Докато подкрепата на Америка за Украйна виси на косъм, същото се отнася и за ангажимента ѝ към истината пред лъжите и решимостта ѝ да се противопостави на руската дезинформация. Добрата новина, след много, много лоши новини, е, че съпротивата сега най-накрая се мобилизира дори вътре в Републиканската партия в Конгреса.
Армиите от тролове и ботове, командвани от руския президент Владимир Путин, от години водят активна информационна война срещу САЩ и други западни демокрации. И тактиката на Путин изглежда работи: само вижте пакета с помощ за Киев, който стои в Конгреса от половин година и сега вероятно ще се обсъжда отново след седмици. Една от причините за забавянето, което струва живота на украинци всеки ден, е, че лъжите на Путин объркаха умовете на някои републиканци в Конгреса - малко на брой, но достатъчно, за да предизвикат проблеми и задънена улица.
Изкривяванията и инверсиите на реалността включват кремълски мемета, предполагащи, че Украйна и нейният президент са корумпирани или дори виновни за войната, че Путин и неговата инвазия всъщност не са толкова лоши и че всякакви други проблеми - Джо Байдън, мексиканската граница, каквото и да е — са неизмеримо по-спешни. Най-влиятелният „полезен идиот“ (невероятен термин, датиращ от съветските времена), повтарящ разказите на Путин, разбира се, е бившият президент Доналд Тръмп, който все по-често телефонира и туитва директни инструкции на своите приятели от MAGA в Конгреса.
Ето защо е окуражаващо да видим републиканците, включително Майкъл МакКоул, председател на комисията по външни работи на Камарата на представителите, открито да признават, че „руската пропаганда си проправи път в Съединените щати, за съжаление, и е заразила голяма част от базата на моята партия“. Подобна откровеност позволява на други републиканци също да говорят. Представителят Майкъл Търнър, председател на комисията по разузнаването, казва, че оценката на МакКоул е „абсолютно вярна“ и че някои от руските мемета „дори чуваме да се изричат в Камарата на представителите“.
Посочването и отхвърлянето на дезинформация от какъвто и да е източник е единственият начин да се посрещне тази заплаха, както друг републиканец, Роналд Рейгън, демонстрира през 80-те години. Тогава, много преди повечето от нас да влязат в интернет, машините за дезинформация на Кремъл вече бръмчаха, както "Ню Йорк Таймс" документира. Всички агенти на КГБ трябваше да отделят най-малко 25% от времето си за създаване на измамни кампании, за да накарат американците да се мразят и да не вярват един на друг и на своето правителство. И един от тези агенти на КГБ беше младият Владимир Путин.
Учебнически пример беше операция Infektion. През 1983 г. КГБ внедри измислен разказ в неизвестно издание от Третия свят, списание Patriot в Ню Делхи. Лъжата беше, че правителството на САЩ е създало вируса на СПИН, за да убива чернокожи американци и хомосексуални. След това СССР изчака няколко години. В крайна сметка същата история беше пусната в московски вестник, цитирайки списание Patriot като източник. Те също така намериха полезни идиоти (отново, те всъщност използват този термин) под формата на семейна двойка в Източна Германия, която придаде научен блясък на измислицата. Вестниците в Африка и други региони, включително САЩ, тогава съобщиха за това, което сега бихме нарекли новини от социалните мрежи. Кулминацията идва през 1987 г., когато Дан Радър прочита твърдението на глас във вечерните новини на CBS.
Разликата между тогава и сега е, че Рейгън изправи Михаил Горбачов пред измамата и съветският лидер публично се извини. Приликата е, че дори това оттегляне не е попречило на милиони хора да повярват на тази глупост до ден днешен.
След като Путин стана президент на Русия и социалните мрежи в интернет нахлуха в живота ни, Кремъл продължи да засилва играта си. Рецептата обаче остана същата. Москва търси патологии в целевото общество (расово напрежение, притеснения относно миграцията или политическа поляризация, да речем), след което подготвя изкривявания или лъжи, за да ги влоши. Обикновено се търси някакво зрънце истина (че някъде във Вашингтон има дадена пицария, например), след което изгражда Голяма лъжа върху нея (че демократите управляват педофилски кръг от споменатата пицария). Русия винаги крие и отрича собствената си роля в посяването на лъжата, като същевременно оставя полезните идиоти в медиите или политическите кръгове на целевото общество да свършат работата по разпространението. Общата цел е да ни накара да се разкъсаме един друг.
По този начин Москва се намеси например в изборите в САЩ през 2016 г. и продължава да се намесва днес, както разкри Washington Post, след като получи вътрешни документи на Кремъл. Руснаците инструктират своите ферми за тролове да се представят за американци и да създават публикации, видеоклипове или статии – често в акаунти в социалните мрежи, които се изтриват веднага щом дезинформацията бъде споделена повторно – за да подклаждат истерия около имиграцията, инфлацията, престъпността или администрацията на Байдън.
И, разбира се, да се постави под съмнение Украйна като жертва на руската агресия и защитник на собствената си свобода и целия международен ред. Ето само една лъжа със зловещо ехо от онази измама със СПИН от 80-те години. Руснаците, чрез няколко посредника, пуснаха измислица в американско интернет издание, че украинският президент Володимир Зеленски е откраднал пари от американска помощ, за да си купи две луксозни яхти. Беше глупост. И все пак хората, включително най-идиотският от полезните идиоти, републиканката в Камарата Марджъри Тейлър Грийн, препубликуваха историята и написаха в X, че „всеки, който гласува за финансиране на Украйна, финансира най-корумпираната парична схема от всяка чужда война в историята на страната ни“.
И къде е Тръмп във всичко това? През 2016 г. той се облагодетелства от руската дезинформация, въпреки че може и да не се е „сговорил“ с нея. Голямата му лъжа, че изборите през 2020 г. са били „откраднати“, също е любима на руските тролове. Първият му импийчмънт беше съсредоточен върху опита му да накара Зеленски да изрови мръсотия за Байдън. След като Путин атакува Украйна през 2022 г., Тръмп нарече инвазията „гениална“. Съвсем наскоро той „насърчи“ Путин да атакува „нарушителите“ от НАТО (които той определя като тези, които не плащат достатъчно за отбрана). И той се хвали, че може да сложи край на войната в Украйна в рамките на 24 часа, използвайки уж ненадминатите си умения за преговори.
Как би го направил, не е ясно. Но идеята му изглежда включва принуждаване на Украйна да отстъпи големи части от територията, която Русия е завладяла, включително Крим и Донбас. Как или защо това би попречило на Путин да се превъоръжи и прегрупира и да атакува отново няколко години по-късно, в Украйна или другаде, е неяснота.
Един човек, който остава забележително дисциплиниран в това геополитическо клоунско шоу, е Зеленски. Украинският лидер знае, че се нуждае от САЩ, за да оцелее страната му, а също и че Тръмп може да се върне в Белия дом. Оплаквайки руското навлизане в американската политическа система, Зеленски поднови поканата към Тръмп да посети Украйна. Човек може само да се надява, че подобно пътуване ще доведе Тръмп до момента на истината или това, което фройдистите наричат „среща с реалното“.
Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.