все пак необходимостта от по-чиста енергия едва ли може да бъде по-ясна. Дори AI да се окаже балон, нека бъде балон с предимства.