Понякога обещанието за сладко утре не е достатъчно. След като задържа лихвения процент по депозитите на 4% в четвъртък, председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард посочи, че предстои намаление на следващото събрание, на 6 юни. Но ако централната банка може да бъде толкова убедена в намеренията си, трябваше да има увереността да намали лихвите сега и да си спести по-голям проблем в бъдеще.
Тъй като „необходима е повече информация“ се превръща в мантра на политиците навсякъде, ЕЦБ може да твърди, че има смисъл да комбинира първото си облекчаване на политиката с тримесечния си икономически преглед в средата на годината.
„През юни ще получим много повече данни и много повече информация“, каза Лагард.
Но колко повече доказателства са необходими, когато инфлацията през март беше по-ниска от очакваната от 2,4%, като базисната инфлация падна под 3%. Ако централните банкери изчакат да постигнат целта си от 2%, те може да не успеят да спрат дезинфлацията да се превърне в дефлация; рецесията има силно депресиращ ефект върху ценовите нива.
Ако икономиката продължи да се влошава, ЕЦБ може да се окаже принудена да избира между съкращения при по-бърз график на всяка среща до края на годината или принудена да предприеме спешно облекчаване с 50 базисни пункта. Проучването на банковото кредитиране в еврозоната от април рисува тревожна картина: „Търсенето на кредити от фирмите намаля значително, противно на очакванията на банките за възстановяване“. Така че не че компаниите не могат да вземат заеми, още по-лошо е – те не могат да намерят убедителни причини да наберат капитал за инвестиране. Оправянето на достъпа до кредит е един от проблемите, но е по-опасно, ако няма търсене на заеми.
В пълния доклад има още много нещастия. Корпоративните кредитни стандарти леко се затегнаха с очаквания за по-нататъшно свиване. Не всички новини са лоши, но общата картина е мрачна и е забележимо лоша в Германия. Докато търсенето на заеми спада в четирите основни икономики от еврозоната поради по-високите лихвени проценти и по-ниските инвестиции, то е по-изразено в Германия, където банките цитират увеличение на отказите за заеми за домакинствата и нарастващо усещане за риск.
Поддържането на лихвените проценти на ЕЦБ на 4% ефективно допълнително затяга финансовите условия. Дори скромните намаления на лихвите няма да преместят ситуацията много. Реалната икономика изчезва бързо, с надвиснала рецесия в целия блок. Проучването на мениджърите по покупките в производството на Германия е под 50 - разделителната линия между разширяване и свиване от юли 2022 г. Отново се насочва надолу тази година, въпреки че разходите за енергия като цяло намаляват.
Болестта настъпва на много фронтове. Финансите на френското правителство са в тежко състояние, като бюджетният дефицит за 2023 г. се влоши до 5,5% от брутния вътрешен продукт. Дефицитът на Италия се разшири до 7,2%, а общият ѝ дълг отново нарасна, тревожен обрат след много правителствени обещания, че ще бъде намален. Въпреки че тази година се очаква скромен растеж от около 1% от Италия, поддържането на такъв висок дефицит ще намали гъвкавостта за увеличаване на държавните разходи, където е необходимо, и ще постави таван на икономиката. Маржът за грешка за избягване на нова дългова криза изчезва бързо. Намаляването на разходите за финансиране на растящата дългова планина на еврозоната е едно лесно решение; въпреки че централната банка е независима, тя не трябва да е сляпа за фискалната страна на уравнението.
Дискусиите в ЕЦБ преминаха от това дали политиката трябва да бъде облекчена скоро до по-широкия дебат за това колко често трябва да се понижават лихвите и до каква степен. След като юнският ход бъде направен, някои в ЕЦБ биха предпочели пауза до следващия тримесечен преглед на 12 септември. Bloomberg Economics очаква 100 базисни пункта съкращения до края на годината, отразявайки прогнозите на паричния пазар — но финансовите условия все още биха били ограничителни при лихвен процент по депозитите от 3%.
Ще минат дълги осем седмици до 6 юни. Промените в курса отнемат време, за да преминат през икономиката, а 25 базисни пункта може дори да не се регистрират. До лятото натискът може да се е увеличил за по-агресивно движение от 50 базисни пункта, като срещата на 18 юли също е вероятна за второ намаление. ЕЦБ не може да изостане твърде много от кривата на лихвените проценти, като същевременно запази доверието и контрола. По-добре е да изпреварите неизбежното и да не оставяте паричната политика на милостта на влошаващите се данни.
Маркъс Ашуърт е колумнист на Bloomberg, който се занимава с европейските пазари. Преди това е бил главен пазарен стратег в Haitong Securities в Лондон.