Джон Болтън призова Израел да отговори на масирания, неуспешен ракетен обстрел на Иран през уикенда, като унищожи съоръженията му за производство на ядрено гориво. В известен смисъл това не е изненада; бившият съветник по националната сигурност на САЩ рядко е виждал проблем, който да не смята, че може да бъде решен с бомбардировка до смърт. И все пак той далеч не е единственият, който смята, че решението на Техеран открито да нападне Израел е предоставило рядък шанс за решителни действия, за да се предотврати превръщането на Иран в ядрена сила, и че е необходима само воля за действие. Крайно десните членове на израелския кабинет са съгласни с това, както и някои от службите за сигурност на страната. Само да беше само въпрос на воля.
Болтън е безразсъден, но има няколко неща, които той и други "ястреби на тема Иран" смятат за правилни, като се започне с твърдението, че като е атакувал директно Израел в събота вечер, върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей е променил правилата за водене на бойни действия. Преди това двете страни водеха необявена война в сянка. Като направи атаката директна и открита, Хаменей създаде нови политически възможности за Израел.
Ястребите са прави и за това, че Иран се готви да произведе бомба, въпреки че отрича. Откакто бившият президент Доналд Тръмп заяви, че изтегля САЩ от тригодишното ядрено споразумение с Техеран през 2018 г., иранските запаси от обогатен уран нараснаха от почти нищо до над 5000 кг, включително все по-значителни количества, които са обогатени до 20% и 60%, доста над 3,7%, необходими за гражданска употреба, и са готови за бързо по-нататъшно обогатяване до оръжейна степен, около 90%.
Базираният във Вашингтон Институт за наука и международна сигурност сега смята, въз основа на анализ на февруарския доклад на международните инспектори, че Иран е натрупал достатъчно обогатен уран, за да произведе "седем ядрени оръжия за един месец, девет за два месеца, единадесет за три месеца, 12-13 за четири месеца и 13 за пет месеца". С други думи, Иран вече е прагова ядрена сила.
Също толкова вярно е, че Иран - както доказа отново в събота - представлява потенциално екзистенциална заплаха за Израел, както пряко, така и чрез проксита като "Хамас", "Хизбула" и хутите в Йемен. И малцина биха отрекли, че ако Иран започне да използва ядрено оръжие, други правителства в този най-нестабилен регион вероятно ще се опитат да направят същото - от Саудитска Арабия до Турция. Ето защо загрижеността за ядрените амбиции на Иран винаги е била двупартийна както в САЩ, така и в Израел. Спорът е бил за това как най-добре да ги възпрепятстваме.
И точно тук ястребите грешат. Неизменно те твърдят, че Иран се е доближил до бомба благодарение на "слабостта" на поредните американски президенти, като се изключи, разбира се, Доналд Тръмп, чиято политика на "максимален натиск" и решението за отказ от споразуменията от 2015 г. те отбелязват с радост. Болтън дълго и упорито агитираше за този изход.
Но иранската програма не съществува заради слабостта на САЩ. Тя съществува, защото иранските лидери я искат. Те са готови да пожертват стотици милиарди долари, които страната не може да си позволи, за да я постигнат, и работят усилено, за да я направят оцеляваща. Те вярват, че ядрената възпираща сила ще им позволи да разширят своята регионална мощ и програма. Последователните правителства на САЩ - и Израел - не успяха да премахнат програмата, защото това е трудно постижимо и защото с право се опасяваха, че всеки неуспешен опит веднъж завинаги би рискувал да се обърне срещу тях, при това лошо. Всъщност резултатът от "максималния натиск" на Тръмп беше постигането на максимален ирански капацитет за обогатяване на уран и максимални запаси от обогатен уран.
Болтън призова за непропорционален отговор в интервюто си за "The Hill Sunday" на NewsNation, а изваждането на ядрените съоръжения на Иран първо ще включва мащабна кампания за унищожаване на противовъздушната му отбрана. САЩ и Израел разполагат с най-способните военновъздушни сили на планетата, но както показа войната в Украйна, съвременните системи за противовъздушна отбрана - някои от които Иран е закупил от Русия - също са много способни.
Това би могло да бъде риск, който си струва да се поеме, ако операцията може да се очаква да достигне до всички ядрени съоръжения и да ги унищожи. В някои случаи това би било достатъчно лесно, след като се справим с противовъздушната отбрана. Известно е, че Иран разполага с няколко надземни съоръжения за обогатяване на уран, които биха могли да бъдат ударени. Но той също така от години укрепва програмата си срещу атаки. Във Фордо, където инспекторите от базираната във Виена Международна агенция за атомна енергия към ООН откриха през януари 2023 г. следи от 84% обогатен уран - малко преди да бъде използван за оръжия - има каскади от центрофуги, които се въртят до 60% обогатяване. Фордо е вграден в планина, под 80-90 метра скала, и се намира само на 32 километра от Кум, един от най-свещените градове в Иран.
Анализ на сателитни снимки, направен от Associated Press през май миналата година, установи, че Иран копае и нов дом за най-известния си завод за обогатяване на уран в Натанз, на 180 километра южно от Кум, под друга планина. И този път тя е дори по-дълбока от Фордо. Няма никаква гаранция, че дори бункерните бомби, които САЩ разработват за тази цел, ще могат да пробият тези планини до съоръженията под тях.
Мит е също така, че САЩ и Израел никога не са атакували ядрената програма на Иран. Те го правят от години чрез методи, които крият много по-малки рискове от ескалация, включително контрабандно внасяне на взривни заряди и заразяване на компютрите, които контролират центрофугите. През 2010 г. вирусът Stuxnet унищожи 1000 от общо 9000 центрофуги в (надземния) завод в Натанз, като ги накара да се въртят твърде бързо. Експлозиите в Натанз през 2020 г. и 2021 г. унищожават още хиляди центрофуги. Между всичко това бяха убити множество ирански ядрени физици и администратори. Тези неуспехи вероятно са толкова големи, колкото е вероятно да бъдат постигнати с въздушен удар. И все пак три-четири години по-късно Иран разполага с по-модерни центрофуги и повече високообогатен уран от всякога.
Това, което показват всички тези предишни атаки, е, че дори САЩ и Израел да успеят да идентифицират всички явни и тайни съоръжения за обогатяване, да неутрализират иранската противовъздушна отбрана и да проникнат в подземните пещери, нанесените щети вероятно ще забавят програмата, но няма да я ликвидират, като същевременно ще гарантират регионална война. Докато запази ноу-хау, Иран ще може да възстанови операцията си. В същото време режимът със сигурност ще прекрати цялото останало сътрудничество с международните инспектори, като същевременно ще се опита да създаде надеждна ядрена възпираща сила.
Още през 2012 г. проучване, подкрепено от повече от две дузини бивши американски генерали, дипломати и други, включително бившия съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински, прецени плюсовете и минусите на една атака и застана на страната на предпазливостта, оценявайки, че програмата на Техеран дори тогава може да бъде забавена най-много с две години, след което вероятността за ядрено въоръжен Иран ще стане по-скоро по-голяма, отколкото по-малка. Междувременно щеше да има значителен обратен удар.
Слабост и твърдост са термини, които не са подходящи за решения в областта на войната и мира. Те не казват нищо за това какво ще се получи и дали разходите и несигурността на войната са по-големи от ползите. Реалността, както САЩ установиха в Афганистан и Ирак, а сега Израел установява в Газа, е, че твърдите действия без солидна политическа рамка и постижими цели обикновено водят до обратен ефект.