Неприятното при воденето на война е, че врагът има вредния навик да отвръща на удара. Това е урок, който германският канцлер Олаф Шолц би било добре да има предвид по време на посещението си в Китай тази седмица, на фона на разгарящата се търговска борба за чисти технологии.
Посещението се осъществява в рамките на няколко дни след пътуването на американския финансов министър Джанет Йелън, която предупреди, че "изкуствено евтините" произведени в Китай електромобили, литиево-йонни батерии и соларни панели предизвикват "негативни странични ефекти" в САЩ и по света. Далеч от призива за прекратяване на търговските войни на президента Доналд Тръмп, сега администрацията на Байдън изглежда се превъоръжава в опит да неутрализира проблема преди изборите през ноември.
Това поставя Германия в неудобно положение. Благодарение на нахлуването на Русия в Украйна Берлин вече е принуден да преосмисли следвоенния си ангажимент към пацифизма. Все по-задълбочаващото се търговско напрежение между САЩ и Китай налага подобна преоценка на многостранния подход към международната търговия. През септември Европейският съюз обяви разследване на субсидиите в китайската индустрия за електромобили, а оттогава добави и проверки в соларния и вятърния сектор на страната. Позицията, която Шолц ще заеме, може да реши дали тази тлееща борба ще се засили, или ще се разсее.
Автомобилите ще бъдат най-важният предмет на спора. Автомобилите са най-големият износ на Германия, при който Европейският съюз все още (почти) има излишък спрямо Китай. Volkswagen AG, BMW AG и Mercedes-Benz Group AG продават около една трета от автомобилите си в Китай, а търговските отношения са от решаващо значение - азиатската страна служи като доходоносен краен пазар за висококачествени европейски автомобили и като доставчик на батерии на ниска цена, а потенциално и на цели автомобили.
Ако Брюксел все пак повиши митата върху китайския внос, последствията могат да бъдат опустошителни.
Европейските производители на автомобили вече са изправени пред труден пазар в Китай, както поради слабите разходи на местните домакинства, така и поради конкурентната заплаха от по-евтините електрически автомобили местно производство. Ответните мита и враждебните настроения на потребителите могат да нанесат съкрушителен удар. Hyundai Motor Co., който през 2014 г. изоставаше само от VW като най-продаваната марка автомобили в Китай, отбеляза спад след ожесточеното пререкание между Пекин и Сеул през 2015 г. заради разполагането на противоракетна система в Южна Корея и едва се доближи до топ 20 през миналата година.
Европейските компании, политици и дори лобистки групи досега са възприели драстично различен тон по отношение на Китай от по-ястребово настроените си колеги отвъд Атлантика.
"Свободната търговия трябва да бъде нашата северна звезда, нашият водещ принцип", заяви Оливър Ципс, председател на BMW, пред журналисти на годишна конференция миналия месец. Европейската автомобилна индустрия "не е масово увредена от вноса на китайски автомобили, нито пък е в интерес на ЕС да налага допълнително мита върху тези продукти", добави той.
Митата върху китайските електрически автомобили трябва да бъдат намалени, а не увеличени, заяви колегата му от Mercedes-Benz Ола Келениус пред Financial Times миналия месец. Вносът трябва "да бъде посрещнат с по-добър продукт, по-добра технология, по-голяма гъвкавост", каза той. "Това е пазарната икономика. Оставете конкуренцията да се прояви."
Не само германските компании заемат тази позиция. Stellantis NV, собственик на марките Fiat, Maserati, Citroen и Peugeot, както и на Chrysler и Jeep, се опитва да прескочи бавния си старт в областта на електрическите превозни средства чрез обвързване на стойност 1,5 млрд. евро (1,6 млрд. долара) с китайската компания Zhejiang Leapmotor Technology Co. VW инвестира 2,5 млрд. евро в рамките на съвместен завод с Xpeng Inc., китайският производител на електромобили, в който закупи 5% дял миналата година. Дори Renault SA, която вече почти не присъства в Китай, се обединява с Zhejiang Geely Holding Group Co. в предприятие за двигатели.
Президентът Си Дзинпин, от своя страна, трябва да подаде маслинова клонка. Ако Китай иска да опровергае трескавите приказки на САЩ, че Пекин издълбава световния промишлен сектор, той има идеалната възможност да покаже как търговските отношения могат да бъдат взаимноизгодни.
Досега голяма част от китайските инвестиции в автомобилния сектор и сектора на батериите за електрически превозни средства в Европа бяха насочени към Унгария. При управлението на министър-председателя Виктор Орбан това вероятно е последното място, което бихте избрали, ако искате да убедите Брюксел, че индустриалната ви политика не е троянски кон за прокарване на авторитаризъм.
Компаниите Chery Automobile Co. и SAIC Motor Corp., за които все още се съобщава, че проучват европейски монтажни заводи, биха направили добре, ако изберат места в сърцето на либералните демокрации на континента - и политиците в тези страни трябва да направят всичко възможно, за да ги привлекат. Китай може също така да налее масло в огъня, като удовлетвори желанието на Европа да притежава по-голям дял от веригата за доставки на акумулаторни материали.
В сравнение с голия протекционизъм, насърчаван от САЩ, Шолц би могъл да предложи по-ползотворен подход. Капиталистите не бива да се прибират в черупките си при първите признаци на конкуренция. Вместо това те трябва да разглеждат всяка опасност като възможност да подобрят играта си. Парадоксално е, че САЩ, които до голяма степен са създали духа на бурното поощряване, сега са страната, която най-бързо се оттегля от него. Европа и Германия могат да покажат по-добър път.